Освен това той запита Кенби защо не махне войниците си. Модоките искат само да бъдат оставени на мира, каза той.

По време на кратката среща нито Джак, нито Кенби споменаха нещо за групата на Куката Джим и за убийството на заселниците. Джак не даде никакви обещания — той искаше да изчака и да види какво ще направи Кенби.

Поредното действие на Кенби бе да доведе още войски и да ги разположи срещу твърдината на модоките. Сега ротите от Първи кавалерийски и Двадесет и първи пехотен полк, поддържани от Четвърти артилерийски полк, бяха на много удобно за стрелба разстояние.

На 2 април Капитан Джак изпрати послание до комисарите. Той поиска да се срещне с тях на средата между най-близкия военен лагер и твърдината. Съшия ден Кенби, Томас и Дайър заедно с Уинема и Франк Ридъл дойдоха на коне в една скалиста падина под войнишкия лагер на височината. Джак, Куката Джим и няколко друга модоки ги очакваха там. За да покажат мирните си намерения, те бяха довели и жените си. Джак поздрави Мийчъм като стар приятел, но се обърна към Кенби с известна неприязън, като го запита защо е придвижил войниците си толкова близо от двете страни на модокската твърдина.

Кенби се опита да отмине въпроса с шега, като отговори, че е преместил щаба си по-близо до индианския, за да могат да се срещат по-лесно на съвети и че войниците му са необходими, за да се чувствува в безопасност. Джак не прие обяснението. Той поиска войниците да се изтеглят от Лава Бедс и да си отидат. След това той повдигна деликатния въпрос за групата на Куката Джим. Няма да има повече разговори за капитулация, каза Джак, ако отношението към хората на Куката Джим не бъде като към всички останали модоки. Кенби отговори, че армията ще реши какво да прави с тях и къде да ги изпрати. Той не може да обещае амнистия за убийците на заселниците.

Докато разговаряха, тъмни облаци надвиснаха над Лава Бедс и заваля студен дъжд. Кенби заяви, че в дъжда няма да могат да продължат разговора. „Ти си по-добре облечен от мен — отговори подигравателно Джак, — а аз няма да се стопя като сняг.“ Кенби не обърна внимание на забележката на Джак и съобщи, че ще разпореди за следващата среща да се изгради укритие.

На сутринта Кенби изпрати долу войници да издигнат палатка за съвета. Те не я поставиха в скалистата падина, а избраха един пелинов храсталак, който отлично се виждаше от военния лагер и неговите мощни артилерийски батареи.

Два дни по-късно Джак изпрати съобщение до Алфред Мийчъм, като заяви, че иска да се срещне с него и със стария си приятел Джон Феърчайлд — собственика на близкото ранчо. Джак постави условието, че те не трябва да водят генерал Кенби или преподобния Томас. Мийчъм и Феърчайлд бяха озадачени от искането, но се явиха в палатката заедно с Уинема и Феърчайлд. Модоките ги очакваха и Джак топло приветства белите мъже. Той обясни, че няма доверие на Кенби, защото носи синя униформа и говори прекалено много за благоразположението си към индианците — думите му не звучат искрено, защото непрестанно приближава войниците си до Лава Бедс. Що се отнася до преподобния Томас, той е излъган доктор и неговото свято вълшебство няма нищо общо с вярванията на модоките. „Сега ние можем да разговаряме — каза Джак. — Аз познавам теб и Феърчайлд. Познавам сърцата ви.“ Той продължи, като обясняваше как войниците са ги принудили да избягат от река Лост и да се укрият в Лава Бедс. „Дайте ми дом на река Лост — умоляваше той. — Аз ще се погрижа за народа си. Не искам никой да ми помага. Ние можем да се изхранваме. Нека ни дадат същите възможности, които имат другите хора.“

Мийчъм изтъкна, че река Лост е в Орегон, където модоките са пролели кръвта набелите заселници. „Кръвта винаги ще стои между вас и белите хора“ заяви комисарят.

Джак помълча няколко минути.

— Чух думите ви — каза той. — Дайте ми тези Лава Бедс за дом. Аз мога да живея тук. Махнете войниците си и ние ще оправим всичко. Никой никога няма да иска тези скали. Дайте ми дом тук!

Мийчъм отговори, че модоките не могат да останат в мир в Лава Бедс, докато не предадат мъжете, които извършиха убийствата на река Лост. Към тях ще бъдат справедливи в съда, обеща той.

— Кой ще ги съди? — запита Джак. — Бели или индианци?

— Естествено бели — призна Мийчъм.

— Тогава ще предадете ли мъжете, които убиха индианските жени и деца на река Лост, за да бъдат съдени от модоките?

Мийчъм поклати глава:

— Законът на модоките е мъртъв. Законът на белите управлява страната сега. Това е единственият жив закон.

— А ще съдите ли мъжете, които стреляха по моите хора — продължи Джак, — по вашия си закон?

И Мийчъм, и Капитан Джак знаеха, че това няма да стане.

— Законът на белите управлява страната — повтори комисарят. — Законът на индианците е мъртъв.

— Законите на белите хора са добри за тях — каза Джак, — но те са направени така, че не обръщат внимание на индианеца. Не, приятелю, не мога да предам младежите, за да ги обесят. Зная, че те постъпиха неправилно — кръвта им беше лоша… Те не започнаха — белият човек започна първи… Не, не мога да предам моите младежи. Махнете войниците и всички неприятности ще свършат.

— Войниците не могат да се махнат — отговори Мийчъм, — докато вие оставате в Лава Бедс.

Като улови ръката на Мийчъм, Джак каза умолително:

— Кажи ми, приятелю, какво трябва да правя! Аз не искам да се сражавам.

— Единственият път към мира е да напуснете скалите — каза рязко Мийчъм. — Няма да има мир, докато сте в Лава Бедс.

— Ти искаш от мен да изляза вън и да се оставя във ваша власт! — извика Джак. — Аз не мога да направя това. Аз се страхувам — не, аз не се страхувам, страхуват се хората ми… Аз съм гласът на моя народ… Аз съм модок. Не се страхувам да умра. Мога да му покажа (на Кенби) как умира един модок.

И двамата мъже знаеха, че нямат какво повече да си кажат. Мийчъм покани Джак да се върне с него в лагера на войниците и да продължи обсъждането с генерал Кенби и другите комисари, но Джак отказа. Той каза, че първо трябва да се посъветва с хората си и че ще извести комисарите дали ще има повече преговори.

Когато Мийчъм съобщи на генерал Кенби, че Капитан Джак няма никога да предаде групата на Куката Джим и следователно няма да отстъпи Лава Бедс без бой, Кенби реши да предостави на всеки модок, който желае да напусне твърдината, още една възможност да го стори. На следващия ден той изпрати Уинема да съобщи на Джак, че всеки от неговите хора, който иска да се предаде, може да се върне с нея.

Докато Уинема чакаше, Капитан Джак свика съвет. Само единадесет модоки гласуваха за приемане предложението на Кенби. Куката Джим, Шоншин Джон и Къдравия доктор бяха против капитулацията и със силни думи обвиниха Кенби и комисарите, че замислят предателство. Съветът завърши със заплаха от страна на Куката Джим, че ще убият всеки модок, който се опита да се предаде.

Същата вечер, докато Уинема яздеше обратно към щаба на Кенби, един млад модок на име Уеуим, който и беше роднина, я спря по пътеката, преди тя да се бе отдалечила. Той я предупреди да не идва повече в модокската твърдина и да каже на белите си приятели да не идват повече на съвет с индианците. Куката Джим и последователите му възнамеряват да убият всеки, който е против тях, каза Уеуим. Уинема се върна обратно в армейския лагер, но не посмя да предаде предупреждението на друг освен на съпруга си. Франк Ридъл обаче незабавно отиде в щаба и съобщи на комисарите. Никой от тях не повярва, че е нещо сериозно — сърдити приказки…

В Лава Бедс обаче гневът срещу белите миротворци растеше. През нощта на 7 април Куката Джим и последователите му решиха да си изяснят отношенията с вожда. Някои от тях подозираха Джак, че е на път да ги предаде.

Шоншин Джон откри съвета с реч, пълна с горчивина:

„Белите хора много пъти са ме улавяли в капан и са ме заблуждавали. Нямам намерение да се оставя да ме заблудят отново.“

Той обвини мирните комисари в двуличие затова, че искат да печелят време, докато армията докара повече войници и оръдия. „Когато решат, че имат тук достатъчно хора, те ще се нахвърлят върху нас и ще им избият до последния човек.“