Когато това безумие свърши, Големия крак и по вече от половината му хора бяха мъртви или сериозно ранени; броят на убитите бе 135 души, но много от ранените изпълзяха настрана и умряха впоследствие. Според едно преброяване окончателният брой на мъртвите е почти триста от първоначалните 350 мъже, жени и деца. Войниците загубиха двадесет и пет убита и тридесет и девет ранени, повечето засегнати от собствените им куршуми и шрапнели,
След като ранените кавалеристи бяха изпратени към агенцията в Пайн Ридж, отряд войници премина през бойното поле в Ундид Ний, събра останалите живи индианци и ги натовари на фургони. Тъй като към края на деня стана ясно, че приближава виелица, оставиха мъртвите индианци там, където бяха паднали (Когато след виелицата в Ундид Ний се върна група натоварена с погребването на мъртвите, тя намери труповете, включително и този на Големия крак, замръзнали в нелепи пози.)
Фургоните с ранените сиукси (четирима мъже и четиридесет и седем жени и деца) пристигнаха в Пайк Ридж след залез-слънце. Тъй като всички налични казармени помещения бяха пълни с войници, индианците бяха оставени да лежат в откритите фургони на лютия студ, докато един некадърен армейски офицер диреше подслон. Накрая отвориха мисията на англиканската църква, извадиха пейките и разпръснаха сено върху грубия под.
Бе четвъртият ден след Коледа на лето господне 1890. Когато първите разкъсани и кървящи тела бяха внесени в осветената със свещи църква, тези, които бяха в съзнание, можеха да видят зелената коледна украса, закачена по откритите подпокривни греди. Над олтара бе окачено знаме с грубо изрисуван надпис:
МИР НА ЗЕМЯТА, ДОБРА ВОЛЯ КЪМ ХОРАТА.
ТОГАВА НЕ РАЗБРАХ КАКВО СТРАШНО НЕЩО БЕШЕ СТАНАЛО. КОГАТО СЕГА СЕ ОГЛЕЖДАМ НАЗАД ОТ ВИСОКИЯ ХЪЛМ НА МОЯТА СТАРОСТ, ВСЕ ОЩЕ ВИЖДАМ ИЗКЛАНИТЕ ЖЕНИ И ДЕЦА ДА ЛЕЖАТ НА КУПЧИНИ И ПРЪСНАТИ НАВСЯКЪДЕ ПО ИЗВИТОТО ТЯСНО ДЕРЕ ТАКА ЯСНО, КАК ТО ГИ БЯХ ВИДЯЛ, КОГАТО ОЧИТЕ МИ БЯХА ОЩЕ МЛАДИ. И РАЗБИРАМ, ЧЕ И НЕЩО ДРУГО УМРЯ ТАМ, В ОКЪРВАВЕНАТА КАЛ, И БЕ ЗАСИПАНО ОТ ВИЕЛИЦАТА. ТАМ УМРЯ МЕЧТАТА НА ЕДИН НАРОД. ТОВА БЕ КРАСИВА МЕЧТА… ПЛЕМЕННИЯТ ПРЪСТЕН Е СЧУПЕН И РАЗПРЪСНАТ. НЯМА ВЕЧЕ ЦЕНТЪР И СВЕЩЕНОТО ДЪРВО Е МЪРТВО.
ЧЕРНИЯ ЛОС
За автора
Интересът към индианците и заселването на Запада е станал част от живота на Ди Браун. За да напише „Погребете сърцето ми в Ундид Ний“, той е търсил и проучвал сведения и документи от срещите и съветите, договорите и преговорите между белите и индианците повече от две години. Петнадесет от осемнадесетте му труда са върху историята на Запада, а три са посветени на Гражданската война.
Първият му приятел от детството е едно индианско момче, което ходело с Браун на всички индиански и каубойски филми и се радвало възторжено заедно с другите от публиката, когато заселниците или кавалерията побеждавали. „Веднъж го попитах защо го прави — спомня си Браун — и той ми отговори: «’Щото не са истински индианци!» За него те бяха само актьори. Всички книги за индианците по онова време бяха карикатури и жалки пародии и по-късно разбрах, че и в тях индианците не са истински.“
Браун е завършил Арканзаския държавен педагогически колеж, а после влиза в Университета „Джордж Вашингтон“ в Уошингтън. Той е роден изследовател, обича да се рови в оригинални източници и винаги е използвал този метод за написване на книгите си.
Информация за текста
$id = 6254
$source = Моята библиотека
Обработка на карти и снимки: elemagan
Издание:
Ди Браун. Погребете сърцето ми в Ундид Ний
Американска. Първо издание
Рецензент: Людмил Димитров Станчев
Завеждащ редакция: Вилиана Семерджиева
Редактор: Галина Кръстева
Библиотечно оформление: Жеко АЛЕКСИЕВ
Художник на корицата: Текла Алексиева
Художник на илюстрациите: Николай Пекарев
Художествен редактор: Петър Кръстев
Технически редактор: Пенка Гроздева
Коректор: Снежина Кокенова
Дадена за набор октомври 1988 г.
Подписана за печат юли 1989 г.
Излязла от печат август 1989 г.
Формат 32/84/108.
Печатни коли 30,50. Издателски коля 25,62.
УИК 25,72.
Поръчка на издателството Еко 367/88.
Цена 2,60 лв.
Държавно издателство „Земиздат“, София
ДП „Георги Димитров“ — София
