Самотния вълк и 252 кайови се спасиха, но накрая и те не можеха да бягат повече. На 25 февруари 1875 г. се явиха във форт Сил и се предадоха. След три месеца Куана доведе куахадите.
В бъркотията на тези военни действия условно освободените вождове Сатанта и Голямото дърво избягаха от резервата. Когато стигнаха до агенцията на шайените, те се предадоха доброволно, но бяха оковани във вериги и затворени в караулното помещение.
Във форт Сил вкарваха всички предали се индианци в заградено пространство, където войниците ги обезоръжаваха. А малкото лични вещи, които воините носеха, белите натрупваха на купчини и изгаряха. Извеждаха в прерията конете и мулетата и ги застрелваха. Вождовете и воините, подозирани, че носят отговорност за напускането на резервата, заключваха в килии или затваряха зад високите стени на една работилница за приготвяне на лед, останала без покрив. Всеки ден им хвърляха парчета сурово месо като на животни в клетка.
От Вашингтон Великия воин Шърман разпореди пленниците да бъдат осъдени и наказани. Агентът Хауърт призова за снизхождение към Сатанта и Голямото дърво. Шърман нямаше нищо против Голямото дърво, но помнеше предизвикателството на Сатанта и затова нареди да го върнат в затвора в Тексас.
Понеже военните власти не можеха да решат кого от многобройните пленници да накажат, те заповядаха на Ритащата птица да избере двадесет и шест кайови за заточение в подземните тъмници на форт Марион, във Флорида. Макар че задачата не бе от приятните, Ритащата птица се подчини. Той знаеше, че ще трябва да изпрати Самотния вълк, Женското сърце, Белият кон и Маманти (Ходещия по небето) заради набезите им в Тексас. Останалите, които той избра, бяха неизвестни воини и няколко мексикански пленници, израснали в племето.
Дори при това положение Ритащата птица загуби поддръжката на последователите си заради участието му в осъждането на хора от неговото племе. „Аз съм като камък, строшен и захвърлен — каза той на Томас Бати. — Едната част хвърлена тук, другата — там.“
В деня, когато натовариха окованите затворници във фургони за дългото им пътуване към Флорида, Ритащата птица дойде да се сбогува с тях. „Аз скърбя за вас — каза той, — но заради упоритостта ви не успях да ви спася от неприятности. Ще трябва да понесете наказание от правителството. Правете заклинания. Това няма да е задълго. Аз ви обичам и ще работя за вашето освобождаване.“
Маманти (Ходещия по небето) отговори презрително: „Ти оставаш свободен, голям човек при белите. Но ти, Ритаща птицо, няма да живееш дълго. Аз ще се погрижа за това.“
Два дни по-късно, след като изпи чаша кафе във вигвама си близо до поста, Ритащата птица умря загадъчно. След три месеца, във форт Марион, Маманти умря също тъй внезапно, като научи за смъртта на Ритащата птица. Кайовите казаха, че заклинателят сам е поискал смъртта си, защото е използувал силата си, за да унищожи човек от племето. Три години след това, гаснещ в затворническата болница в Тексас, Сатанта се хвърли от един висок прозорец и намери свободата в смъртта си. Същата година Самотния вълк, излекуван от малария, получи разрешение да се върне във форт Сил, но и той умря, преди да измине година.
Великите вождове си отидоха. Могъщата сила на кайовите и команчите беше прекършена. Бизоните, които те се опитаха да спасят, бяха изчезнали. Всичко това се случи за по-малко от десет години.
Глава дванадесета
Войната за Блак Хилс
1875 г.
1 май. Обвинени са 238 членове на Кръга на уискито, тъй като чрез измама са лишавали държавното съкровище от приходни данъци. Забъркани са висши правителствени чиновници. 6 декември. Четиридесет и четвъртият Конгрес се събира на първа сесия. За първи път след 1859 г. демократите контролират Камарата на представителите.
1575 г.
7 февруари. Личният секретар на президента Грант, Орвил Бабкок, е намерен за невинен в съучастие в злоупотребите на Кръга на уискито, но Грант го уволнява от длъжността му. 4 март. Конгресът решава да предаде министъра на войната Белнап за съучастие в злоупотребите на Индианския кръг. 10 май. Във Филаделфия се открива изложение по случай стогодишнината на страната. 1 юни. Републиканците избират Ръдърфорд Хейс за кандидат за президентския пост. 27 юни. Демократите избират Самюел Тилдън за кандидат за президент. 9 юли. Клане на негри от опълчението в Хамбург, Южна Каролина. 1 август. Колорадо е приет в Съюза като тридесет и осми щат. Септември. Томас Едисън създава лаборатория в Менло Парк, Ню Джърси. 17 септември. И двете политически партии твърдят, че са спечелили президентските избори. Тилдън е победител по брой на гласовете. 6 декември. Изборната колегия се събира и дава на Хейс 185 изборни гласа, а на Тилдън — 184.
Нито един бял или бели нямат право да се заселват или да заемат каквато и да е част от територията, или без съгласие на индианците да преминават през нея.
Договор от 1868 г.
Ние не искаме бели хора тук. Блак Хилс ми принадлежат. Ако белите се опитат да ми ги отнемат, аз ще се сражавам.
Татанка Йотанка (Седящия Бик)
Човек не продава земята, върху която ходи.
Ташунка Уитко (Лудия Кон)
Белите хора си в Блак Хилс като личинки и аз искам да се махнете оттам колкото може по-бързо. Вождът на всички крадци (генерал Къстър) направи път през Блак Хилс миналото лято и аз искам Великия баща да заплати щетите за това, което Къстър направи.
Баптист Гуд
Местността, известна като Блак Хилс, се смята от индианците за център на земите им. Десетте сиукски племена гледат на него като на център на земите им.
Татоке Инянке (Бягащата Антилопа)
Младежите на Великия баща ще отнасят злато от хълмовете. Предполагам, че ще напълнят с него няколко къщи. Като имам предвид това, искам хората ми да бъдат осигурени материално дотогава, докато са живи.
Мато Ноупа (Две Мечки)
Великия баща каза на комисарите, че всички индианци имат права над Блак Хилс и всяко заключение, до което индианците стигнат, трябва да бъде уважено… Аз съм индианец и белите ме смятат за глупав човек, но вероятно е така, защото следвам съветите на белите хора.
Шунка Уитко (Глупавото Куче)
Нашият Велик баща има голяма каса и ние също. Хълмът е нашата каса… Ние искаме седемдесет милиона долара за Блак Хилс. Вложете парите някъде с лихва, за да можем да купим добитък. Така постъпват белите хора.
Мато Глеска (Петнистата Мечка)
Пие събрахте главите ни и ги покрихте с одеяло. Този хълм е наше богатство, но вие ни го искате… Вие, белите хора, дойдохте всички в нашия резерват и си взехте от нашата собственост и пак не сте доволни — вие отидохте по-далеч и искате да вземете цялата ни каса.
Мъртвите Очи
Никога няма да поискам да напусна тази страна. Всички мои близки лежат тук, в земята, и когато аз се разпадна на части, ще се разпадна на части тук.
Шункаха Напис (Вълчата Огърлица)
Ние седяхме и ги гледахме как отиват да търсят злата и си мълчахме… Приятели, когато отидох във Вашингтон, аз отидох във вашата парична къща и бях с няколко младежи, но никой не взе пари от тази къща, щом бях с тях. В същото време, когато хората на Великия баща идват в страната ми, те отиват в моята парична къща (Блак Хилс) и вземат парите ми.
Мауатани Ханска
Приятели мои, дълги години сме били в тази страна и никога не сме отивали в страната на Великия баща и не сме го безпокоили за нищо. Неговите хора са тези, които идват в нашата страна и ни безпокоят, правят много лоши неща и учат хората ни да бъдат лоши… Преди вашите хора да прекосят океана, за да дойдат в тази страна, и оттогава досега, вие никога не сте предлагали да купите земи, равни на тези по богатство. Приятели мои, тези земи, които дойдохте да купите, са най-добрите, които имаме… Тези земи са мои, аз израснах в тях. Моите прадеди живяха и умряха в тях и аз искам да остана тук.
Канги Уияка (Врановото Перо)
Вие прогонихте от страната дивеча ни; досега не ни остана нищо ценно, освен хълмовете, от които сега искате да се откажем… Земята е пълна с всякакви полезни изкопаеми, а почвата е покрита с гори от стари борове и когато ги отстъпим на Великия баща, ще знаем, че сме дали и последното нещо, което е ценно както за нас, така и за белите хора.
Уаниги Ска (Белия Призрак)
Когато в прерията има пожар, виждаш животни, обградени от огъня. Виждаш ги да бягат и да се опитват да се скрият, за да не изгорят. Това е положението, в което се намираме тук.
Найнянупи (Обграденият)
