Самият Матър прави точно това. Установила го е преди много време.

— Какво видео по-точно? — интересува се тя.

— Не знам. Иди в църквата с привлекателен вдовец с няколко деца. Може да направиш емоционално обръщение към паството, да говориш за дълбоката промяна в душата си — такава като на Павел по пътя за Дамаск, — която те е направила ревностна поддръжница на живота и застъпник на поправка в конституцията, забраняваща хомосексуалните бракове. Говори за тежкото положение на хора и домашни любимци след урагана Катрина, за да отклониш вниманието от това, че си помогнала на сираци извън Америка.

— В Ютуб не се пускат толкова дълги неща. Трябва да е някакъв спонтанен момент, който е смущаващ, объркващ, героичен, нещо шантаво. Като онзи булдог върху скейтборд…

— Добре де, тогава падни по стъпалата, докато слизаш от амвона — нетърпеливо я прекъсва той. — Някой, най-добре пасторът, се втурва да ти помогне и без да иска, те хваща за циците.

— Не ходя на църква. Никога не съм ходила. А и сценарият е унизителен…

— А изучаването на деколтето в тоалетната не е, така ли?

— Току-що каза, че не е. Каза, че било съблазняващо. Че било предизвикателно и накарало много хора да си припомнят, че съм привлекателна жена, а не някакъв студенокръвен тиранин.

— Моментът не е подходящ за инат — предупреждава я той. — Нямаш три години, преди машината да се задейства отново. Вече го е направила.

— Което е и причината неведнъж да искам да поговорим по един друг въпрос — възползва се от възможността Ламонт. — Става въпрос за инициатива, за която определено трябва да знаеш.

Отваря куфарчето си и вади резюме на случая Джейни Бролън. Подава му го.

Той го преглежда надве-натри и поклаща глава.

— Не ме интересува дали Уин еди-кой-си ще го реши, или не. Ще си новина номер едно ден, може би два, а до изборите на никого няма да му пука, няма дори да си спомня.

— Не става въпрос само за някакъв случай. А за нещо много по-голямо. И трябва да подчертая, че засега не може да му се даде гласност. В никакъв случай. Искам разговорът да си остане поверителен, Хауард.

Той сплита пръсти върху бюрото.

— Не знам защо трябва да му давам гласност, щом не представлява интерес за мен. Повече ме е грижа да ти помогна за собственото ти самоунищожение.

Доста двусмислена забележка.

— Затова си направих труда да те съветвам — продължава той. — За да сложа край на това.

Всъщност иска да сложи край на самата нея. Презира я, винаги я е презирал, и стана неин поддръжник на последните избори по една съвсем проста причина. Републиканците трябваше да спечелят всеки възможен пост и най-вече губернаторския, а единственият начин това да стане бе демократите да бъдат отслабени в последния момент благодарение на оттеглянето на Ламонт от надпреварата. „Личните й причини“ бяха само параван. Зад него двамата с Матър бяха сключили сделка и сега тя знае, че той няма намерение да я изпълни. Ламонт никога няма да стане републикански сенатор или член на Конгреса; нещо повече — никога няма да влезе в кабинета му, ако той достигне целта си да стане президент, преди да умре. Станала е жертва на машинациите му, защото, честно казано, на моменти не е мислила трезво.

— Сега искам ти да ме изслушаш — казва губернаторът. — Това е глупаво и вятърничаво начинание, а ти нямаш нужда от още лоша слава. Вече си я насъбрала достатъчно за цял живот.

— Не знаеш фактите по случая. Когато ги научиш, ще промениш мнението си.

— Тогава започвай. Промени мнението ми.

— Не става въпрос за неразрешено убийство отпреди четиридесет и пет години — казва тя. — А за това да се съюзим с Великобритания за разкриването на един от най-нашумелите престъпници в историята. На Бостънския удушвач.

Губернаторът се намръщва.

— Какво общо има Великобритания с някакво сляпо момиче, изнасилено и убито в Уотъртаун? Какво общо има Великобритания с Бостънския удушвач, за бога?

— Джейни Бролън е била британска гражданка.

— На кой му пука, дори и да е майка на Осама бен Ладен!

— И най-вероятно е била убита от Бостънския удушвач. Скотланд Ярд проявява интерес. При това много голям интерес. Говорих с комисаря. Надълго и нашироко.

— Направо не мога да повярвам. Защо му е изобщо да вдига телефона на някакъв си окръжен прокурор от Масачузетс?

— Може би защото е посветен на работата си и е много сигурен в това кой е — умело отвръща тя. — И не забравя, че може да бъде от голяма полза за Великобритания и Съединените щати да изградят партньорство сега, когато там има нов премиер и, да се надяваме, скоро ще имаме нов президент, който не е… — Спомня си, че вече е републиканка и трябва да внимава какво казва.

— Партньорство относно Ирак и терористи — това да — отвръща Матър. — Но Бостънският удушвач?

— Повярвай ми, в Скотланд Ярд са много ентусиазирани и готови за действие. Нямаше да настоявам толкова, ако не беше така.

— Все пак не мога да повярвам…

— Чуй ме, Хауард. Разследването вече започна. В ход е. Най-необичайната коалиция на криминалисти в историята. Англия и Щатите действат заедно, за да въздадат справедливост за престъпление срещу беззащитна сляпа жена — неизвестна жертва в неизвестно място на име Уотъртаун.

— Вижда ми се пълен абсурд. — Но въпреки това проявява интерес.

— Ако планът ми успее — а той ще успее, — заслугата ще е твоя и не само ще те изкара борец за справедливост, но и ще те изкара на международната арена. Ще си мъжът на годината на „Тайм“.

По-скоро адът ще замръзне, отколкото ще му припише заслугата. И ако някой стане мъж на годината, това ще е тя.

— Колкото и интригуващо да е да се предполага, че онова сляпо английско момиче е било убито от Бостънския удушвач, не виждам как ще успееш да го докажеш — казва губернаторът.

— Версията не може да се опровергае. И това осигурява успеха й.

— Гледай наистина да е така — предупреждава я той. — Ако стане гаф, ще се погрижа ти да опереш пешкира. Не аз.

— Точно затова засега не трябва да съобщаваме на пресата — повтаря Ламонт.

Той моментално ще пусне слуха.

— Ще направим изявление единствено при успех — казва тя.

Той няма да чака.

— Който, както казах, е сигурен — добавя тя.

Естествено, той чете между редовете. Ламонт вижда мислите му в малките му очички. Кух страхлив дръвник. Ще поиска медиите да научат веднага за всичко това, защото, според ограниченото му мислене, ако инициативата й пропадне, това ще е последният и вероятно решаващ удар по нея. А ако успее, накрая той ще излезе напред и ще обере каймака — което (и той не разбира тъкмо това) просто ще го покаже като непочтения циничен политик, какъвто е в действителност. Накрая единственият победител ще се окаже тя, за Бога.

— Права си — казва губернаторът. — Засега по-добре да мълчим и да изчакаме свършения факт.

Ревиър Бийч Паркуей. Минават покрай Ричи Слъш с нейния покрив като от захарна тръстика в посока към Челси.

— Да не се бърка с Челси в Лондон — казва Стъмп.

— Това поредната ти литературна алюзия ли е? — пита Уин.

— Не. Просто една прекрасна част от Лондон.

— Никога не съм бил в Лондон.

Масачузетският Челси, на около три километра от Бостън, е едно от най-бедните градчета в района, с най-много нерегистрирани имигранти в щата и с най-висока престъпност. Многоезичен, мултикултурен, многолюден и занемарен. Хората не се погаждат особено едни с други и различията им често ги пращат в затвора или в гробищата. Бандите са същински бич, който обира, изнасилва и убива просто защото го може.

— Чудесен пример какво става, когато хората не се разбират — казва Стъмп. — Четох някъде, че тук се говорят трийсет и девет езика. Хората не могат да общуват помежду си, поне една трета са неграмотни. Разбират погрешно и преди да си се усетил, някой е пребит, намушкан или застрелян на улицата. Говориш ли испански?