За да разберем за какво в Действителност се говори в песента, трябва да се върнем по целия път надолу към гаснещия огън до побития камък, където кръстосаните вълни на блъскащото се ехо се фокусираха в дребна възрастна жена, размахваща празна бутилка. — …охлювът бавно пълзи, но таралежът…
— На дъното на бутилката като че е по-вкусно, а? — опита се да надвика песента Маграт.
— Вярно — съгласи се Баба и пресуши чашата си.
— Има ли още?
— Гита май изпи останалото, ако съдя по звука.
Те бяха насядали върху чупливите стъбълца на изтравничето и съзерцаваха луната.
— Е, имаме си крал, значи — обобщи Баба. — И всичко свърши.
— Благодарение на Леля и на теб — отвърна Маграт и хълцукна.
— Защо?
— Никой нямаше да хване вяра на мен, ако бях почнала да им обяснявам.
— Само защото ни попитаха — вметна Баба.
— Да, но всички знаят, че вещиците не лъжат и това е важното. Имам предвид, всеки можеше да види, че двамата толкова си приличат, но то би могло да е и просто съвпадение. Разбираш ли —
Маграт се изчерви, — погледнах какво значи droit de seigneur. Старата Уимпър имаше тълковен речник.
Леля Ог спря да пее.
— Да — каза Баба Вихронрав. — Ясно.
Маграт се почувства неудобно.
— Вие нали казахте истината? — подозрително попита тя. — Те наистина ли еа братя?
— О, да — отговори Гита Ог. — Определено. Аз акуширах на майка му, когато се раждаше твоят… когато се раждаше новият крал. И на кралицата, когато младият Томджон се роди и тя ми довери кой е бащата.
— Гита!
— Извинявай.
Виното я беше ударило в главата, но колелцата в ума на Маграт продължаваха да се въртят.
— Я почакай малко! — възкликна тя.
— Помня бащата на Шута — продължи Леля Ог, като изговаряше думите бавно и отчетливо. — Беше момък с характер. Не се разбираше с баща си, знаете, но се връщаше от време на време насам. Да навести старите си приятели.
— Той лесно се сприятеляваше — вмъкна Баба.
— Особено с дамите — съгласи се Леля. — Много атлетичен мъж беше, ако не ме лъже паметта. Можеше да прескача зидове и стени като никой друг. Приказки даже се разправяха.
— Известен ухажор беше — додаде Баба. — Така зная аз.
— О, да. На кралицата във всеки случай. — Кралят отсъстваше толкова често, непрекъснато ходеше на лов — напомни Баба.
— Той така си разбираше пустото droit — обясни Леля. — Все се мотаеше тук-там. Дори нощем не се прибираше.
— Спри за минутка — повтори Маграт.
Те я погледнаха.
— Да? — попита Баба.
— Вие заявихте пред всички, че двамата са братя и че Верънс е по-възрастният!
— Истина е.
— И всички повярваха, че…
Баба Вихронрав придърпа шала на раменете си.
— От нас се очаква да говорим истината — обясни тя. — Никъде не е писано, че трябва да бъдем откровени докрай.
— Не, не, това, което казваш, е, че кралят на Ланкър всъщност не е…
— Това, което казвам, е — твърдо отговори Баба, — че си намерихме крал, който не е по-лош от повечето, а по-добър от мнозина от тях и умът му си е на мястото…
— Дори и да не е от династията — включи се и Леля.
— …и че духът на стария крал сега почива в мир щастливо, имахме приятна коронация, някои от нас получиха чаши, които не им се полагаха, защото бяха приготвени само за дечицата, и в края на краищата нещата са далеч по-удовлетворителни, отколкото можеха да са. Това казвам. Няма значение какво е трябвало да бъде, какво е можело да бъде или какво е било желателно. Какви са нещата е важното.
— Но тогава той не е истинският крал!
— А може и да е — отвърна Леля.
— Но ти току-що каза, че…
— Кой знае? Покойната кралица не беше добре с броенето. Както и да е, той нали не знае, че не е от кралско потекло?
— И ти няма да му казваш, нали? — натърти Баба Вихронрав.
Маграт се загледа в луната, засенчена от няколко облачета.
— Не — отговори.
— Добре тогава — заключи Баба. — В края на краищата погледни по следния начин на нещата. Кралското потекло все трябва да започне отнякъде. Защо да не бъде от него? Той взима работата насериозно, а това надминава всичко, което повечето от тях въобще са вършили. Ще се справи.
Маграт усети, че е загубила. Човек винаги губеше срещу Баба Вихронрав, единствено можеше да му е любопитно как точно ще загуби.
— Все пак съм изненадана от вас двете — каза тя. — Нали сте вещици. Не означава ли това, че трябва да ви е грижа за неща като истина, традиции и съдба?
— Точно тука бъркаш напълно — отговори Баба. — Съдбата наистина е важна, нъл тъй, но хората грешат, когато си мислят, че тя ги контролира. Всъщност е точно обратното.
— Майната й на съдбата — съгласи се Леля.
Баба я погледна косо.
— В крайна сметка не си се надявала вещерството да бъде лесна работа, нали?
— Уча се — отговори Маграт. Погледът й се зарея отвъд пустото плато, където тънка ивица зора огряваше хоризонта. — Май трябва да тръгвам. Става рано.
— И аз — присъедини се Леля Ог. — Нашта Шърл се плаши, когато не ме завари у дома сутрин, като идва да ми носи закуската.
Баба грижливо зари останките от огъня.
— Кога ний трите ще се сберем отново? — попита тя. — Хмм?
Другите вещици се спогледаха неловко.
— Следващия месец съм заета — отговори Леля. — Рождени дни и други подобни. Хм. А и работата ми се е натрупала с всичката тая ала-бала. Знаете как е. Пък и имам да мисля за ония призраци.
— Смятах, че си ги завела обратно в замъка — учуди се Баба.
— Да, ама те не искат да си ходят — неубедително обясни Леля. — Честно да ти кажа, свикнах с тях да ми обикалят из къщи. Вечер ми правят компания. Вече почти не пищят.
— Чудесно тогава — заключи Баба. — А ти, Маграт?
— Сигурно си забелязала, че по това време на годината винаги има ужасно много работа за вършене — отговори Маграт.
— Съвсем вярно — учтиво се съгласи Баба Вихронрав. — Не е нужно през цялото време да се обвързва с уговорки човек, нали? Хайде просто да оставим въпроса отворен.
Те кимнаха. И докато новият ден се разплискваше над земята, забързаха към домовете си26, всяка сама и погълната от мислите си.
Информация за текста
© 1988 Тери Пратчет
© Елена Паскалева, превод от английски
Terry Pratchett
Wyrd Sisters, 1988
Източник: [[http://sf.bgway.com|Библиотеката на Александър Минковски]]
ИЗДАТЕЛСКА КЪЩА „ВУЗЕВ“ СОФИЯ
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/1804]
Последна редакция: 2007-06-30 22:14:46
