Неврологът кимна.

Клайн порови из чантата, намери хапче и докато го прибираше в джоба си, попита невролога:

— Можеш ли да останеш?

Неврологът погледна часовника си.

— Да, разбира се.

— Хайде да поговорим с майка й.

Напуснаха стаята и излязоха в коридора.

Крис и Шарън се бяха подпрели на парапета на стълбището с наведени глави. Когато лекарите се приближиха, Крис избърса носа си с влажна и смачкана кърпичка. Очите й бяха подпухнали и зачервени от плач.

— Тя спи — каза Клайн — и е под упойка. Вероятно ще спи чак до утре.

Крис леко кимна и отговори с немощен глас:

— Това е добре… Вижте, извинявайте, че така се разкиснах.

— Справяте се чудесно — увери я Клайн. — Това е жестоко изпитание. Впрочем, позволете да ви представя доктор Ричард Колман.

Крис се усмихна измъчено.

— Благодаря, че дойдохте.

— Доктор Колман е невролог.

— А, така ли? И тъй, какво мислите? — попита тя, гледайки ту единия, ту другия.

— Все още смятаме, че е увреждане в темпоралния лоб на главния мозък — отговори Клайн — и…

— Господи, какво говорите, дявол да ви вземе! — избухна внезапно Крис. — Тя се държи като психопат, сякаш има раздвоение на личността или нещо подобно! Искам да кажа… — Изведнъж тя замълча, опомни се и наведе глава. — Май нервите ми не издържат — тихо добави тя и вдигна измъчен поглед към Клайн. — Извинявайте. За какво говорехте?

Отговори неврологът:

— Госпожо Макнийл, в цялата медицинска история доказаните случаи на раздвоение на личността не надхвърлят сто. Това е много рядко заболяване. Знам какво е изкушението да се обърнете към психиатър, но всеки отговорен психиатър би искал най-напред да се увери, че причината не е в заболяване на тялото. Такава е най-сигурната процедура.

— Добре. И какво следва сега?

— Лумбална пункция — каза Колман.

— Искате да кажете проба от гръбначния мозък? — попита стреснато Крис.

Колман кимна.

— Това, което пропуснахме в рентгеновите снимки и енцефалограмите, може да се прояви тук. Ако не друго, ще можем да отхвърлим някои хипотези. Бих искал да го направим сега, докато детето спи. Ще й бия местна упойка, разбира се, но най-важното е да не допуснем движение.

— Слушайте, как е възможно да подскача така от леглото? — попита Крис и озадачено присви очи.

— Мисля, че вече го обсъждахме — каза Клайн. — Патологичните състояния могат да породят огромна физическа сила и ускорена реакция.

— Но вие казахте, че не знаете защо.

— Изглежда, че е свързано с мотивацията — отговори Колман. — Но в общи линии това е всичко, което знаем.

— Е, какво ще кажете за пункцията? — попита Клайн. — Съгласна ли сте?

Раменете на Крис провиснаха и тя наведе очи към пода.

— Действайте — промърмори тя. — Правете каквото трябва, само я излекувайте.

— Може ли да използвам телефона? — попита Клайн.

— Разбира се. Елате в кабинета.

— И между другото — сети се Клайн, докато тя се обръщаше да го поведе, — трябва да й смените чаршафите.

— Веднага ще се погрижа — каза Шарън и бързо тръгна към спалнята на Ригън.

— Да ви предложа ли кафе? — попита Крис по пътя към кабинета. — Днес прислугата има свободен ден, но мога да приготвя нес.

Лекарите отказаха.

— Виждам, че все още не сте направили нищо с прозореца — каза Клайн.

— Не, но се обадихме — отвърна Крис. — Утре ще дойдат да сложат капаци, които се заключват.

Влязоха в кабинета. Клайн се свърза с болницата и поръча на асистента си да донесе необходимите лекарства и инструменти.

— И да подготвят лабораторията за анализ — добави той. — Ще го направя лично, веднага след процедурата.

След края на разговора Клайн помоли Крис да разкаже какво се е случило след предишната му среща с Ригън.

— Чакайте да си спомня. Миналия вторник… — Крис се замисли. — Не, във вторник нямаше нищо; Ригън си легна и спа до късно на другата сутрин, а след това… не, чакайте — поправи се тя. — Не, не спа. Точно така. Уили ми спомена, че я чула в кухнята ужасно рано. Спомням си как се зарадвах, че си е възвърнала апетита. Но сигурно после пак си е легнала, защото остана в леглото цял ден.

— Спеше ли? — попита Клайн.

— Не, мисля, че четеше. Малко ми поолекна. Нали разбирате, изглеждаше, че либриумът е точно каквото й трябва. Стори ми се някак унесена и това малко ме тревожеше, но все пак имаше видимо подобрение. И снощи нямаше нищо тревожно. А тази сутрин внезапно започна. Как само започна…

И тя разказа на лекарите как сутринта седеше в кухнята, когато Ригън дотича по стълбището, скри се зад стола й, стисна ръцете на майка си и обясни с писклив и изплашен глас, че капитан Хауди я преследва; щипел, блъскал, сипел неприлични думи и заплашвал да я убие. Ето го! — изпищя тя накрая, сочейки към вратата на кухнята. После се свлече на пода, разтърсвана от конвулсии; задъхваше се, ридаеше и твърдеше, че капитан Хауди я рита. Изведнъж се изправи насред кухнята, разпери ръце и започна да се върти — като пумпал, добави Крис. Това продължи цяла минута, докато накрая детето рухна изтощено на пода.

— И после най-неочаквано — продължи с разтреперан глас Крис — видях тази… тази омраза в очите й… и тя ми каза… нарече ме… О, Господи!

Крис избухна в конвулсивни ридания.

Клайн пристъпи до бара, наля чаша вода от крана и се върна при Крис. Риданията бяха стихнали.

— По дяволите, къде са ми цигарите? — въздъхна задавено тя и избърса очи. Клайн й подаде водата и малко зелено хапче.

— По-добре вземете това — посъветва я той.

— Успокоително ли е?

— Да.

— Дайте ми две.

— И едно е достатъчно.

Крис извърна глава и опита да се усмихне.

— Скъперник…

Тя глътна хапчето и върна празната чаша на лекаря.

— Благодаря — тихо каза тя, подпря челото си с треперещи пръсти и леко поклати глава. — Да, така се започна. Целият този ужас. Тя сякаш се беше превърнала в някой друг.

— Например капитан Хауди? — попита Колман.

Крис изненадано вдигна очи. Той я гледаше втренчено.

— Какво искате да кажете? — попита тя.

Той сви рамене.

— Не знам. Просто попитах.

Крис завъртя разсеян поглед към камината.

— Не знам — глухо изрече тя. — Просто някой. Някой друг.

За момента настана мълчание. После Колман стана. Каза, че имал други ангажименти, подхвърли няколко смътно окуражаващи думи, сбогува се и излезе.

Клайн го придружи до вратата.

— Ще провериш ли кръвната захар? — попита го Колман.

— За толкова тъп ли ме мислиш?

Дейвид се усмихна с усилие.

— И аз се поизнервих — каза той. Загледа се замислено настрани, опипвайки брадичката си. — Странен случай. Много странен. — Отново погледна на Клайн. — Ако разбереш нещо, обади ми се.

— Вкъщи ли се прибираш?

— Да. Обади ми се, става ли?

Колман махна с ръка и си тръгна.

След докато му донесоха необходимите инструменти, Клайн направи местна упойка, като инжектира новокаин в гърба на Ригън, и пред погледите на Крис и Шарън извлече гръбначномозъчна течност, следейки внимателно манометъра.

— Налягането е нормално — промърмори той.

След като приключи, Клайн пристъпи на светло до прозореца да провери дали течността е бистра или мътна. Беше бистра.

Той прибра епруветките с пробите в чантата си.

— Не вярвам да се случи — каза Клайн, — но ако се буди нощем и създава проблеми, може би ще ви трябва медицинска сестра, за да й бие успокоително.

— Не може ли аз да го правя? — попита Крис.

— Защо не искате медицинска сестра?

Крис сви рамене. Не искаше да признае, че няма доверие на лекари и медицински сестри.

— Просто бих предпочела да го правя сама — отвърна лаконично тя.

— Инжекциите са сложно нещо — предупреди я лекарят. — Едно въздушно мехурче може да бъде извънредно опасно.

— О, знам как става — намеси се Шарън. — Майка ми имаше старчески дом в Орегон.

— Би ли го направила, Шар? — попита Крис. — Би ли останала тук тази нощ?