— Чудесно, няма що!

— Може и да е само натиск върху мозъка. Вижте, бих искал да направим рентгенови снимки на черепа.

В тази сграда имаме добър специалист и може би ще го уговоря да ви приеме веднага. Да му се обадя ли?

— По дяволите… Добре, да го направим.

Клайн се обади по телефона и уреди нещата. Казаха му, че ще я приемат незабавно. Той остави слушалката и започна да пише рецепта.

— Стая 21 на трети етаж. Ще ви се обадя пак утре или в четвъртък. Бих искал да се консултирам с още един невролог. Междувременно спрете риталина. Нека опитаме с либриум за известно време.

Той откъсна рецептата и я подаде на Крис.

— Препоръчвам ви да стоите близо до дъщеря си, госпожо Макнийл. Когато изпада в транс, ако случаят е такъв, може да се нарани. Вашата спалня близо ли е до нейната?

— Да.

— Много добре. На партера?

— Не, на втория етаж.

— Има ли големи прозорци?

— Един. Защо?

— Затваряйте го добре, ако се наложи — заключете го. В състояние на транс тя може да падне навън. Имах един…

— … пациент — довърши Крис с уморена и крива усмивка.

Клайн се усмихна.

— Да, май доста ги имам, нали?

— Не ви липсват. — Крис подпря брадичката си с юмрук и замислено се приведе напред. — Знаете ли, току-що ми хрумна нещо.

— Какво?

— Ами вие казахте, че след пристъпа тя трябва веднага да заспи дълбоко. Като в събота вечер. Нали така казахте?

— Да — кимна Клайн. — Така казах.

— Как тогава да си обясним, че когато се оплаква от разтърсване на леглото, дъщеря ми е винаги будна?

— Не ми го казахте.

— Но е така. И Ригън изглеждаше много добре. Просто дойде в моята стая и ме помоли да легне при мен.

— Подмокри ли се? Позиви за повръщане?

Крис поклати глава.

— Беше добре.

Клайн се замисли и леко захапа устна.

— Първо да видим рентгеновите снимки — каза накрая той.

Изтощена и замаяна, Крис отведе Ригън до рентгеновия кабинет и остана до нея, докато правеха снимките. После я отведе у дома. След втората инжекция Ригън беше необичайно мълчалива и Крис се опита да я развесели.

— Искаш ли да си поиграем на „Монополи“ или нещо друго, миличка?

Ригън леко поклати глава и впери в майка си мътен поглед, сякаш я виждаше от безкрайна далечина.

— Много ми се спи — каза тя. Гласът бе също тъй сънен, както очите. После Ригън се завъртя и тръгна нагоре към спалнята.

Крис я проследи с тревожен поглед и си помисли: Трябва да е от либриума. След малко въздъхна и влезе в кухнята. Наля си чаша кафе и седна на масата срещу Шарън.

— Как мина? — попита Шарън.

— Божичко!

Крис хвърли рецептата на масата.

— Обади се до аптеката да ни доставят това — каза тя и обясни на Шарън какво е узнала от доктора. — Ако съм заета или ме няма, ще я държиш под око, нали, Шар? Клайн ми каза… — Тя трепна. — Чакай, сетих се нещо.

Крис стана от масата и се качи в спалнята на Ригън. Завари я дълбоко заспала под завивките. Крис отиде до прозореца, затегна здраво резето и надникна навън. Под прозореца беше стръмното стълбище, слизащо към далечната улица M.

Да, най-добре да потърся веднага ключар.

Крис се върна в кухнята и добави тази задача към списъка на Шарън, после заръча на Уили какво да приготви за вечеря и поговори по телефона с агента си за филма, който искаха да режисира.

— Как ти се стори сценарият? — попита той.

— Страхотен е, Ед. Да го направим. Кога започваме?

— Твоята част е през юли, така че трябва веднага да се заемеш с подготовката.

— Искаш да кажеш още сега?

— Точно така. Това не е роля, Крис. Ти ръководиш цялата дейност. Трябва да работиш с декоратора, отговорника по костюмите, гримьора, продуцента. Трябва да избереш оператор, монтажист и да съставиш план за снимките. Стига, Крис, и сама знаеш как става.

— По дяволите! — изпъшка отчаяно Крис.

— Проблеми ли имаш?

— Да, имам, Ед. Ригън е много, много болна.

— Хей, искрено съжалявам.

— Благодаря.

— Крис, какво й е?

— Още не са наясно. Чакаме резултатите от изследванията. Слушай, Ед, не мога да я изоставя.

— Кой казва, че трябва да я изоставиш?

— Не, ти не разбираш, Ед. Аз трябва да бъда у дома, с нея. Тя се нуждае от грижи. Виж, просто не мога да го обясня, Ед, много е сложно. Защо да не поизчакаме?

— Не можем. Искат да пуснат филма за Коледа, Крис, и мисля, че в момента са на педали.

— За Бога, Ед, все могат да изчакат две седмици! Влез ми в положението!

— Виж какво, първо ми проглуши ушите, че искаш да режисираш, а сега изведнъж…

— Да, знам. Знам. Да, искам го, Ед, страшно го искам, но просто трябва да им кажеш, че се нуждая от малко време.

— А ако им кажа, ще се издъним. Това е моето лично мнение. Виж, те така или иначе не държат на теб, сама знаеш. Правят го заради Мур и според мен ако сега му се обадят и кажат: тя още не знае дали наистина й се иска, той ще се отдръпне. Слушай, прави каквото искаш. Не ме интересува. В цялата работа няма големи пари, освен ако филмът стане хит. Но ако питаш мен, ще ти кажа: помоля ли за отсрочка, със сигурност ще се издъним. Е, какво да им кажа?

Крис въздъхна.

— О, Боже!

— Знам, че не е лесно.

— Не е. Добре, слушай, Ед, може би ако… — Крис се замисли. После поклати глава. — Остави, Ед. Просто трябва да изчакат. Нищо друго не мога да сторя.

Ти си решаваш.

Обади ми се какво са решили.

Разбира се. И още веднъж, съжалявам за дъщеря ти.

Благодаря, Ед.

— И умната.

— Ти също.

Дълбоко потисната, Крис остави слушалката, запали цигара и подхвърли на Шарън:

— Между другото, обади се Хауърд. Казах ли ти?

— О, кога? Каза ли му за Ригън?

— Да, помолих го да дойде при нея.

— Ще дойде ли?

— Не знам. Едва ли — отговори Крис.

— Би било редно да си направи труда.

— Да, знам — въздъхна Крис. — Но трябва да разбереш и неговите задръжки, Шар.

— В смисъл?

— Цялата тая история със „съпругът на госпожа Крис Макнийл“! А и Ригс усложни нещата. Щом тя се появи, за него не остана място. Вечно аз и Ригс по кориците на списанията, в рекламите — майка и дъщеря като феи-близначки — тя мрачно изтръска пепелта. — Майната му, кой знае? Всичко е пълна каша. Но е трудно да поддържам отношения с него, Шар. Просто не съм в състояние. — Тя посегна към книгата до лакътя на Шарън. — Какво четеш?

— О, забравих. Това е за теб. Госпожа Перин намина и я остави.

— Била е тук?

— Да, сутринта. Съжаляваше, че не те завари. Имала пътуване извън града, но щяла да ти се обади, щом се прибере.

Крис кимна и погледна заглавието: „Изследване на култа към дявола и свързани с него окултни явления.“ Тя отвори книгата и намери вътре ръкописна бележка:

— Очарователна жена! — каза Крис.

— Да, така е.

Крис прелисти страниците.

— Е, какво мислиш за черните меси? Страховити ли са?

— Не знам — отговори Шарън. — Не съм я чела. — Твоят наставник ли те посъветва така?

Шарън се протегна.

— О, тия неща ме отегчават.

— Тъй ли? Къде отидоха религиозните ти увлечения?

— Не се занасяй.

Крис побутна книгата към Шарън.

— Прочети я и ми разкажи.

— Та да ме мъчат кошмари?

— За какво мислиш, че ти плащам?

— За да повръщам.

— Това и аз го мога — промърмори Крис и взе вечерния вестник. — Трябва само да си пъхнеш в гърлото съветите на финансовия мениджър и после повръщаш кръв цяла седмица. — Тя раздразнено хвърли вестника настрани. — Би ли пуснала радиото, Шар? Да чуем новините.

Шарън вечеря с Крис и след това отиде на среща. Забрави книгата. Крис я видя на масата и искаше да почете, но изведнъж се почувства много уморена. Остави я да лежи и се качи горе. Надникна при Ригън, която лежеше под завивките и изглеждаше, че спи непробудно. После пак провери прозореца. Беше здраво затворен. Напускайки стаята, Крис остави вратата широко отворена и преди да си легне, направи същото със своята. Погледа малко телевизия и скоро заспа.