Крис ахна, след това се изкиска и вдигна очи към тавана, а Шарън продължи да разказва как притеснението на сенатора тласнало Денингс към един от типичните му донкихотовски изблици на ярост, в който той изразил своята „безкрайна благодарност“ за самото съществуване на политиците, защото без сравнение с тях „не бихме могли да разпознаем истинските държавници“, а когато сенатор се оттеглил с ледено мълчание, Денингс се завъртял към Шарън и гордо казал: „Ето, видя ли? Не изругах нито веднъж. Справих се съвсем разумно със ситуацията, нали?“

Крис не можа да се удържи от смях.

— Добре, нека да спи. Но най-добре остани тук за в случай, че се събужда? Нали нямаш нищо против?

— Не, разбира се.

Във всекидневната Мери Джо Перин седеше сама на един стол в ъгъла. Изглеждаше разтревожена и угрижена. Крис понечи да тръгне към нея, но размисли и се насочи към пианото. Дайър спря да свири и я посрещна с усмивка.

— Е, млада госпожо, какво да ви предложим? — попита той.

— Днес правим концерт по желание на слушателите.

Крис се разсмя заедно с другите около пианото.

— Бих искала да узная какво представлява черната меса — каза тя. — Отец Уогнър каза, че сте експерт в тази област.

Заинтригувани, гостите около пианото замълчаха.

— Всъщност не — възрази Дайър и набързо изсвири някаква простичка мелодия. — Как се сетихте точно за черната меса?

— Ами… преди малко разговаряхме за… за случката в „Света Троица“ и…

— А, имате предвид оскверняването! — прекъсна я Дайър.

— Хей, някой ще ме светне ли за какво става дума? — намеси се астронавтът. — Нищо не разбрах.

— Аз също — каза Елън Клиъри.

Дайър вдигна ръце от клавишите и огледа гостите около себе си.

— Църквата, която се намира на тази улица, беше осквернена обясни той.

— Как по-точно? — заинтересува се астронавтът.

— Не задълбавайте — посъветва го отец Дайър. — Нека просто си кажем, че беше отвратително и да спрем дотук.

— Отец Уогнър казва, че според вас това напомняло черна меса — настоя Крис, — и аз се зачудих какво представлява тя.

— Всъщност и аз не знам чак толкова — възрази свещеникът. — Каквото знам, чул съм го от един друг йезуит — отец Карас, той е нашият специалист в тази област.

Крис наостри уши.

— Да не е онзи мургав свещеник от „Света Троица“?

— Познавате ли го? — изненада се Дайър.

— Не, само чух да споменават за него.

— Е, мисля, че дори е писал нещо по темата. Разбира се, само от гледна точка на психиатрията.

— Искате да кажете, че той е психиатър? — изненада се Крис.

— Ами разбира се. Извинявайте, мислех, че знаете.

— Ще ми каже ли най-после някой за какво става дума? — попита нетърпеливо астронавтът. — Какво се върши по време на черна меса?

Дайър сви рамене.

— Нека да го наречем извращения. Неприлични неща. Богохулства. Грозна пародия на Светата литургия, където вместо на Бога се покланят на дявола и понякога извършват човешки жертвоприношения.

Елън Клиъри се усмихна с усилие, поклати глава и се отдалечи, като подхвърли през рамо:

— За мен е прекалено зловещо.

Крис не й обърна внимание.

— Но откъде знаете? — попита тя младия йезуит. — Ако наистина има черна меса, кой би разказал за нея?

— Мисля — каза Дайър, — че повечето подробности идват от хора, които са били заловени и са си признали.

— Я стига — намеси се деканът, който незабелязано бе застанал до тях. — На тия признания не може да се вярва, Джо. Изтръгнати са с мъчения.

— Някои са си признавали и без бой — отвърна невъзмутимо Дайър.

Шегата бе посрещната с нервен смях. Деканът погледна часовника си.

— Е, аз трябва да тръгвам — каза той на Крис. — В шест сутринта имам литургия в параклиса Далгрен.

— Аз пък мисля да направя литургия със съпровод на банджо — пошегува се Дайър. В следващия миг той се загледа някъде зад Крис и лицето му изведнъж помръкна. — Мисля, че имаме гостенка, госпожо Макнийл.

Крис се озърна и ахна. Ригън, само по нощница, уринираше на килима. Детето бе вторачило мъртвешки поглед в астронавта и изрече с безжизнен глас:

— Ще умреш там, горе.

— Детето ми! — възкликна Крис и се втурна към дъщеря си.

— О, Ригс, скъпа! Ела, миличка! Ела! Да се качим горе!

Тя хвана ръката на Ригън и докато я извеждаше, хвърли поглед през рамо към пребледнелия астронавт.

— Много се извинявам! — изрече тя с треперещ глас. — Детето е болно, сигурно ходи насън! Не разбира какво говори!

Чу как Дайър подхвърли на някого:

— Май ще е най-добре да си вървим.

— Не, не, останете! — възрази Крис. — Няма нищо! Връщам се след минутка!

На минаване край кухнята тя заръча на Уили да почисти веднага петното върху килима. После отведе Ригън в банята на горния етаж, изми я и й облече чиста нощница.

— Миличка, защо каза онова? — попита тя на няколко пъти, но Ригън сякаш не я разбираше и с премрежени очи мънкаше несвързани думи.

Крис я настани в леглото и Ригън сякаш веднага заспа. Крис изчака, слушайки дишането и, после тихо излезе от стаята.

В подножието на стълбището видя Шарън и младия режисьор на втори екип да извеждат Денингс от кабинета. Бяха поръчали такси и щяха да го придружат до хотела.

— Не бързайте! — извика след тях Крис докато излизаха, преметнали ръцете на Денингс през раменете си.

За момент Бърк се поопомни, промърмори „Майната ви!“ и изчезна в мъглата към чакащото такси.

Крис се върна във всекидневната, където гостите, които още не си бяха тръгнали, изказаха съчувствието си след като им разказа накратко за заболяването на Ригън. Когато спомена за тропането и други „опити за привличане на внимание“, тя забеляза, че ясновидката я гледа напрегнато. По някое време Крис се озърна към нея, очаквайки коментар, но госпожа Перин мълчеше.

— Често ли ходи насън? — попита Дайър.

— Не, тази вечер й е за пръв път. Или поне за пръв път го забелязвам, тъй че вероятно е от пристъпа на хиперактивност. Не смятате ли?

— О, не бих могъл да преценя — отговори свещеникът. — Чувал съм, че ходенето насън се случва доста често през пубертета, само че… — Той сви рамене и не довърши. — Не знам. По-добре питайте лекаря си.

През останалата част от разговора госпожа Перин седеше мълчаливо и гледаше танца на пламъците в камината; Крис забеляза, че също тъй потиснат е и астронавтът, който се взираше в чашата си и само от време на време демонстрираше интерес с някоя кратка дума или жест. Тази година той трябваше да лети до Луната.

— Е, аз наистина трябва да се подготвя за литургията — заяви деканът.

Това предизвика масово напускане. Всички станаха и благодариха за приятната вечер.

На излизане отец Дайър хвана Крис за ръката, погледна я откровено в очите и попита:

— Мислите ли, че в някой от филмите ви ще се намери роля за един много нисък свещеник, който умее да свири на пиано?

— Е, ако няма — засмя се Крис, — ще заръчам да напишат специално за вас, отче!

И от сърце му пожела лека нощ.

Последна си тръгна Мери Джо Перин със сина си. Крис ги задържа да си побъбрят на вратата. Имаше чувството, че ясновидката иска да каже нещо, но се колебае. За да я задържи още малко, Крис попита какво мисли за игрите на Ригън с дъската за спиритични сеанси и увлечението й по въображаемия капитан Хауди.

— Смяташ ли, че може да й навреди?

Очакваше снизходителен и небрежен отговор за детските лудории, затова бе изненадана, когато Мери Джо се намръщи и наведе очи към прага. Позамисли се и без да вдига глава прекрачи навън при сина си, който я чакаше на площадката.

Когато най-сетне погледна Крис, очите й тънеха в сянка.

— Лично аз бих й я взела — тихо каза тя. После подаде на сина си ключовете за колата. — Боби, включи двигателя да загрее. Студено е.

Момчето взе ключовете, каза свенливо на Крис, че е неин голям почитател и бързо се отдалечи към един стар и разнебитен форд мустанг, паркиран до тротоара.