***

Коб разтърси Арлен, за да го събуди.

– Кой... к’во има? – попита Арлен и потърка очи. – Сутрин ли е вече?

– Не – отвърба Коб. – Надули са роговете. Има пробив.

Арлен бързо се изправи на леглото, лицето му се смрази.

– Пробив? В града има ядрони?

– Да – съгласи се Коб, – или скоро ще има. Ти ставай!

Двамата се втурнаха да палят лампи и да събират инструментите си; облякоха си дебели наметала и ръкавици без пръсти, които да ги предпазят от студа, но да не попречат на работата им.

Роговете отново зазвучаха.

– Два пъти – каза Коб. – Веднъж кратко, веднъж дълго. Пробивът е между първата и втората наблюдателна кула на изток от главната порта.

Отвън се чу трополенето на копита по паважа, последвано от удари по вратата. Отвориха я и видяха Рейджън, напълно екипиран с броня и с дълго, дебело копие в ръка. Шитът му беше закачен на седлото на здрав боен кон. Не беше лъскав и нежен бегач като Нощно око, а военен жребец, плещест и зъл, отгледан за нуждите на отдавна отминали времена.

– Елиса не е на себе си – обясни вестоносецът. – Изпрати ме да ви опазя живи.

Арлен се намръщи, но капчица от страха, който го беше обзел при събуждането, се изпари с идването на Рейджън. Впрегнаха якото си пони в служебната каручка и потеглиха по посока на писъците, ударите и проблясващите около пробива сияния.

Улиците бяха пусти, вратите и кепенците – здраво залостени, но Арлен виждаше процеждащата се по ръбовете им светлина и знаеше, че хората в Мливари са будни, гризат си ноктите и се молят защитите им да издържат. Чу плач и се замисли колко зависими бяха Мливариийците от своята стена.

Пристигнаха в обстановка на пълен хаос. Стражи и Защитници лежаха мъртви или умиращи на павираните улици, копията им бяха пречупени или догаряха. Трима разкървавени войници се бореха да задържат въздушен демон достатъчно дълго на земята, докато двама защитнически чираци го хванат в преносим кръг.

Други тичаха напред-назад с кофи с вода и се опитваха да потушат многобройните малки пожари, а в същото време огнените демони весело подскачаха и палеха всичко, което можеха да достигнат.

Арлен погледна пробива и се изуми, че ядрон би могъл да прокопае тунел през шест-метрова стена от масивен камък. Демоните задръстиха дупката и започнаха да се драскат един друг в битка кой по-напред да влезе в града.

Въздушен демон се шмугна през отвора и тръгна да се засилва, разперил криле. Един от стражите метна копието си по него, но не уцели и демонът литна над града необезпокояван. Миг по-късно огнен демон скочи върху вече невъоръжения страж и разкъса гръкляна му.

– Бързо, момче! – извика Коб. – Стражите ни печелят време, но няма да издържат дълго срещу пробив с такъв размер. Бързо да го запечатаме!

Той скочи от каручката с изненадваща ловкост и грабна два преносими кръга от дъното, като подаде единия на Арлен.

Заедно с Рейджън, който яздеше около тях за да ги прикрива, те хукнаха към базовия флаг на гилдията си и влязоха в защитния кръг около него. Невъоръжени билкарки лекуваха там подредените в редици ранени и безстрашно се втурваха извън кръга, за да помогнат на онези, които, залитайки, се опитваха да се доберат до убежището. Бяха твърде малко, за да се погрижат за толкова много пострадали.

Посрещнаха ги Майка Джоун, съветникът на херцога, и майстор Винсън, водачът на Гилдията на защитниците.

– Майстор Коб, радваме се, че сте... – започна Джоун.

– Къде има нужда от нас? – попита Коб Винсън, като изцяло игнорира Джоун.

– Главния пробив – отвърна Винсън. – Заемете се със стълбовете за петнадесет и за тридесет градуса – каза той и посочи към купчина защитни стълбове. – И, за Създателя, внимавайте! Върлува един проклет каменен демон там – онзи, който пръв направи пробива. Преградили са му пътя към града, но ще трябва да прекосите защитите, за да стигнете до позициите. Вече уби трима защитници, и един Създател знае колко стражи.

Коб кимна и с Арлен се отправиха към купчината.

– Кой беше на смяна по здрач тая нощ? – попита той, когато двамата с Арлен нарамиха инструментите си.

– Защитникът Макс и чираците му – отвърна Джоун. – Херцогът ще ги обеси за това.

– В такъв случай херцогът е глупак – каза Винсън. – Никой не знае какво се е случило тук, а в момента Мливари се нуждае от всеки свой защитник, че и от повече. – Той издиша тежко и бавно. – И без това след тази нощ ще останат доста по-малко.

***

– Първо си нагласи кръга – каза Коб за трети път. – Като застанеш вътре на сигурно, сложи стълба на стойката му и изчакай магнезия. Ще блесне като слънце, така че си покрий очите, докато мине. Тогава нагласяваш своя стълб спрямо лицето на централния. Не се опитвай да го свързваш с останалите стълбове. Довери се на другите защитници, че всеки от тях ще си свърши работата. Напаснеш ли го точно, забий колчетата в земята, за да го застопориш на място.

– И после? – попита Арлен.

– Ядроните веднага ще се скупчат около теб, но ти остани в кръга, докато не ти кажат да излезеш – изкрещя Коб. – Независимо какво виждаш, дори да ти се наложи да стоиш цяла нощ! Ясно ли е?

Арлен кимна.

– Хубаво – каза Коб. Той се загледа в хаоса, изчака, изчака и извика: – Сега!

Двамата се втурнаха. Заобикаляха огньове, тела и отломки, и тичаха към позициите си. Секунди по-късно, когато вече бяха подминали няколко сгради, пред тях се извиси едноръкият каменен демон, който стърчеше над отряд стражи и дузина трупове. На светлината на фенерите се виждаше, че ноктите и зъбите му лъщят от кръв.

Кръвта на Арлен се смрази. Той спря на място и погледна към Рейджън; вестоносецът в миг отвърна на погледа му.

– Сигурно преследва Кийрън – каза кисело Рейджън.

Арлен отвори уста, но преди да успее да отговори, Рейджън изкрещя: – Внимавай! – и замахна с копието си към Арлен.

Момчето падна и изпусна стълба си, при което си удари здраво коляното на калдъръма. Чу пропукването, когато тъпия край на копието перна през лицето пикиращ въздушен демон, и се претърколи точно навреме, за да види как демонът отскача от щита на вестоносеца и се сгромолясва на земята.

Рейджън пришпори бойния си кон в галоп, стъпка изчадието, сграбчи Арлен миг след като той успя да вдигне стълба си от земята, и къде с влачене, къде с носене, го довлече до позицията му. Коб вече беше сложил преносимия кръг и подготвяше стойката за защитния си стълб.

Арлен не загуби време в разпъването на собствения му кръг, но очите му не спираха да се стрелкат обратно към Едноръкия. Демонът дращеше по набързо поставените пред него защити и се мъчеше да премине със сила. Арлен виждаше слабите места в мрежата, всеки път когато тя лумваше, и знаеше, че тя няма да издържи вечно.

Каменният демон подуши въздуха и внезапно се взря напред, при което срещна очите на Арлен. Двамата вкопчиха погледите си в в надпревара за сила на волята, но Арлен пръв не издържа и погледна надолу. Едноръкия нададе вой и удвои усилията си да премине през отслабващите защити.

– Арлен, спри да зяпаш и си свърши проклетата работа! – изкрещя Коб и сепна Арлен от унеса му.

Момчето напрегна всичките си сили да се изолира от писъците на ядрона и виковете на стражите, разпъна сгъваемата желязна стойка и сложи защитния си стълб в нея. Нагласи, доколкото можа на сумрачната мъждукаща светлина, позицията на ъгъла му и покри с ръка очите си в изчакване на магнезия.

Искрата блесна миг по-късно и превърна нощта в ден. Останалите защитниците също бързо ориентираха стълбовете си спрямо точните ъгли и ги застопориха в земята. Помахаха си един на друг с бели кърпи, за да дадат знак, че са готови.

След като свърши работата си, Арлен огледа останалата част от територията. Няколко защитници и техните чираци все още се мъчеха да нагласят стълбовете си. Един стълб лумна от демонски огън. Ядроните пищяха и отскачаха назад от магнезия, ужасени, че по някакъв начин омразното им слънце е изгряло. Стражи ги атакуваха с копия в опит да ги изтикат извън защитните постове, преди отново да са се опомнили. Рейджън правеше същото, галопираше наоколо върху бойния си жребец, а лъснатият му щит отразяваше светлината и караше ядроните да бягат през глава от него.