– Никъде няма да ходи – каза Бруна, сложи настрана плетивото си и се подпря на тояжката си за да се изправи: – Единствените, които се прибират, сте вие тримата.

– Затваряй си устата, стара вещице – каза Илона. – Няма да ти позволя да съсипеш живота на дъщеря ми, както съсипа моя.

Бруна се изсмя.

– Аз ли ти го изсипах тоя чай от пом в гърлото или те накарах да вириш краката за цялото село? – попита тя. – Твоето нещастие си е изцяло по твоя вина. Сега ми се махай от колибата.

Илона тръгна към нея.

– Или какво? – предизвика я тя.

Бруна се ухили беззъбо и стовари тоягата си върху крака на Илона, с което предизвика писъка на по-младата жена. Допълни удара си с един в стомаха, Илона се преви на две и с това избликът ù приключи.

– Бързо, сега! – извика Стийв.

Захвърли горкия Ърни настрана и заедно с Гаред се втурна към старицата.

Бруна изглеждаше не по-съсредоточена, отколкото беше при нападението дървесния демон. Бръкна в шала си и извади шепа прах, който духна в лицата на двамата мъже.

Гаред и Стийв паднаха на пода, впиха ръце в лицата си и се разкрещяха.

– Там, откъде го взех това, Илона, има и още – каза Бруна. – По-скоро ще ви видя всичките ослепели, отколкото да оставя някой да ми нарежда в собствения ми дом.

Илона запълзя към вратата на четири крака, докато предпазваше с ръка лицето си. Бруна се изсмя и помогна на Илона да излезе с един здрав ритник по задника.

– Марш навън и двамата! – викна тя на Гаред и Стийв. – Вън, преди да ви подпаля!

Двамата тръгнаха пипнешком, стенейки от болка, удавили червените си лица в сълзи. Бруна ги насочвеше с ударите на тоягата си към вратата, както би направила с псе, което се е изпикало на пода.

– Ако не ви е страх, пак заповядайте! – разхили се бурно Бруна, докато тримата бягаха от двора ù.

***

Чу се ново тропане по вратата по-късно същия ден. Лийша вече беше станала и шеташе напред-назад, но още беше отпаднала.

– Сега какво? – изрева Бруна. – Не съм имала толкова много посетители откакто ми увиснаха циците!

Закрачи тежко към вратата, отвори я и видя Смит да стои отпред и нервно да кърши ръце. Очите на Бруна се присвиха, щом го видя.

– Аз напуснах – каза тя. – Намери Дарси.

И бутна вратата да я затвори.

– Почакай, моля те – примоли се Смит и посегна да задържи вратата. Бруна се намръщи и той дръпна ръката си, сякаш е била попарена.

– Чакам – каза Бруна изпитателно.

– Става дума за Анди – каза Смит. Имаше предвид един от мъжете, пострадали при атаката на демоните. – Раната в стомаха му започна да гние, та Дарси го разряза и сега кръвта му тече и от двете страни.

Бруна се изплю на ботушите на Смит.

– Казах ти, че така ще стане – каза тя.

– Знам – отвърна Смит. – Ти беше права. Трябваше да те послушам. Моля те, върни се. Ще направя каквото поискаш.

Бруна изсумтя.

– Няма да карам Анди да плаща за твоята глупост – каза тя. – Но ще запомня обещанието ти и ни за миг не си въобразявай, че ще ти се размине!

– Каквото поискаш – зарече се отново Смит.

– Ърни! – изрева Бруна. – Донеси ми платното с билките! Смит ще може да го носи. Ти помогни на дъщеря си да дойде. Отиваме в селото.

Лийша се опираше на ръката на баща си, докато вървяха. Беше я страх, че ще ги забави, но дори в сегашното си отпаднало състояние не изоставаше от тътрещите се нозе на Бруна.

– Би трябвало да те накарам да ме носиш на гръб – измърмори Бруна към Смит по пътя. – Старите ми крака не са толкова бързи, колкото бяха някога.

– Ще те нося, ако поискаш – каза Смит.

– Не ставай идиот – отвърна Бруна.

Половината село се беше събрало пред Свещния дом. Настъпи всеобщо облекчение, когато Бруна се появи, и шепот при вида на Лийша със скъсаната ù рокля и рани.

Старухата не обърна внимание на никого, проправи си път между хората и влезе направо вътре. Лийша видя Гаред и Стийв да лежат на болнични легла с влажни кърпи на очите си и преглътна доволната си усмивка. Бруна ù беше обяснила, че дозата пипер и вонливка, която им хвърли, няма да им нанесе трайна вреда, но се надяваше, че Дарси не разбира достатъчно, за да им го каже. Илона я изгледа свирепо от мястото си до тях.

Бруна отиде право при леглото на Анди. Той беше плувнал в пот и смърдеше. Кожата му беше пожълтяла, а препаската около слабините му беше изцапана с кръв, урина и изпражнения. Бруна погледна към него и се изплю. Дарси стоеше наблизо. Личеше си, че беше плакала.

– Лийша, развий билките – нареди Бруна. – Имаме работа за вършене.

Дарси изтича и се пресегне да вземе платното от Лийша.

– Аз мога да го направя – каза тя. – Ти самата изглеждаш на ръба на припадъка.

Лийша издърпа платното и поклати глава.

– Това е моето място – каза тя, развърза платното и го разгъна, за да открие многото джобове, пълни с билки.

– Сега Лийша е моят чирак! – извика Бруна, така че всички да я чуят. Погледна Илона право в очите и продължи. – Обетът им с Гаред е разтрогнат и сега тя ще ми служи седем години и един ден! Всеки, който има да каже нещо против това или самата нея, ще има възможността сам да си лекува болните.

Илона отвори уста, но Ърни я посочи с пръст.

– Мълчи! – изрева той.

Илона се ококори, закашля се и преглътна думите си. Ърни кимна и отиде при Смит. Двамата мъже отидоха в ъгъла и започнаха да си приказват нещо тихо.

Лийша изгуби представа за времето, докато работеше заедно с Бруна. Дарси без да иска бе срязала червото на Анди, докато се опитвала да изреже демонската гнилоч, и така го бе отровила със собствените му нечистотии. Бруна не спираше да ругае, докато се трудеше да поправи стореното, пращаше Лийша да чисти инструменти, да ù носи билки и да забърква отвари. Учеше я в движение, като ù обясняваше грешките на Дарси и какво е необходимо, за да се поправят, а Лийша слушаше внимателно.

Накрая, когато вече бяха сторили всичко по силите си, те зашиха раната и я бинтоваха в чиста превръзка. Анди потъна в упоен сън, но изглеждаше сякаш диша по-леко, а кожата му бе по-близко до естествения си цвят.

– Ще се оправи ли? – попита Смит, докато Лийша помагаше на Бруна да се изправи.

– Не и благодарение на теб или Дарси – сопна се Бруна. – Но ако лежи точно там, където е, и прави точно това, което му се каже, ще прескочи трапа.

На тръгване Бруна се отби покрай леглата на Стийв и Гаред.

– Свалете тези глупави превръзки от очите си и спрете да хленчите – сряза ги тя.

Гаред пръв изпълни нареждането и замижа на светлината.

– Аз виждам! – извика той.

– Разбира се, че виждаш, тъпа дървена главо – каза Бруна. – Селото се нуждае от някого, който да пренася тежки неща от едно място на друго, а кьорав няма да ставаш за тази работа. – Тя размаха тоягата си към него: – Но изпречиш ли ми се пак, слепотата ще се окаже най-малката ти грижа!

Гаред пребледня и кимна.

– Добре – каза Бруна. – А сега, кажи си правичката. Отне ли цветето на Лийша?

Гаред се огледа изплашен. Накрая погледът му се заби в земята.

– Не – каза той. – Това беше лъжа.

– По-силно, момче – сопна се Бруна. – Аз съм стара жена и ушите ми не чуват така, както преди.

По-силно, така че всички да чуят, тя попита: – Отне ли цветето на Лийша?

– Не! – извика Гаред, а лицето му почервеня повече, отколкото след лютящия прах.

Шепотът плъзна като огън из тълпата при тези думи.

Стийв вече си беше махнал превръзката и плесна сина си здраво по тила.

– Като се приберем, ще ти дам да видиш ядрони посред бял ден – изръмжа той.

– Не и в моя дом – каза Ърни. Илона го погледна ядно, но Ърни не ù обърна внимание и посочи с палец към Смит: – За вас двамата има стая в странноприемницата – каза той.

– Чиято цена ще си отработите – допълни Смит, – а до месец да сте се изнесли, дори за това време да сте издигнали само един навес.

– Абсурд! – каза Илона. – Не могат да работят за стаята си и да си построят къща за месец!