Старицата беше поела пълен конрол над Свещения дом, разпореждаше се с пастир Майкъл и с останалите като с мливарийски слуги. Държеше Лийша постоянно до себе си, като не спираше да ù говори с храчливия си дрезгав глас, да ù обяснява за естеството на раните и свойствата на билките, които използваше за да ги лекува. Лийша я гледаше как реже и шие плът и усети, че стомахът ù притръпва към тези неща.

Сутринта изтля в следобед и Лийша се принуди насила да накара Бруна да поспре и да хапне. Другите може и да не забелязваха напрежението в дишането на старата жена или треперенето на ръцете ù, но Лийша го виждаше.

– За днес – толкова! – каза тя накрая и взе хаванчето и чукалото от ръцете на билкарката. Бруна я прониза с поглед.

– Върви да си починеш – каза Лийша.

– Коя си ти бе, моме, да ми... – започна Бруна и посегна към тоягата си.

Лийша познаваше този жест и беше по-бърза: грабна тоягата и я насочи право към орловия нос на Бруна.

– Ще имаш нов пристъп, ако не си починеш – смъмри я тя. – Извеждам те навън и никакви възражения! Стефни и Дарси могат да поемат нещата за час.

– Съмнявам се – промърмори Бруна, но позволи на Лийша да ù помогне да се изправи и да я отведе навън.

Слънцето беше високо в небето, а тревата около Свещения дом беше тучна и зелена, с изключение на няколкото парчета земя, овъглени от огнени демони. Лийша постла одеяло и помогна на Бруна да се отпусне върху него, а после донесе специален чай и мек хляб, който да не напряга малкото ù останали зъби.

Поседяха известно време в спокойно мълчание, като се наслаждаваха на топлия пролетен ден. Лийша си помисли, че не е било справедливо да сравнява майка си с Бруна. Кога за последен път двете с Илона бяха посядали заедно, за да си помълчат спокойно на слънце? Това беше ли се случвало някога въобще?

Хриплив звук я накара да се обърне и тя видя, че Бруна похърква. Усмихна се и зави жената с шала ù. Изпъна крака и забеляза Сайра и Мейри, които бродираха на тревата недалеч от нея. Те ù помахаха да дойде и се сместиха, за да ù направят място на одеялото си.

– Как върви билкарсвото? – попита Мейри.

– Изтощително – отвърна Лийша. – Къде е Бриана?

Момичетата се спогледаха и се разкискаха.

– Някъде в гората с Евин – каза Сайра.

Лийша цъкна с език.

– Това момиче ще свърши като Клариса – каза тя.

Сайра сви рамене.

– Бриана казва, че не можеш да презираш нещо, преди да си го пробвал.

– Ти да не си тръгнала да го пробваш? – попита Лийша.

– Мислиш си, че няма причина да не изчакаш – каза Сайра. – И аз така си мислех, преди да ми отнемат Джак. Сега бих дала всичко, ако можех да го имам поне веднъж преди да умре. Дори да родя неговото дете.

– Извинявай – каза Лийша.

– Няма нищо – отвърна тъжно Сайра. Лийша я прегърна и Мейри се присъедини.

– О, колко сладко! – чу се вик зад тях. – Аз също искам прегръдка!

Те погледнаха нагоре, точно когато Бриана се сгромоляса върху тях, и трите се натъркаляха на земята през смях.

– Днес си в добро настроение – каза Лийша.

– Малко палуване в гората помага – каза Бриана, като ù смигна и я сръчка в ребрата. – А, и – запя тя – Еееевин ми издааааадеее таааайнааа!

– Казвай бързо! – извикаха и трите момичета едновременно.

Бриана се разсмя и очите ù се стрелнаха към Лийша.

– Може би по-късно – каза тя. – Как се чувства чирачката на бабишкерата днес?

– Не съм ù чирачка, каквото и да си мисли Бруна – каза Лийша. – Ще поема работилницата на баща ми, след като се оженим с Гаред. Просто ù помагам с ранените.

– По-добре ти отколкото аз – каза Бриана. – Билкарсвото изглежда тежка работа. Изглеждаш ужасно. Наспа ли се снощи?

Лийша поклати глава.

– Подът до огнището не е удобен като леглото – каза тя.

– Нямам нищо против да спя на пода, ако тялото на Гаред ми беше одеяло – заяви Бриана.

– И какво точно би трябвало да значи това? – попита Лийша.

– Не се прави на глупава, Лийш – каза Бриана с нотка на раздразнение. – Ние сме ти приятелки.

Лийша се накокошини.

– Ако намекваш, че... !

– Свий перките, Лийша – каза Бриана. – Знам, че снощи Гаред те е имал. Надявах се, че ще ни кажеш честно за това.

Сайра и Мейри затаиха дъх, а Лийша ококори очи и лицето ù почервеня.

– Не е имал нищо подобно! – извика тя. – Кой ти каза това?

– Евин – усмихна се Бриана. – Каза, че Гаред се хвалил цял ден.

– Значи Гаред е пълен лъжец! – изкрещя Лийша. – Аз да не съм някоя уличница, която ходи нагоре-надолу да...

Лицето на Бриана помръкна, Лийша се сепна и покри уста.

– О, Бриана – каза я. – Извинявай много! Нямах предвид...

– Напротив, мисля, че го имаше – отвърна Бриана. – Мисля, че това беше единственото искрено нещо, което си казала днес.

Тя се изправи и изтупа полите си, а от обичайното ù добро настроение не бе останала ни следа.

– Хайде, момичета – каза тя. – Да отидем няккъде, където въздухът е по-чист.

Сайра и Мейри се спогледаха, след това погледнаха и Лийша, но Бриана вече вървеше и те бързо се изправиха, за да я последват. Лийша отвори уста, но така и не се сети какво да им каже.

– Лийша! – повика я Бруна.

Обърна се и видя как старата жена, подпряна на бастуна си, се мъчи да се изправи. Лийша хвърли огорчен поглед към своите отдалечаващи се приятелки и се втурна да помага на старицата.

Лийша чакаше, когато Гаред и Стийв се зададоха с небрежна крачка към къщата на баща ù. Шегуваха се и се смееха, и веселото им настроение даде на Лийша смелостта, от която се нуждаеше. Тя подхвана полите си в стегнати до бяло юмруци и тръгна към тях.

– Лийша! – приветства я Стийв с подигравателна усмивка. – Как е моята бъдеща дъщеря днес?

Той разпери широко ръце, сякаш готов да я помете с прегръдка. Лийша го игнорира, отиде право при Гаред и го зашлеви.

– Хей! – извика Гаред.

– Охо! – изсмя се Сийв.

Лийша го прикова с най-добрия кръвнишки поглед на майка си и той вдигна ръце в знак на помирение.

– Гле’ам, че имате нешо да си говорите – каза той – тъй че ви оставям.

Погледна Гаред и му смигна.

– Удоволствието си има цена – посъветва го той на тръгване.

Лийша се извърна рязко към Гаред и отново замахна към него. Той ù хвана китката и я стисна здраво.

– Лийша, спри! – настоя той.

Лийша игнорира болката в ръката си и го фрасна с коляно между краката. Дебелите ù поли омекотиха удара, но той се оказа достатъчен, за да прекъсне хватката на Гаред и да го събори на земята, докато стиска чатала си. Лийша го ритна, но Гаред беше покрит с дебел слой здрави мускули, а ръцете му защитаваха единственото място, което силата ù можеше да уязви.

– Лийша, какво по ядроните ти става? – попита задъхано Гаред, но беше прекъснат от ритник в устата му.

Гаред изрева и когато тя отново понечи да го ритне, той сграбчи крака ù и го бутна назад, при което и тя политна. Падна по гръб, въздухът ù излезе и още преди да се съвземе Гаред се хвърли върху нея, хвана ръцете ù и я прикова на земята.

– Да не си полудяла? – извика той, докато тя продължаваше да се мята под него. Лицето му беше полилавяло, а очите му сълзяха.

– Как можа? – изпищя Лийша. – Ядронски син такъв, как можа да постъпиш така жестоко?

– Нощите да ме вземат, Лийша, за какво говориш? – изхриптя Гаред, притискайки я още по-силно надолу.

– Как можа? – попита тя отново. – Как можа да излъжеш и да кажеш на всички, че снощи си ме отворил?

Гаред изглеждаше искрено изненадан.

– Кой ти каза това? – настоя да узнае той и Лийша се осмели да се надява, че лъжата не е негова.

– Евин е казал на Бриана – отвърна тя.

– Ще убия този ядронски син – изръмжа Гаред, като отмести тежестта си назад. – Обеща да си държи устата затворена.

– Значи е истина? – изпищя Лийша. Здраво изнесе коляното си нагоре, Гаред изрева и се претърколи настрана. Тя се изправи и изплъзна от обсега му, преди той да се съвземе достатъчно, за да я хване.