– Мислех по-скоро за Стийв – отвърна Лийша.

Бруна кимна.

– И би трябвало – посъветва я тя. – Но внимавай. Майка ти е вряла и кипяла в тия работи. На младини често идваше при мен за онези билкарски хитринки, от които спира да ти идва, защото не искаше да зачене докато си живее живота. Тогава още не я бях разбрала що за човек е и трябва да призная, че я научих на повече отколкото трябваше.

– Мама не е била девствена, когато татко я е пренесал през защитите? – попита изумена Лийша.

Бруна изсумтя.

– Половината град се потъркаля с нея, преди Стийв да разкара всички останали.

На Лийша ù падна ченето.

– Мама порица Клариса, когато тя забременя! – каза тя.

Бруна се изплю на пода.

– Всички се обърнаха срещу онова клето момиче. Лицемери, всичките! Смит говори за семейство, ама не си мръдна пръста, когато жена му поведе селяните срещу онова момиче като стадо огнени демони. Половината от тези жени, които сочеха към нея и крещяха „Грях!”, бяха виновни за същото нещо, но имаха или късмета да се омъжат бързо, или хитростта да вземат предпазни мерки.

– Предпазни мерки? – попита Лийша.

Бруна поклати глава.

– Илона така отчаяно иска внук, че те е държала в неведение за всичко, а? – попита тя. – Кажи ми, момиче, как се правят бебета?

Лийша се изчерви.

– Мъжът, имам предвид съпругът ти... Той...

– Изплюй го бе, момиче – сопна се Бруна. – Прекалено стара съм, за да чакам червенината да слезе от лицето ти.

– Той хвърля семето си в теб – каза Лийша, а лицето ù стана още по-червено отпреди.

Бруна се изкиска.

– Можеш да лекуваш рани и демонски изгаряния, но се изчервяваш като стане дума за това, как се създава живот?

Лийша отвори уста за да отговори, но Бруна я сряза.

– Накарай момчето си да хвърли семето си на корема ти и можеш да си лежиш с него колкото ти душа иска – каза Бруна. – Но не можеш да се довериш на момчетата, че ще се дръпнат навреме, както научи Клариса. По-умните идват при мен за чай.

– Чай? – попита Лийша, като се опираше на всяка дума.

– Листа от пом, прецедени в точната доза с още няколко билки, правят чай, от който семето на мъжа не може да покълне.

– Но пастир Майкъл казва... – започна Лийша.

– Спести ми рецитацията на Канона – прекъсна я Бруна. – Това е една книга, писана от мъже, без мисъл за положението, в което се намират жените.

Устата на Лийша се затвори с тракване.

– Майка ти ме посещаваше често – продължи Бруна, – задаваше въпроси, помагаше ми с работата покрай колибата, стриваше билки вместо мен. Мислех да я взема за чирачка, но всичко, което тя искаше, беше тайната на чая. Веднъж ù казах как се прави, тя си тръгна и повече не се върна.

– Тя си е точно такава – каза Лийша.

– Чаят от помови листа е достатъчно безопасен в малки дози – каза Бруна, – но Стийв е похотлив и майка ти изпи прекалено много. Двамата трябва да са се праскали поне хиляди пъти, преди бизнесът на баща ти да процъфти и кесията му да хване окото на Илона. До тогава утробата ù вече беше изстъргана до сухо.

Лийша я погледна любопитно.

– След като се омъжи за баща ти, в продължение на две години Илона безуспешно се опитваше да зачене – каза Бруна. – Стийв се ожени за някакво младо момиче и я забремени за една нощ, което само докара майка ти до още по-тежко отчаяние. Накрая се върна при мен, за да ме моли за помощ.

Лийша се приведе по-близо до старицата, осъзнавайки, че появата ù на този свят бе пряко следствие от това, което щеше да чуе от нея след малко.

– Чаят от помови листа трябва да се приема в малки дози – повтори Бруна – и е добре веднъж в месеца да го прекъсваш, за да ти дойде. Ако не направиш това, рискуваш да останеш безплодна. Предупредих Илона, но тя робуваше на слабините си и не ме послуша. Месеци наред ù давах билки и следях цикъла ù, давах ù билки, които да слага в храната на мъжа си. Най-накрая зачена.

– Мен – каза Лийша. – Заченала е мен!

Бруна кимна.

– Страхувах се за теб, момиче. Утробата на майка ти беше слаба и двете знаехме, че няма да има друга възможност. Идваше при мен всеки ден, за да ме моли да проверявам дали синът ù е добре.

– Син? – попита Лийша.

– Предупредих я, че може да не е момче – каза Бруна, – но Илона беше непреклонна. „Създателят не може да е толкова жесток”, казваше тя, като забравяше, че същият този Създател е направил ядроните.

– Значи аз съм просто една жестока шега от страна на Създателя? – попита Лийша.

Бруна хвана брадичката на Лийша с костеливите си пръсти и я издърпа по-близо. Лийша виждаше дългите бели косми като котешки мустаци над набръчканите устни на старицата, докато тя ù говореше.

– Ние сме това, което изберем да бъдем, момиче – каза тя. – Оставиш ли на другите да определят колко струваш, загубена си, защото хората не ги искат онези, дето струват повече от тях самите. Илона няма кой друг освен себе си да вини за лошите си решения, но тя е прекалено суетна, за да си го признае. По ù е лесно да си го изкара на теб и на горкия Ърни.

– Ще ми се да я бяха разобличили и изгонили от селото – каза Лийша.

– Ще предадеш пола си за отмъщение?

– Не разбирам – каза Лийша.

– Няма нищо срамно едно момиче да иска мъж между краката си, Лийша – каза Бруна. – Една билкарка не може да съди хората, че правят това, което природата им е отредила да правят, когато са млади и свободни. Но тези, които престъпват клетвите си, не ги търпя. Вречеш ли се на някого, по-добре си дръж на думата, момиче.

Лийша кимна.

Точно в този момент Гаред се върна.

– Дарси е дошла да те придружи обратно до селото – каза той на Бруна.

– Мога да се закълна, че изритах тази малоумна свиня – промърмори Бруна.

– Съветът на селото се събра вчера и ми върна задълженията – рече Дарси, като се набута в колибата. На височина не беше чак колкото Гаред, но не беше и много по-ниска, а колкото до килограмите – водеше го със значителна преднина. – Вината си е твоя. Никой друг не ще да се захване с тая работа.

– Не могат да направят това! – излая Бруна.

– Могат и още как – отвърна Дарси. – Тая работа на мен ми харесва не повече, отколкото на теб, но ти всеки момент можеш да се споминеш, а градът се нуждае от някой, който да се грижи за болните.

– Надживявала съм и по-здрави от теб – насмешливо каза Бруна. – Сама ще си избера на кого да преподавам.

– Е, аз ще остана, докато го измислиш – каза Дарси, като хвърли поглед към Лийша и оголи зъби.

– Тогава не стой със скръстени ръце и сложи овесената каша да ври – отвърна Бруна. – Гаред има още да расте и трябва добре да се храни.

Дарси се намръщи, но въпреки всичко запретна ръкави и се отправи към врящото котле.

– Със Смит ще имаме да си кажем две приказки, когато пристигна в селото – изсумтя Бруна.

– Наистина ли Дарси е толкова неумела? – попита Лийша.

Воднистите очи на Бруна се обърнаха към Гаред.

– Момче, знам, че си по-як от бик, но май са ти останали още няколко връзки дърва за цепене в задния двор.

Гаред не се нуждаеше от втора покана. На мига изхвърча от вратата и всички го чуха как вкарва брадвата в употреба.

– Дарси е достатъчно оправна за работата в колибата – призна Бруна. – Цепи дърва почти толкова бързо, колкото твоето момче, и прави добра овесена каша. Но тези месести ръце са прекалено несръчни за да лекуват, пък и билкарството много не я влече. Би могла да стане сносна акушерка – всеки идиот може да издърпа бебе от майка му – а в наместването на кости няма кой да я надмине, но по-фината работа не ù е по силите. Плача при мисълта, че селото може да се озове с билкарка като нея.

– Каква ли съпруга ще станеш на Гаред, като една проста вечеря не можеш да направиш – извика Илона.

***

Лийша се намръщи. Доколкото си спомняше, майка ù не беше готвила ядене ни веднъж в живота си. Лийша не беше спала както трябва дни наред, но пази Създателю, майка ù да си вдигне пръста, за да помогне.