– Защото точно това е Хралупата на дърваря – продължи Смит, – едно семейство. О, да, караме се и се бием, и си играем на наши и ваши, но когато дойдат ядроните, виждаме тез семейни връзки като нишките на тъкачен стан, които връзват всички ни заедно. Каквито и да са различията ни, никой не е бил изоставен зарадия тях.

– Четири къщи загубиха защитите си тази нощ – каза Смит на тълпата, – и предадоха двадесетима на несъществуващата милост на ядроните. Но заради героизма, проявен в онази връждебна нощ, само седмина ни бяха отнети.

– Никлъс! – изкрещя Смит и посочи към мъж с жълтеникаво-червена коса, който седеше срещу него. – Влезе в горяща къща, за да измъкне майка си!

– Джоу! – посочи той към друг мъж, който подскочи при вика. – Преди по-малко от два дена той и Дав стояха пред мен и се караха така, че накрая се стигна и до юмруци. Но миналата нощ Джоу удари дървесен демон, дървесен демон, с брадвата си, за да го забави, докато Дав и семейството му дотичат до неговите защити!

Смит скочи върху масата, въодушевлението му дарило пияното му тяло с пъргавина. Закрачи по дължината ù и завика по име различни хора, след което разказваше за подвизите им от миналата нощ.

– Намерихме герои и през деня – продължи той. – Гаред и Стийв! – каза той, сочейки. – Оставиха собствената си къща да гори, за да гасят онези, които имаха по-голям шанс! Благодарение на тях и на някои други хора само осем къщи изгоряха, макар че с основание очаквахме да изгори цялото село!

Смит се обърна и изведнъж погледът му се спря точно на Лийша. Ръката му се издигна и насоченият към нея пръст я зашемети като юмрук.

– Лийша! – извика той. – Едва на тринайсет години, а спаси живота на билкарката Бруна!

– Във всеки един от Хралупата на дърваря бие сърце на герой! – каза Смит и с тържествен жест посочи всички наоколо. – Ядроните ни изпробват, а трагедиите ни каляват, но също като мливарийската стомана, Хралупата на дърваря няма да се пречупи!

Тълпата изрева одобрително. Тези, които бяха изгубили любим човек, викаха най-силно, а бузите им бяха мокри от сълзи.

Смит застана в центъра на врявата и се напои с всеобщата сила. След малко той докосна длани една в друга и селяните замлъкнаха.

– Пастир Майкъл – каза той и посочи към човека, – е отворил Свещения дом за ранените, и Стефни и Дарси решиха да останат там през нощта като доброволци, за да се грижат за тях. Майкъл предлага защитите на Създателя и на тези, които нямат къде да отидат.

Смит вдигна юмрук.

– Но не би трябвало герои да полагат глави на твърдите църковни пейки! Не и докато са сред семейството си. Моята кръчма спокойно може да побере десетима, че и повече, ако се наложи. Кой друг ще сподели защитите и леглата си с герои?

Отново всички изкрещяха, този път по-силно и Смит се ухили широко. И пак докосна длани.

– Създателят се усмихва на всички ви – каза той, – но вече става късно. Ще назнача...

Илона се изправи. Тя също беше пийнала няколко халби и думите ù бяха заваляни.

– Ърни и аз ще приберем Гаред и Стийв – каза тя и при тези думи Ърни я прониза с поглед. – И’аме достатъчно място и тъй като Гаред и Лийша са обещани, те са ни, дето се вика, рода.

– Много щедро от твоя страна, Илона – каза Смит, без да може да скрие изненадата си. Илона рядко показваше щедрост, а дори тогава имаше скрита изгода.

– Сигурна ли си, че това е редно? – попита Стефни силно и с това накара всички да обърнат поглед към нея. Когато не работеше в кръчмата на съпруга си, Стефни или беше доброволец в Свещения дом, или изучаваше Канона. Мразеше Илона – точка в нейна полза в главата на Лийша – но тя беше и първата, която се обърна срещу Клариса, когато състоянието ù стана очевидно.

– Две обещани деца да живеят под един покрив? – попита Стефни, но очите ù се стрелкаха към Стийв, а не към Гаред. – Кой знае какви нередности могат да настъпят? Може би ще е най-добре за вас да приемете други и да оставите Гаред и Стийв да нощуват в кръчмата.

Илона присви очи.

– Мисля, че трима родители са достатъчни, за да наглеждат две деца, Стефни – каза тя студено. Тя се обърна към Гаред и стисна широките му рамене. – Моят бъдещ доведен син днес свърши работа за петима – каза тя. – А Стийв – тя се пресегна и пиянски бодна широките гърди на мъжа – свърши работа за десетима.

Врътна се обратно към Лийша, но леко залитна. Стийв, който се смееше, я хвана през кръста, за да не падне. Ръката му беше огромна върху тънката ù талия.

– Дори моята – тя преглътна думата „безполезна”, но Лийша все пак я чу – дъщеря днес стори велики дела. Няма да позволя на моите герои да спят в нечий друг дом.

Стефни се намръщи, но останалите съселяни приеха въпроса за приключен и започнаха да предлагат домовете си на другите в нужда.

Илона отново се олюля и през смях падна в скута на Стийв.

– Можеш да спиш в стаята на Лийша – каза му тя. – Точно до моята е.

Тя понижи глас на онази последна част, но беше пияна и всички я чуха. Гаред се изчерви, Стийв се изсмя, а Ърни провеси нос. Лийша бе пронизана от съчувствие към баща си.

– Ще ми се ядроните да бяха взели нея миналата вечер – промърмори тя.

Баща ù погледна.

– Никога не говори така – каза той. – За никого.

Той задържа строгия си поглед върху Лийша, докато тя не кимна.

– А и без това – допълни тъжно той – най-вероятно щяха да си ни я върнат обратно.

За всекиго бе осигурен подслон и хората се готвеха да си тръгват, когато се разнесе шепот и тълпата се разтвори. През пролуката докуца Дъртата Бруна.

Послушник Джона държеше едната ръка на жената, докато вървеше. Лийша веднага скочи и я хвана за другата.

– Бруна, ти не биваше да ставаш – смъмри я тя. – Трябваше да си почиваш!

– Това е по твоя вина, момиченце – каза рязко Бруна. – Има ги и тез дето са по-зле от мен, а аз трябва да взема билки от колибата ми, за да ги лекувам. Ако твоят телохранител – тя погледно злобно към Гаред и той се олюля назад от страх – беше оставил Джона да ти предаде съобщението ми, щях да те проводя със списък. Но сега вече е късно и ще трябва да ида с теб. Можем да останем между моите защити през нощта и да се върнем на сутринта.

– Защо мен? – попита Лийша.

– Защото нито едно от тъпоумните момичета в това село не може да чете! – изпищя Бруна. – Ще разбъркат етикетите на шишетата по-ужасно и от оная крава Дарси!

– Джона може да чете – каза Лийша.

– Аз предложих да дойда – започна помощникът, но Бруна го фрасна по крака с тоягата си и той прекръсна думите си с едно изскимтяване.

– Билкарството е женска работа, момиченце – каза Бруна. – Благочестивите мъже са там само за да се молят, докато ние вършим работата.

– Аз... – започна Лийша и погледна назад към родителите си, за да я отърват.

– Мисля, че е чудесна идея – каза Илона, след като най-накрая се измъкна от скута на Стийв. – Прекарай нощта у Бруна.

Тя тикна момичето напред.

– Дъщеря ми ще се радва да помогне – каза тя с широка усмивка.

– Може би и Гаред да отиде с тях, а? – предложи Стийв и срита сина си.

– Ще ви трябва един здрав гръб, който да ви пренесе билките и отварите на сутринта – съгласи се Илона и дръпна нагоре Гаред.

Старата билкарка я изгледа злобно, после Стийв, но накрая кимна.

Ходенето до колибата на Бруна беше бавно, тъй като старицата наложи темпото с тътретренето си. Стигнаха до къщичката ù точно преди залез.

– Момче, провери защитите – каза Бруна на Гаред. Докато той изпълняваше заръката, Лийша я заведе вътре, сложи я да седне в стол с възглавнички и я зави с юрган. Бруна дишаше тежко и Лийша се уплаши, че всеки момент може отново да се разкашля. Напълни котлето, сложи дърва и прахан в огнището, и затърси с поглед из стаята кремък и стомана.

– Кутията на полицата – каза Бруна и Лийша забеляза малката дървена кутийка. Отвори я, но вътре нямаше нито кремък, нито стомана, само къси дървени клечки с някаква глина по краищата. Взе две и се опита да ги потрие една в друга.