Безсилието проряза Лийша и тя заплака.

Ръката на Бруна се отскубна от хватката и Лийша изпищя, изплашена да не би гърчовете да започнат наново. Но нейната помощ бе върнала самоконтрола на старата билкарка достатъчно, за да бръкне под шала си и да извади кесийка, която изтика към Лийша. Пристъп на кашлица разтърси немощното ù тяло, тя се откъсна от ръцете на момичето и се строполи на земята, мятайки се като риба с всяко покашляне. Застинала в ужас, Лийша остана да държи кесийката.

Погледна надолу към платнената торбичка, стисна я изпитателно и усети хрущенето на билки. Помириса я и долови аромата на нещо като сушени розови листа.

Благодари на Създателя. Ако това беше първия ù досег с билките, тя никога нямаше да улучи дозата, но днес вече беше направила достатъчно тинктури и чайове за Бруна, за да знае какво са ù дали.

Изтича до котела, който димеше на триножника си. Постави парче тънък плат върху отвора на чаша и го покри обилно с билките от кесията. Бавно ги заля с вряща вода, изцеждайки силата им, а после сръчно ги завърза в парчето плат и го пусна във водата.

Затича се обратно към Бруна, докато духаше течността. Щеше да пари, но нямаше време да я оставя да изстине. Повдигна Бруна с една ръка и притисна чашата към наслюнчените ù устни.

Билкарката се размята и успя да изсипе част от лека, но Лийша я накара да пие. Жълтата течност преливаше от краищата на устата ù. Бруна продължаваше да потрепва и кашля, но симптомите започнаха да утихват. Щом задухът ù спря, Лийша изхлипа от облекчение.

– Лийша! – чу тя. Вдигна поглед от Бруна и видя как майка ù препуска към нея, начело на група местни.

– Какво си сторила, безполезно момиче? – поиска да знае Илона. Стигна до Лийша преди останалите да приближат и просъска:

– Малко ли ми беше, че родих една безполезна дъщеря, вместо син, който да се бори с огъня, ами сега си взела, че си убила селската вещица?

Замахна с ръка, за да удари дъщеря си, но в този момент Бруна се пресегна и хвана ръката на Илона за китката с кокалестите си пръсти.

– Вещицата ще живее заради нея, глупачке! – изграчи Бруна. Илона побеля като кост и отстъпи назад, сякаш току-що Бруна се бе превърнала в ядрон. Гледката изпълни Лийша с удоволствие.

През това време останалите селяни вече се бяха насъбрали около тях и питаха какво се е случило.

– Дъщеря ми спаси живота на Бруна! – извика Илона, преди Лийша или Бруна да промълвят.

Пастир Майкъл вдигна своя Канон със защити, така че всички да могат да видят свещената книга, докато хвърляха останките на жертвите в последната горяща къща. Селяните стояха със свалени шапки в ръце и сведени глави. Джона хвърли тамян в пламъка и подправи острата миризма, просмукала се във въздуха.

– До идването на Избавителя, който ще ни спаси от напастта на демонския род, добре помнете, че именно греховете на човека ни навлякоха това злощастие! – извика Майкъл. – Прелюбодейците и развратниците! Лъжците, крадците, и лихварите!

– Онези, които си стискат задниците прекалено силно – промърмори Илона. Някой се изкикоти.

– Тези, които напускат нашия свят, ще бъдат съдени – продължи Майкъл – и тези, които са служели на волята на Създателя, ще отидат при него в Небесата, докато тези, които са нарушили доверието му, опозорени от греховете на задоволството и плътта, ще горят в Ядрото за вечни времена!

Той затвори книгата и насъбралите се селяни се поклониха в пълно мълчание.

– Но въпреки че е правилно и добро да скърбим – каза Майкъл, – не бива да забравяме тези от нас, които Създателят е избрал да живеят. Нека трошим бурета и пием за мъртвите. Нека разказваме историите на тези, които сме обичали най-много, и се смеем, защото животът е ценен и не бива да се пилее. Можем да запазим сълзите си за времето, когато се приберем зад защитите си тази вечер.

– Такъв си е нашият пастир – промърмори Илона. – Ще измисли всякакви извинения, за да отвори бурето.

– Стига сега, мила – каза Ърни и я потупа по ръката, – той е с добри намерения.

– Страхливецът, разбира се, ще защити пияницата – каза Илона и дръпна ръката си. – Стийв се втурва в горящи къщи, докато моят съпруг се свива от страх при жените.

– Бях в редицата за кофата! – изпротестира Ърни. Той и Стийв се бяха съревновавали за Илона, но приказката беше, че победата на Ърни е по-свързана с неговата кесия, отколкото с нейното сърце.

– Като жена – съгласи се Илона, докато наблюдаваше мускулестия Стийв през тълпата.

Винаги ставаше така. На Лийша ù се искаше да си запуши ушите, за да не ги чува. Искаше ù се ядроните да бяха взели майка ù, вместо седем добри хора. Искаше ù се баща ù поне веднъж да я защити; или поне себе си, ако не дъщеря си. Искаше ù се вече да разцъфти, за да може да отиде при Гаред и да ги остави тях двамата.

Тези, които бяха прекалено стари или прекалено млади, за да се борят с пламъците, бяха приготвили огромна трапеза за селото и я сервираха, докато останалите седяха и зяпаха в тлеещата пепел, твърде изморени за да помръднат.

Но огньовете бяха изгасени, ранените превързани и оставаха часове до залеза. Думите на пастира снеха вината от тези, които чувстваха облекчение, че са сред живите, а силното Дърварско пиво на Смит свърши останала работа. Хората казваха, че бирата на Смит може да изцери всяка неволя, а за церене имаше много. Подеха се истории за онези, които бяха напуснали този свят и скоро дългите маси зазвъняха от смехове.

Гаред седеше през няколко маси от своите приятели Рен и Флин, съпругите им и другия му приятел Евин. Останалите момчета, всичките дървосекачи, бяха по-големи от Гаред с няколко години, но Гаред бе по-едър от всички освен от Рен, макар че се очертаваше да задмине и него преди да приключи растежът му. От групичката само Евин не беше обещан и много момичета го заглеждаха, въпреки сприхавия му нрав.

По-големите момчета не спираха да дразнят Гаред, особено за Лийша. Тя не беше щастлива, задето трябва да седи до родителите си, но седнеше ли с Гаред, Рен и Флин започваха да правят похотливи намеци, а Евин се чудеше с кого да се сбие, и това често се оказваше дори по-лошо.

След като изядоха дажбата си, пастир Майкъл и послушник Джона станаха от масата и тръгнаха с огромен поднос храна към Свещения дом, където Дарси се грижеше за Бруна и ранените. Лийша се извини, че напуска масата, и отиде да им помага. Гаред забеляза раздвижването и стана, за да я придружи, но веднага щом тя се изправи, беше наобиколена от най-близките си приятелки Бриана, Сайра и Мейри.

– Вярно ли е това, което говорят? – попита Сайра, докато я дърпаше за лявата ръка.

– Всички казват, че си нокаутирала Дарси и си спасила Бруна! – каза Мейри, дърпайки я за дясната. Лийша погледна безпомощно назад към Гаред и се остави да бъде отведена.

– Мечокът гризли ще изчака реда си – каза ù Бриана.

– Ти ‘се ше си на второ място след тея момичета, дори след кат’ се ожените, Гаред! – извика Рен и предизвика гръмкия смях на приятелите си, които заудряха по масата. Момичетата не им обърнаха внимание, разпериха полите си и седнаха на тревата, далеч от увеличаващия се шум от възрастните, които източваха буре след буре.

– Гаред ще го слуша това доста време – изсмя се Бриана. – Рен се обзаложи на пет клати, че твоето мило няма да те целуне преди залез, още по-малко да те обара.

Едва шестнадесетгодишна, тя от две години вече беше вдовица, но не ù липсваха обожатели. Казваше, че това е така, защото владее хватките на съпругата. Живееше с баща си и двамата си по-големи братя дървосекачи, и беше като майка за всичките.

– Аз не каня всяко случайно момче да ме опипва, като някои други хора – каза Лийша и по лицето на Бриана се изписа фалшиво възмущение.

– Бих дала на Гаред да ме опипва, ако му бях обещана – каза Сайра. Тя беше на петнадесет, с късо подстригана кафява коса и лунички по катеричите си бузи. Миналата година беше обещана на едно момче, но ядроните отнеха него и баща му в една нощ.