Самият обор не беше в по-добро състояние. Половината от капаците на прозорците бяха счупени, а сеното на пода беше гнило. Козите бяха прояли кошарата си и дърпаха сеното на кравата. Кал, помия и изпражнения се бяха размесили в обща гнусотия в кочината на прасета.

Рена задърпа Арлен да му покаже отделенията едно по едно.

– Татко не обича да даваме имена на животните – призна тя, – така че го правим тайно. Това е Копитка.

Тя посочи към кравата.

– Млякото ù е кисело на вкус, но татко казва, че си е наред. До нея е Цупла. Тя рита, но само ако я доиш прекалено силно или си се забавил. Козите са...

– Арлен не го интересуват животните – Бени смъмри сестра си. Хвана го за ръката и го издърпа при себе си. Бени беше по-високата от двете, а и по-голямата, но Арлен реши, че Рена е по-хубавата. Качиха се на сеновала и се тръшнаха на чистото сено.

– Хайде да играем на убежище – каза Бени. Извади от джоба си малка кожена кесийка и търкулна на пода четири дървени зара. Заровете бяха изрисувани със символи: огън, камък, вода, вятър, дърво и защита. Имаше много начини да се играе, но повечето версии използваха правилото, че трябва да хвърлиш три защити, преди да хвърлиш четири, от каквото и да било друго.

Играха на зарове известно време. Рена и Бени си имаха свои правила, които Арлен заподозря, че са измислени, за да могат те да печелят.

– Две защити три пъти една след друга се броят за три защити – обяви Бени, след като хвърли точно това. – Печелим!

Арлен не беше съгласен, но не видя смисъл да спори.

– Тъй като ние спечелихме, ще трябва да правиш каквото ти кажем – заяви Бени.

– Не е вярно!

– Вярно е! – настоя Бени. Отново Арлен се почувства така, сякаш че и да спори, нищо няма да спечели.

– Какво ще трябва да правя? – попита Арлен недоверчиво.

– Накарай го да играе на цунки! – плясна с ръце Рена.

Бени перна сестра си по главата.

– Знам, тъпчо!

– Какво е цунки? – попита Арлен, страхувайки се, че вече знае отговора.

– О, ще видиш – каза Бени и двете момичета се разсмяха. – Това е игра за възрастни. Татко я играе понякога с Илейн. Като упражнение какво е да си женен.

– Как, като да си кажете сватбените клетви ли? – попита Арлен предпазливо.

– Не, тъпчо, ето така – каза Бени. Сложи ръце на раменете му и притисна устни към неговите.

Арлен не беше целувал момиче досега. Тя си отвори устата към неговата и той направи същото. Зъбите им изтракаха и и двамата се отдръпнаха.

– Ох! – каза Арлен.

– Правиш го прекалено силно, Бени – оплака се Рена. – Сега е мой ред.

Наистина, целувката на Рена беше много по-нежна. На Арлен му се стори някак приятно. Като да стоиш до огъня, когато навън е студено.

– Ето така – каза Рена, когато устните им се отделиха. – Ето така се прави!

– Тази нощ ще делим едно легло – каза Бени. – Можем да се упражняваме по-късно.

– Съжалявам, че трябваше да си дадете леглото заради майка ми – каза Арлен.

– Няма проблем – каза Рена. – Преди трябваше да спим и трите на едно легло, докато мама не почина. Но сега Илейн спи при татко.

– Защо? – попита Арлен.

– Не ни е позволено да говорим за това – изсъска Бени към Рена.

Рена не ù обърна внимание и продължи с тих глас.

– Илейн казва, че сега, след като мама я няма, според татко е неин дълг да го прави щастлив така, както една съпруга би трябвало.

– Като да готви и шие, и такива неща? – попита Арлен.

– Не, това е една игра като цунки – отвърна Бени. – Но ти трябва момче, за да играеш.

Тя дръпна гащеризона му.

– Ако ни покажеш оная си работа, ще те научим.

– Няма да ви покажа оная си работа! – каза Арлен и отстъпи назад.

– Защо не? – попита Рена. – Бени показа на Люсик Богин и сега той иска да играе постоянно.

– Татко и бащата на Люсик казват, че сме обещани един на друг – изфука се Бени. – Затова няма проблем. Тъй като ти ще бъдеш обещан на Рена, ще трябва да ù покажеш своето.

Рена захапа пръст и извърна поглед, но наблюдаваше Арлен от крайчеца на окото си.

– Това не е вярно! – каза Арлен. – Не съм обещан на никого!

– За какво си мислиш, че си говорят големите вътре, тъпчо? – попита Бени.

– Не за това! – каза Арлен.

– Иди и виж! – предизвика го Бени.

Арлен погледна двете момичета, после слезе по стълбата надолу и се промъкна в къщата, колкото се може по-тихо. Дочу гласове иззад завесата и се промъкна по-близо.

– Исках Люсик веднага – каза Харл, – ама на Фърнан му трябва, за да мачка картофи още един сезон. Нужен ни поне още един чифт ръце, за да пълним стомасите, особено сега, след като кокошките спряха да снасят, а млякото на едната крава се подкисели.

– Ще вземем Рена на връщане от Мей – каза Джеф.

– Ще му кажеш ли, че е обещан? – попита Харл. Дъхът на Арлен му се запречи в гърлото.

– Няма причина да не го направя – отвърна Джеф.

Харл изсумтя.

– Мисля, че ще трябва да изчакаш до утре – каза той. – Когато сте сами на пътя. Понякога момчетата правят сцени, кат’ им кажеш за пръв път. Това може да нарани чувствата на момичето.

– Вероятно си прав – каза Джеф. Арлен искаше да изкрещи.

– То се знае, че съм прав – отвърна Харл. – Довери се на човек с три дъщери. Разстройват се и от най-малката глупост, нал’ тъй, Лейни?

Последва шляпване и Илейн изскимтя.

– И все пак – продължи Харл, – не можеш да ги нараниш така, че няколко часа рев да не ги оправи.

Последва дълго мълчание и Арлен тръгна да се измъква назад към вратата на обора.

– Лека ви нощ – изгрухтя Харл. Арлен замръзна. – Силви ше спи таз вечер в леглото ти, Лейни – продължи той, – затуй ти ела да спиш при мен, след кат’ изстържеш купичките и турнеш в ред момичетата.

Арлен се мушна под един дърводелски тезгях и остана там, докато Харл се облекчи в гърнето, след това влезе в стаята си и затвори вратата. Арлен тъкмо щеше да се измъкне, за да се върне в обора, когато Илейн заговори.

– И аз искам да дойда – каза тя внезапно, точно след като се затвори вратата.

– Какво? – попита Джеф.

Арлен виждаше краката им под завесата от мястото, където се бе свил. Илейн заобиколи масата, за да седне до баща му.

– Вземете ме с вас – повтори тя. – Моля ви. С Бени всичко ще е наред, като дойде Люсик. Аз трябва да избягам.

– Защо? – попита Джеф. – Имате достатъчно храна за трима.

– Не е това – каза Илейн. – Няма значение защо. Ще кажа на татко, че ще съм на нивата, когато дойдете за Рена. Ще изтичам надолу по пътя и ще ви пресрещна там. Докато се усети, къде съм отишла, между нас ще има една нощ. Никога няма да ни последва.

– Не бих разчитал много на това – отвърна Джеф.

– Фермата ви е толкова далеч оттук, че не може повече – примоли се Илейн. Арлен видя как слага ръка на коляното на Джеф. – Ще работя – обеща тя. – Ще си изкарам хляба.

– Не мога просто да те отмъкна от Харл – каза Джеф. – Не сме в лоши отношения и не ща да си ги разваляме.

Илейн се изплю.

– Старият нещастник иска да си мислиш, че деля постелята му само заради Силви – каза тя тихо. – По-вярно ще е да кажем, че ми налита на бой, ако не идвам всяка вечер при него, след като Рена и Бени си легнат.

Джеф замълча за дълго.

– Ясно – каза той накрая. Сви ръката си в юмрук и тръгна да става.

– Недей, моля те – каза Илейн. – Не го знаеш какъв е. Ще те убие.

– Значи да стоя със скръстени ръце? – попита Джеф. Арлен не разбираше за какво е целият този шум. Какво от това, че Илейн спи в стаята на Харл?

Арлен видя как Илейн се приближава към баща му.

– Ще ти трябва някой, който да се грижи за Силви – прошепна тя. – А ако тя почине – тя се приближи още по-близо и ръката ù се плъзна по бедрото на Джеф, както Бени се опита да направи с Арлен, – аз ще бъда твоя съпруга. Ще напълня фермата ти с деца – обеща тя. Джеф изпъшка.

На Арлен му се догади и лицето му пламна. Преглътна и усети горчилка в устата си. Искаше му се да изкрещи плана им на Харл. Този човек се изправи срещу ядрон заради дъщеря си, нещо, което Джеф никога не би направил. Представи си как Харл би фраснал баща му. Картината не беше неприятна.