Човекът се обърна рязко и избърса сукървицата от пръстите си на минаване покрай Роджър и Лийша. Сега тя виждаше лицето му, макар по него да нямаше почти нищо човешко. Главата му беше напълно избръсната и дори веждите, а на мястото на липсващата коса имаше татуировки. Те минаваха около очите му, издигаха се до темето, очертаваха ушите и покриваха скулите му, и стигаха надолу до челюстта му и устните.

– Лагерът ми е наблизо – каза той, без да обръща внимание на зяпналите им физиономии. – Последвайте ме, ако искате да видите утрото.

– Ами демоните? – попита Лийша, след като се строиха зад него. Сякаш за да подчертаят казаното от нея, два дървесни демона, целите на буци с грапавината на кора, се надигнаха за да препречат пътя им.

Мъжът свали робата си, под която носеше единствено препаска, и Лийша видя, че татуировките далеч не бяха само по главата му. Защитите минаваха по мускулестите му ръце в сложни мотиви, а на лактите и коленете му бяха по-големи. Защитен кръг покриваше гърба му, а друга едра татуировка стоеше в средата на развитите му гърди. Всеки сантиметър от него беше защитен.

– Изрисувания – прошепна Роджър. Лийша реши, че името ù е смътно познато.

– Аз ще се оправя с демоните – каза мъжът. – Вземи това – нареди той и подаде робата си на Лийша.

Засили се към ядроните, като направи салто и с разгръщането си удари и двата демона с пети в гърдите. Магията лумна от удара и изхвърли ядроните от пътя им.

Спринтът през гората премина като мъгла. Изрисувания наложи безмилостно темпо, необезпокоен от ядроните, които им скачаха от всички страни. Дървесен демон изскочи от дърветата и нападна Лийша, но човекът беше там, за да вкара защитен лакът в черепа му с есплозивна сила. Въздушен демон се спусна, за да съсече Роджър с ноктите си, но Изрисувания го нападна, като проби с юмрук едно от крилата му и го свали на земята.

Още преди Роджър да успее да му благодари, Изрисувания се стрелна напред, проправяйки пътя им между дърветата. Роджър помагаше на Лийша да не изостава, като разплиташе полите ù, когато се закачваха в храсталаците.

Изскочиха от дърветата и Лийша забеляза огън от отсрещната страна на пътя: лагера на Изрисувания. Между тях и убежището обаче, стоеше група ядрони, придружена от гигантски каменен демон, висок два метра и половина.

Каменният демон изрева и с огромни юмруци заби по здравите си, бронирани гърди, докато обраслата му в шипове опашка се мяташе напред-назад. Събори настрана останалите ядрони, за да завземе плячката за себе си.

Изрисувания без страх пристъпи към чудовището. Изсвири пронизително и застана стабилно на крака, готов да скочи при нападението на ядрона.

Но преди каменният демон да успее да удари, два огромни шипа прободоха гърдите му, като засвистяха и засвяткаха с магия. Изрисувания нападна бързо, вкара защитената си пета в коляното на ядрона и го събори на земята.

Когато демонът падна, Лийша видя чудовищно черно същество зад гърба му. Звярът ритна и отскубна рогата си, после се вдигна на задните си крака с цвилене и вкара копитата си в гърба на ядрона с гръмоносна магия.

Изрисувания се нахвърли върху останалите демони, но те се разпръснаха още с приближаването му. Огнен демон го наплю с пламък, но мъжът разпери ръце и струята се превърна в студен полъх, след като премина през защитените му пръсти. Разтреперани от страх, Лийша и Роджър го последваха в лагера му и прекрачиха в защитния му кръг с огромно облекчение.

– Здрачен танцьор! – извика Изрисувания и отново подсвирна.

Грамадният кон прекрати атаката си върху проснатия демон и се спусна към тях, скачайки в кръга.

Точно като господарят си, Здрачен танцьор изглеждаше като изваден от кошмар. Жребецът беше гигантски, много по-голям от всеки друг кон, който Лийша някога бе виждала. Козината му беше гъст, лъскав абанос, а тялото му беше бронирано с защитен метал. Главата му беше въоръжена с два дълги метални рога, с издълбани по тях защити, и дори в черните му копита бяха врязани магически символи, боядисани в сребристо. Извисяващият се звяр приличаше по-скоро на демон, отколкото на кон.

От черното му кожено седло висяха различни ремъци за оръжия, сред които тисов лък и колчан стрели, дълги ножове, ласо и копия с различни размери. Излъскан метален щит, кръгъл и изпъкнал, беше закачен за предницата на седлото, готов да бъде използван на секундата. По краищата му бяха инкрустирани сложни защити.

Здрачен танцьор стоеше мълчаливо, докато Изрисувания го проверяваше за рани, видимо необезпокоен от демоните, които се спотайваха само на няколко метра от него. Когато се увери, че конят му е невредим, Изрисувания се обърна към Лийша и Роджър, които стояха нервно в центъра на кръга и все още прехвърляха през главите си събитията от последните няколко минути.

– Размърдай огъня – каза човекът на Роджър. – Имам някакво месо, което можем да сложим отгоре, и хляб.

Тръгна към запасите си, докато потъркваше рамо.

– Ранен си – каза Лийша, излезе от уплаха си и се втурна да преглежда раните му.

Рамото му беше срязано, а на бедрото му имаше още по-дълбока рана. Кожата му беше груба и насечена от белези, които правеха повърхността ù грапава, но не и неприятна на допир. Щом го докосна, тя усети в пръстите си лек гъдел, като статично електричество от килим.

– Нищо ми няма – отвърна Изрисувания. – От време на време на някой ядрон му излиза късметът и вкарва нокът под кожата ми, преди защитите да го отхвърлят.

Той се опита да се отдръпне и посегна към робата си, но Лийша беше решена да не приема отказ.

– Няма рана от демон, която да е „нищо” – каза Лийша. – Седни и аз ще превържа тези – нареди тя и го заведе да се облегне на голям камък.

Всъщност тя беше почти толкова изплашена от мъжа, колкото от ядроните, но беше посветила живота си на грижа за болните и познатата работа отне вниманието ù от мъката, която заплашваше да я унищожи.

– Имам кесия с билки в джоба на седлото – каза мъжът и посочи.

Лийша отиде и я намери. Наведе се над светлината на огъня и прерови съдържанието ù.

– Предполагам нямаш листа от пом? – попита тя.

Мъжът я погледна.

– Не – каза той. – Защо? Имам достатъчно прасекоренче.

– Нищо – промърмори Лийша. – Вие, вестоносците, смятате, че прасекоренчето е лек за всичко.

Тя взе кесията, заедно с хаванче, чукало и мях вода, коленичи до човека и намачка на каша прасекоренчето, като добави и някои други билки.

– Защо реши, че съм вестоносец? – попита Изрисувания.

– Кой друг ще скита сам по пътя? – попита Лийша.

– От години не съм вестоносец – отвърна мъжът, без дори да потрепне, докато тя прочистваше раните му и ги мажеше с щипещия мехлем. Роджър присви очи, докато я гледаше как нанася мехлема по набитите му мускули.

– Ти билкарка ли си? – попита Изрисувания, когато тя прокара игла през огъня и ù вдяна конец.

Лийша кимна, но не вдигна поглед от работата си. Прибра гъст кичур коса зад ухото си и се захвана да шие раната на бедрото му. Когато Изрисувания не каза нищо повече, тя отмести очи, за да срещне неговите. Те бяха тъмни, а защитите около орбитите им ги караха да изглеждат опустошени, дълбоки. Лийша не можа дълго да задържи погледа си и бързо го отмести.

– Аз съм Лийша – каза тя, – а това е Роджър, който прави вечерята. Той е жонгльор.

Мъжът кимна към Роджър, но също като Лийша, Роджър не успя да посрещне погледа му за по-дълго.

– Благодаря ти, че спаси живота ни – каза Лийша.

Мъжът само изсумтя в отговор. Тя замлъкна за кратко, очаквайки и той да се представи, но той не си направи труда.

– Нямаш ли си име? – попитя тя най-накрая.

– Не и такова, което скоро да съм ползвал – отвърна той.

– Но имаш такова – настоя Лийша.

Мъжът единствено сви рамене.

– Е как тогава да ти викаме? – попита тя.

– Не виждам, защо ще ми викате каквото и да било – отвърна мъжа. Забеляза, че тя бе приключила с работата си, отдръпна се от ръцете ù и се покри отново от глава до пети с сивата си роба. – Нищо не ми дължите. Бих помогнал на всеки във вашето положение. Утре ще се погрижа да стигнете невредими до Земеделски пън.