— Съжалявам. Това е първата вечер, в която идвам тук. Брийз ме доведе.

— Как е работата ти? — Той седна на столчето до нея.

— Много е лесна. По цял ден разговарям с жените и ги карам да се отпуснат пред мен. Предадох им няколко урока по готвене и им показвам как да използват интернет. — Тя сви рамене. — Харесва ми.

— Имаш ли вече приятели?

— Имам. — И го мислеше. Бе се сприятелила с много жени. Не че би могла да им сподели проблемите си, тъй като нейният главен проблем бе Джъстис Норт. — Как е твоята работа?

— Започнахме да отвръщаме на тормоза на протестиращите. — Той се усмихна. — И това не им хареса. Някои от тях си отидоха.

Тя се засмя, защото бе пийнала, и беше доволна да се захване с друга тема, която да й попречи да наднича през рамо, за да види какво прави Джъстис с партньорката си.

— Страхотно!

— Танцувай с мен. — Флейм протегна ръка. — Не се страхувай. Ако не можеш да танцуваш, няма да е от значение. Повечето от нас не могат, но се радваме да се забавляваме.

Младата жена се поколеба. Погледът й се насочи със страх към дансинга, но Джъстис не бе там. Беше изчезнал заедно с Кит. Обиколи с поглед наоколо, не го откри никъде и разбра, че е напуснал бара. Ако наистина си бе отишъл, то не би трябвало да се притеснява от сблъсък с него. Повлияна от представата за техния танц, се зачуди какво ли прави сега с високата сексапилна котешка жена. Джеси сложи ръката си в голямата длан на Флейм. Кожата му бе гореща, което й напомни за Джъстис. Изтласка тази мисъл далеч в съзнанието си, за да не избухне в сълзи.

Джеси установи, че тя е най-ниската на дансинга, когато забеляза колко бяха високи всички други около нея. Флейм се усмихна и започна да танцува — много по-добре, отколкото бе споменал. Тя забрави всичко, освен музиката, и почувства ритъма й. Алкохолът си казваше думата и когато Флейм приближи до нея, тя не се поколеба да танцува с него.

Джъстис излезе от тоалетната и се отправи към бара, където Кит бе казала, че ще се срещнат, след като използва стаята за жени. Тя му бе поръчала сок и махаше с ръка на някаква компания.

Той усети, че някой идва зад гърба му, обърна се и видя Брийз.

— Здравей, Джъстис! Как си тази вечер? Взел си си за разнообразие почивка от работата?

— На всеки се полага свободна вечер — усмихна се той.

— Чувал ли си нещо за Тами и Валиант? Как са те?

— Добре са, Брийз. Мога с радост да заявя, че вече не тероризират съня на никого с привичките си.

Брийз се усмихна, обърна се и погледна към дансинга. Засмя се.

— Добре. Прави й удоволствие да танцува. Наистина се справя много добре.

Джъстис отпи от питието, което Кристмас му подаде.

— Коя? Да не би да си довела новата тук?

— Нещо такова. — Брийз отново се засмя. — Тя е нова, но не е Бюти. Доведох Джеси Дюпре.

Джъстис едва не изпусна чашата си. Завъртя се на стола и огледа дансинга — не бе трудно да се открие Джеси. Тя танцуваше с Флейм в края на групата. Очите на Джъстис се съсредоточиха върху двойката. Косата на Джеси беше пусната и се стелеше по стегнатите й дънки, които обгръщаха дупето й, а черна тясна блузка с дълбоко изрязано деколте, показваше много от меката й плът.

Тя танцуваше толкова добре, че докато я наблюдаваше как извива задник и движи ръце над главата си, ревността го изпълни мигновено. Флейм я хвана за китката и я завъртя в прегръдките си, докато тя падна на гърдите му, ръката й стисна рамото му и Флейм се осмели да я наведе назад. Гледката на мъжа, огънал Джеси, надвесен плътно над нея, изтръгна ръмжене от гърлото на Джъстис. Той скочи на крака толкова бързо, че столчето се прекатури на пода.

Брийз и Кит рязко обърнаха глави.

— Какво? Какво става?

— Довела си човек тук? — Той се втренчи в Брийз.

— Това е Джеси — отвърна шокирана. — Никой няма да я притеснява.

— Тя е в безопасност — потвърди Кит. — Всички я обичат. Мъжете ще се държат прилично.

— Не трябва да е тук! — Той успя да сдържи нервите си достатъчно, за да не изръмжи на двете жени. Бесният му поглед се насочи навреме към Джеси, за да види от гърдите й много повече, отколкото му се искаше да види някой друг. — Махни я оттук, веднага!

Брийз ахна.

— Но, Джъстис, никой няма да я нарани.

Той рязко кимна с глава в нейната посока и се намръщи.

— Тя е човек и е под наша закрила. Не всички от нас са като хората. Заведи я вкъщи, където ще бъде в безопасност!

— Тя е с Флейм. Никой няма да посмее да се доближи до Джеси, щом е с него. Той ще я защити, в случай че възникне някакъв проблем. — Брийз прехапа устни. — В безопасност е с него, все едно е с мен. Флейм никога няма да позволи нещо да й се случи. Той я харесва.

— Флейм харесва Джеси? — Кит изсумтя. — Това е меко казано. Когато и да го срещна, винаги ме пита единствено за нея. Непрекъснато говори за тази жена. Не е нужно да се притесняваш, Джъстис. Бих се обзаложила, че ако му се отвори парашута, Флейм ще пази тялото й през цялата нощ, по всички възможни начини. Единственият, на когото ще позволи да я докосва тази вечер е самият той.

Пред погледа му се спусна червена завеса и той изхвърча към дансинга. Флейм бе пуснал партньорката си, но те все още танцуваха твърде плътно един до друг. Джъстис се взираше в Джеси и начина, по който се движеше, му припомни първата им нощ заедно, когато се бе качила върху него, а той бе потънал дълбоко в нея.

Достигна площадката, когато бе обърната с гръб към него. Тя вдигна ръце над главата си, събра длани и заизвива тялото си. Джъстис вторачи поглед в добре оформеното й дупе и я пожела толкова силно, че усети панталоните си болезнено стегнати.

Сърцето му препускаше, кръвта нахлу в главата му и той знаеше, че ако Флейм посегне в този момент към неговата жена, проклетият мъж ще изгуби ръката си.

Джеси се забавляваше добре. Флейм беше страхотен танцьор. Няколко пъти я наведе назад, после я завъртя. Обичаше песента, която в момента звучеше — беше една от любимите й — вдигна ръце, за да се залюлее в ритъма.

Изведнъж огромна ръка стисна двете китки над главата й. Младата жена въздъхна тежко, когато силни пръсти ги оковаха и тя не успя да издърпа ръцете си надолу. Изви глава и се слиса от разяреното лице на Джъстис.

Беше стъписана от факта, че той все още е в бара. Сигурна бе, че си е тръгнал с Кит. Той я заобиколи и застана пред нея, като продължаваше да държи ръцете й над главата и да я гледа гневно. От очите му, които изглеждаха по-тъмни от нормалното, струеше ярост. Не се забелязваше никакъв намек от обичайното синьо. Тя изтрезня веднага.

— Здравей, Джъстис. — Флейм се опита да надвика шума. — Има ли някакъв проблем?

Най-накрая лидерът на Видовете отмести поглед от Джеси, за да го отправи към другия мъж. Тъмните му очи се присвиха, носът му се разшири и от гърлото му излезе ръмжене вместо думи, когато устните му се разтвориха. Флейм пребледня и отстъпи назад. Джъстис не му обърна внимание и отново се взря в партньорката му по танци.

— Трябва да се прибереш вкъщи. Тук не е безопасно за хората. — Гласът му излезе груб, рязък и не съвсем човешки.

Младата жена стисна зъби, щом собственият й гняв се разпали. Джъстис беше бесен, че тя е там и танцува с друг мъж. Не й трябваше да чете мислите му, за да разбере какво го тормози — езикът на тялото му крещеше в ревнив изблик. Кучият син бе лицемер.

— Глупости! Забавлявам се с моите приятели и танцувам.

— Тръгваш си, веднага! — Носът на Джъстис пламна.

В този момент Джеси го мразеше. Наистина. Той беше там с друга жена и не стига че трябваше да го гледа как се търка в нея, ами имаше и наглостта да й заповяда да напусне бара.

— Съжалявам, господин Норт — заяви предизвикателно Джеси. — Щях да поискам вашето разрешение, но ви видях да танцувате с Кит. Не исках да прекъсвам заниманието ви, докато двамата се докосвахте и триехте един в друг.