— Обичам Ели — призна Джеси. Бе се срещнала с нея в женското общежитие, моментално си бяха паснали и бързо станаха приятелки. Ели бе първата жена-човек, омъжена за мъж от Новите видове. Тя работеше по няколко часа на ден в общежитието и се справяше идеално. Джеси прекарваше цялото си време там, когато не стоеше намръщена в своя дом. Изглежда работата й за НСО се състоеше в това да се навърта около жените им и да бъде тяхна приятелка.

— Аз също обичам Ели — призна Брийз.

— Тя е забавна и се надявам скоро да се почувства по-добре. Това със стомашния грип ме притеснява. Днес отново повърна.

— За нея се полагат лекарски грижи и скоро ще се оправи. — Брийз смени темата. — Разбра ли сега защо тя ми е най-добрата приятелка?

— Да.

Силна музика гърмеше от вътрешността на сградата, още преди да стигнат до двойните врати. Брийз отвори едното крило и махна на Джеси с широка усмивка да сподели клуба на Видовете. Това силно развесели Джеси, която тайно предполагаше, че вероятно вижда най-неудачния бар и танцов клуб изобщо, тъй като за тези хора парти обстановката бе нещо ново, но тя си обеща, че ще опита да се забавлява.

Помещението бе голямо, просторно и слабо осветено. До една от стените, в близост до входната врата, бе разположен барът, около него бяха наредени маси. Отстрани бяха добавени и маси за билярд и пинбол. В задната част на залата, няколко стъпала надолу, вниманието й бе привлечено от дансинг, изпълнен с движещи се тела.

Бе слисана да види там десетки жени от общежитието заедно с двойно повече мъже. Трябваше да има повече от над сто от Видовете; умението им да танцуват изглеждаше доста усъвършенствано. Наблюдаваше ги как се поклащат грациозно, движенията им бяха еротични, без изобщо да изглеждат идиотски. Повдигна вежди, но успя да сдържи усмивката си, когато вратите се затвориха зад тях, и Брийз, стискаща я за ръката, я задърпа към бара.

— Обичаме да танцуваме. — Брийз надвика музиката. — Хайде да пийнем по нещо.

Джеси си поръча коктейл — искаше да се почувства замаяна след седмицата, която бе преживяла, но забеляза, че повечето от посетителите пиеха сода направо от бутилките. Седнаха на бара, Брийз се изви в стола си, отпивайки от газираната вода и се загледа с копнеж в танцуващите.

— Иди танцувай, Брийз. Виждам, че ти се иска.

— Ела с мен. — Брийз я погледна.

— След малко. Най-напред искам да си довърша питието.

— Ела и ме намери, когато си готова. Нашите мъже са учтиви и няма да ти се нахвърлят. Трябва да им кажеш, че желаеш да споделиш секс с тях, ако искаш да вземеш някой вкъщи с теб. Обичам да танцувам! — Брийз скочи от стола си, остави содата и почти се затича към дансинга.

Джеси се зарадва, че не бе отпила още от напитката си, когато чу думите на другата жена, казани, преди да се отправи към площадката за танци. Да сподели секс? Да вземе някой в къщи? По дяволите! Отпи от чашата си, с надеждата, че новата й приятелка не очаква тя да се свърже с някой за една нощ. Беше разговаряла доста с жените и знаеше, че те го правят често, но не бе очаквала Брийз да си помисли, че Джеси може да се наслади на подобно занимание. Довърши питието си с тази мрачна мисъл, заседнала в ума й.

Барманката беше от жените Нови видове на име Кристмас. Беше по природа весела личност и се усмихваше през цялото време. Тя се приближи до Джеси с още един коктейл, след това се отдалечи. Младата жена сви рамене и отпи, възхищавайки се на обслужването. Тук не разменяха пари, очевидно не очакваха някой да брои питиетата, за да бъдат сигурни, че клиентите им няма да останат жадни.

Джеси се извърна в стола и започна да изучава танцьорите. Забеляза Брийз да танцува в интимна близост с висок мъж от Видовете. Мигновено се усмихна. Двамата се движеха едновременно, гърди до гърди, и флиртуваха неприлично. Тя почти можеше да си ги представи как правят секс, когато високата й приятелка се обърна в прегръдките на още по-високия мъж, залепи задника си до предната част на дънките му и се заизвива в ръцете му. С мисълта, че най-вероятно сама щеше да шофира до дома си, тъй като Брийз си бе намерила с кого да прекара нощта, Джеси отпи нова глътка от чашата си и реши да приключи с питиетата. Не желаеше да пие и да шофира, дори това да бе само една количка за голф.

Допи втория си коктейл и когато Кристмас срещна погледа й, Джеси поклати отрицателно глава. Барманката се оттегли и тя се обърна отново към дансинга. Брийз и мъжът танцуваха четири песни в бърз ритъм, но когато последната заглъхна, следващата беше меланхолична мелодия за бавен танц.

Голяма част от танцуващите напуснаха площадката, за да се отправят към бара. След като ги бе гледала как танцуват, беше сигурна, че трябва да са ожаднели.

Когато телата на дансинга оредяха, една танцуваща двойка привлече вниманието на Джеси. Усмивката изчезна от лицето й, болка прониза сърцето й.

Джъстис танцуваше с Кит — жена от Новите видове, с която често разговаряха в женското общежитие.

Нейната светлочервена коса падаше до раменете й. Бе висока около метър и осемдесет и имаше красиви котешки очи. Носеше черна кожена минипола и къса блузка, която откриваше стегнатия й корем.

Джеси огледа стройните й крака, които сякаш нямаха край, и сексапилните й обувки с високи токчета. Сигурно заради тях изглеждаше почти толкова висока, колкото мъжа, който я държеше здраво в прегръдките си и двамата се полюшваха заедно.

Джъстис беше страхотен танцьор. Нали е пантера, напомни си Джеси. Те бяха грациозни животни и това личеше от съблазнителния начин, по който се движеше. Мускулестите му ръце бяха голи, тъй като той носеше потник и плътно прилепнали, избелели сини дънки. Косата му бе пусната и без обичайната опашка той изглеждаше неприлично секси.

Жената се доближи плътно до него и започна да се обръща, докато залепи гръб в Джъстис.

Той протегна ръце, хвана бедрата й, движейки се еротично зад нея, сякаш правеха любов. Кит извърна глава, погледна към него и му се усмихна. Изглеждаха като перфектната двойка. Жената от Видовете беше смес с някаква порода котка, също като Джъстис. Беше идеалната му половинка.

Стомахът на Джеси се сви при мисълта, че това може би е жената, която един ден щеше да се настани в сегашния й дом. Очите й се напълниха със сълзи, но тя отказа да заплаче заради този задник и стисна зъби, за да се пребори с тях. Представата за тях двамата — заедно в леглото — бе ярка, така реална, както виждаше телата им да се движат в такт с музиката. Ръцете на Джъстис галеха бедрата на Кит. Едната му длан се плъзна около кръста й, за да я придърпа по-близо и жената се засмя. Тя се обърна, обви хлабаво ръце около врата му и потърка тялото си по цялата му дължина, а устните им почти се допираха.

Джеси се извърна, подпря се с крак на напречната пръчка на столчето, надигна се от мястото си и се наведе напред на плота. Трескаво погледна към другия край на бара и привлече вниманието на Кристмас. Каза само с устни: „Още едно, моля!“ и барманката кимна.

Облегна се назад в стола си и обърна глава, неспособна да откъсне поглед от подлеца, разбил сърцето й. Джъстис все още танцуваше с Кит, прилепена към него. Докато Джеси ги наблюдаваше, партньорката на любимия й отпусна тялото си, търкайки се в неговия скут и разпери дланите му върху голия си корем. Младата жена си наложи да се отвърне, защото бе твърде болезнено да гледа. Направи го точно навреме — Кристмас й подаваше коктейла. В знак на благодарност й се усмихна насила, изчака барманката да се отдалечи достатъчно и пресуши чашата си на няколко големи глътки.

— Джеси! — Флейм пристъпи към нея и се усмихна. — Ти си тук!

— Да. Как си? — Огледа го с щастлив поглед, защото с огромното си тяло скриваше от очите й сцената на дансинга. Той носеше потник, като повечето мъже там, и черен панталон. Косата му бе опъната назад в конска опашка.

— Добре съм. Ти изобщо не се обади.

Не беше го направила.