— Никога няма да бъдем ръководени от почитател на човеците — излая непознатият. — Ти си срам за нас.

— Ти си от базата за изпитания номер пет, нали? — изръмжа лидерът. — Тъпо копеле! Създадохме всичко това, когато бяхме освободени, за да можем да те спасим. Предаваш собствения си вид, заради омразата си към хората? Не чу ли какво ти казах? Нима не осъзнаваш онова, което нашите хора са постигнали? Ние намерихме спокойствие тук.

Съоръжение за тестване номер пет? Устата на Джеси зяпна отворена. Това беше базата в Колорадо, в акцията за чието освобождаване бе участвала. Вгледа се във врага, който все още обикаляше в кръг с любимия й и разбра, че предположенията му са верни. Нападателят бе един от Видовете, за чието спасяване бе помогнала.

— Аз съм най-добрият и ще спечеля — изръмжа предателят. — Ще ръководя нашите хора, след като тялото ти изстине и счупя врата на твоята човешка жена. Ще покажем на народа ни как трябва да се справят с човеците. Смърт за всички тях заради онова, което са ни сторили.

Джъстис изрева и нападна. Той изглежда не забеляза, че противникът му измъкна нещо иззад гърба си, но Джеси видя. В ръцете на непознатия проблесна нож. Тя опита да изкрещи, за да го предупреди, но беше твърде късно. После изпищя, когато Видът отхвърли половинката й далече от себе си. Мъжът, когото обичаше, падна на пода по гръб, стенейки, и се хвана за кървящото място.

— Хей! — изкрещя Джеси, обхваната от първична ярост. Убиецът се обърна и изръмжа. — Олово за теб, шибана главо! — Застреля го в лицето и изпразни пълнителя в тялото му, след като тежко тупна на килима.

Извади празния пълнител от пистолета и се спусна към Джъстис. Той се държеше с една ръка над бедрото, а боксерките му бяха напоени с кръв. Погледът му срещна нейния и тя съзря удивлението в красивите му очи.

— Врагът използва нож!

Жената бързо огледа наоколо, очаквайки петият противник да атакува. Очите й се напълниха със сълзи — Джъстис кървеше лошо. Тя бутна ръката му и видя срязването върху боксерките. Падна на колене до него, остави оръжията в скута си и разкъса материята догоре. Откри се назъбена рана дълбока до костта, видът на която изтръгна от гърдите й стон на болка. Разрезът изглеждаше зле.

Изведнъж от хола прогърмя силен шум от разцепване на дърво. Прозвуча така, сякаш някой бе избил входната врата. Джеси хвана ръката на любимия си и я притисна над контузеното място.

— Натискай здраво тук и не мърдай. Обичам те. — Грабна празния пистолет и бръкна в пазвата си. Докато измъкваше оттам резервния пълнител, ръката й омаза с кръв бронежилетката, ризата и гърдите й. Изправяйки се, зареди оръжието си. Стисна двата пистолета в ръце и застана над съпруга си, разкрачила крака от двете страни на бедрата му.

От тактическа гледна точка мястото, където се намираха, беше много лошо. Навсякъде около тях имаше възможности за проникване — огромната плъзгаща врата и отворената към всекидневната арка.

Нямаха никакво прикритие. Джъстис беше прекалено тежък и твърде много го болеше, за да се движи. Петият мъж щеше да нападне и тя се надяваше той да влезе през свода, тъй като от тази посока беше дошъл гръмовният трясък от проникване в къщата.

Погледът й трескаво обходи стаята. За секунда мерна движение. Щеше да убие този кучи син. Нямаше да припари до нейния мъж.

— Джеси, махай се оттук и намери безопасно място, откъдето можеш да го наблюдаваш.

— Млъквай! Няма да те оставя.

— Моля те, Джеси. — Ръката му потърка глезена й. — Спасявай се! Аз ще остана тук да се бия.

Тя погледна бледото лице на половинката си. Въпреки естествения загар на кожата му, то беше много по-бяло, отколкото някога го бе виждала. Килимът, близо до хълбока му, бе подгизнал от кръв, боксерките му също бяха напоени.

Той се усмихна, срещайки погледа й.

— Толкова си красива, когато си върху мен. — Затвори очи и усмивката му се стопи. Главата му се отпусна на една страна.

— ДЖЪСТИС! — Мъката я накара да изкрещи името му.

Гърдите му се повдигаха и спадаха, което показваше, че не е умрял, но тя знаеше, че това ще стане скоро.

Трябваше да притиска раната му, но за тази цел се налагаше да остави оръжията, а това беше нещо, което щеше да бъде сигурна смърт и за двамата. Затова постави голото си стъпало върху тялото му, над разреза, и натисна мястото с такава сила, с която смяташе, че ще спре кръвта, без да го нарани.

— Джъстис! — изрева мъжки глас от дневната.

Младата жена насочи едно от оръжията си към арката, когато забеляза движение. Познато лице нахлу в стаята и тя едва успя да отдръпне пръста си от спусъка. Тайгър се втренчи в нея, докато още мъже, девет на брой, изпълваха пространството зад него.

Подкреплението беше пристигнало.

— Беше намушкан. — Гласът на й се пречупи. — Четирима от онези задници са мъртви, единият изчезна. Извикайте линейка!

Смаяният поглед на Тайгър се насочи надолу към Джъстис. Внезапно стъклото вдясно се разби и Джеси рязко се обърна в тази посока. Нещо огромно, с черно лице, премина с трясък през плъзгащата врата вдясно от мястото, където бяха те с Джъстис.

Инстинктът спаси живота й. Стреля и с двата пистолета. Тежкото тяло се блъсна в нейното и я отхвърли по гръб, далече от половинката й.

Джеси лежеше на пода, болезнено притисната от най-малко сто и петнайсетте килограма на отпуснатото, безжизнено тяло на предателя. Не можеше да си поеме дъх — той бе изкарал всичкия въздух от дробовете й. Стори й се, че е минала цяла вечност, макар в действителност всичко да бе продължило само секунди. Изведнъж тялото бе отхвърлено от нея и тя с усилие си пое въздух. Погледът й срещна очите на Тайгър. Той се наведе и й подаде ръка.

— Медиците са с мен. Те ще направят всичко възможно да спасят Джъстис — обеща той. — Нека ти помогна да станеш.

— Джъстис ще се оправи. — Доктор Трейдмонд се усмихна уверено. — Преживя операцията. С помощта на лекарствата, ще се възстанови бързо.

— Благодаря ви. — Джеси затвори очи, борейки се със сълзите на облекчение. После ги отвори и погледна лекаря с признателен поглед. — Много ви благодаря!

Тайгър се прокашля и насочи вниманието й към себе си. Той и около петдесет други Нови видове се бяха натъпкали в чакалнята на Медицинския център заедно с нея. Някои седяха на столове, други върху продълговатия плот, в близост до входната врата, а трети — направо на пода. Самата тя се беше разположила върху бюро, което бе издърпала пред стаята на Джъстис, докато още го оперираха.

— Може ли да ти помогнем да се изкъпеш и да се преоблечеш? — Офицерът приближи до нея.

Тя погледна надолу и забеляза, че още бе с бронежилетката и окървавените дрехи. Поклати глава.

Той се намръщи, силно притеснен, и присви котешките си очи.

— Знаеш, че Джъстис би искал ние да се грижим за теб, докато отново е в състояние. Ти си още в шок и си покрита цялата с кръв. Моля те, Джеси, позволи ни да се погрижим за теб.

— Няма да го оставя!

— Можете да се изкъпете тук, в една от стаите. — Доктор Трейдмонд въздъхна. — Сигурен съм, че ще ви донесат чисти дрехи.

— Ще пратя някоя от жените. — Брийз се смъкна от плота. Погледът й срещна този на приятелката й. — Съпругът ти би искал да те види чиста, когато се събуди. — После се усмихна леко, за да смекчи думите си. — Изглеждаш ужасно.

— Вероятно си права, но няма да го оставя. — Младата жена сви рамене.

— Мога ли да взема пистолетите? — Тайгър прехапа устни.

— Не! — Тя ги стисна още по-здраво.

— Джеси, единствените Нови видове с право на достъп до Медицинския център са тези, които са били заедно с Лидера ни в една база за изпитания и онези, на които има най-голямо доверие. Той е в безопасност. Тук няма да му се случи нищо и никой от съоръжение номер пет не може да влезе и да му навреди.

— Вярвам ти, защото Джъстис ти има доверие. Вярвам и на нея, защото знам, че ми е приятелка. — Тя огледа стаята и срещна загрижени погледи. — Не знам на кой друг мога да имам доверие. — Заби отново поглед в офицера. — Няма да го оставя, докато е безпомощен.