Докато той се усмихваше, тя забеляза идеалните му бели зъби. Не видя удължени кучешки, вероятно бе от малцината, които не ги притежаваха. Но, разбира се, усмивката му не беше пълна. Господин Норт сигурно бе тренирал да ги скрива, след като е публична личност. Беше дочула от Тим, че някои от тях го правят, а той явно бе запознат, тъй като се срещаше с толкова много от тях всеки ден.

Джъстис беседваше със свой събрат, който беше с няколко сантиметра по-нисък. Явно дискусията им бе доста задълбочена, защото нито веднъж не се обърна да се огледа. След бързия оглед, който направи на лидера на Новите видове, Джеси реши, че той е висок около два метра. Почти беше стигнала до него, когато една груба ръка я хвана за китката и я закова на място.

Младата жена прикри безпокойството си и сведе поглед към едрата длан, която стискаше болезнено нейната. Повдигна глава и погледна нагоре. Зачуди се дали не е някой от бодигардовете, охраняващи Джъстис. Беше се научила да скрива страха си, особено когато разговаряше с някой огромен и на пръв поглед гневен Вид. Всички те изглеждаха грамадни, мускулести и плашещи.

И този не правеше изключение.

Именно лицевата структура, подобна на животинска, ги правеше толкова плашещи, заедно с острите зъби и способността им да издават заплашителни звуци. Мъжът изръмжа дълбоко, а зелените му очи се присвиха и се вторачиха в нея. Черната му като нощ коса бе дълга до раменете, а дрехите му бяха чисто нови.

По дяволите. Джеси усети омразата, изпълваща очите му, щом го погледна. Предишната нощ приблизително деветдесет затворници бяха освободени от петата поред лаборатория за тестване, и този явно бе един от тях. Изглеждаше така сякаш всеки момент ще избухне. Очевидно мразеше всички хора, а това означаваше неприятности за нея.

Бързо прецени ситуацията. Знаеше, че моментът може да се превърне в истински кошмар. Мъжът срещу нея бе огромен, видимо бесен, и докато хватката, с която държеше ръката й, не бе толкова болезнена, то погледът, с който я гледаше, бе смъртоносен. Явно имаше проблем с човеците, а точно един от тях стоеше пред него. Лошо.

— Моля ви, пуснете ме — нареди му тихо.

— Човек — изръмжа той.

Джеси опита да издърпа китката си, но пръстите около ръката й само болезнено се стегнаха. Потисна стона, надигнал се в гърлото й, от внезапната болка. Спомни си на какво я бяха учили на обучението, през което бе преминала, преди този да успее да й счупи ръката. Мъжът можеше лесно да й строши костта, ако увеличеше още малко натиска. Нападателят й явно не мислеше разумно, а тя не искаше седмици наред да носи гипс.

Бързо пристъпи напред, като почти се допря до гърдите му, и със силно, въртеливо движение дръпна ръката си надолу. На мъжа не му остана друг избор, освен да освободи китката й, иначе неговата щеше болезнено да се огъне. Джеси бързо отстъпи назад и се напрегна. Той или щеше да атакува, или да остане на място.

В този случай да бъдеш дребен помагаше. Едва метър и шейсет, Джеси имаше предимство, като леко приклекна, щом нападателят й се хвърли напред с яростно ръмжене. Мъжът не очакваше това движение и ръцете му сграбчиха единствено въздуха. Младата жена се обърна светкавично, изправи се и го изрита.

От удара в бедрото нападателят й изгуби равновесие и се просна на пода. Джеси се дръпна още назад, за да освободи място. Новият вид повдигна глава, а очите му с удивление се втренчиха в нея. Изправи се бързо, като използва ръцете си. Отвори уста, разкривайки остри и опасни зъби, а от гърлото му се изтръгна животинско ръмжене. Хвърли се бързо напред.

В ума й се появи само една дума — мамка му! — преди да се дръпне, за да избегне хищническите му пръсти. Сви се на кълбо, претърколи се на пода, и се изправи на крака — така, както я бяха обучили. Трябваше да стои далеч от обсега му, знаеше, че ако я докопа, ще стане лошо за нея. Стигнеха ли до борба, не можеше да се сравнява физически с него. Щеше да я разкъса.

С периферното си зрение забеляза, че нападателят й отново се готви да се нахвърли върху нея. Наведе се бързо напред, за да си осигури баланс с ръцете, и яростно го изрита. От удара кракът й изтръпна, но него явно го заболя повече. Тя се завъртя бързо и ахна — беше го уцелила в слабините. Огледа се наоколо и се изправи, видя как мъжът се преви на две с ръце отпред. Трепна.

Нямаше намерение да го рита в топките, но ударът бе ефикасен. Беше се целила в корема му, но той бе прекалено висок, а кракът й не бе толкова дълъг. Главата му се наклони, нямаше съмнение, че я иска мъртва. Изсеченото му лице се изкриви от ярост.

— Успокой се — настоя Джеси, опитваше се да звучи смирено, въпреки тревогата, която чувстваше. — Не бих направила това, ако не беше избухнал. Нито да те нараня, ако не ме беше нападнал.

Младата жена знаеше, че думите са безсмислени. Не смееше да отдели поглед от грамадния мъж, вперил очи в нея, все още наведен напред и сграбчил наранените си топки. Беше чист късмет, че чу предупредителното ръмжене. Обърна бързо глава, за да види следващата заплаха.

Друг огромен Вид, облечен в спортни дрехи, разбутваше останалите изумени мъже, които стояха на пътя му. Новата опасност се носеше право към нея и тя имаше само секунди, за да прецени ситуацията. Някои от присъстващите се бяха съвзели от шока и се опитаха да го спрат, но той ги избута. Никой не беше в състояние да му попречи да не я докопа.

— По дяволите — ахна Джеси, щом юмрукът му замахна към нея.

Благодарение на инстинкта си, вдигна ръка, за да парира удара, който щеше да я уцели право в лицето. Болка избухна от едната страна на главата й, когато кокалчетата на пръстите му лизнаха ухото й. С другата си ръка новият й нападател сграбчи ризата й. Младата жена не успя да предвиди това движение. Цялото й внимание бе насочено в усилието да избегне юмрука. Мъжът я вдигна и раздруса сякаш беше лека като перце. Обхвана я ужас. Щеше или да я хвърли към стената, или да й счупи костите, удряйки я в нещо твърдо.

И в двата случая щеше да е много болезнено.

Две ръце сграбчиха Джеси здраво отзад за бедрата. По дяволите! Сега съм прецакана! Някой от околните я беше докопал. Единственото, на което се надяваше, бе, че все пак ще й се притекат на помощ, преди да я смачкат. Въпреки че беше човек, се съмняваше, че ще ги оставят да я убият, преди да успеят да се намесят. А колко щеше да бъде наранена, преди да я спасят, никой не можеше да каже.

Ръцете върху бедрата й я дръпнаха силно. Чу се ясно изразен шум от разкъсване на дрехи и Джеси бе отскубната от хватката на мъжа пред нея. Видя как той замахва отново с юмрук, но този път бе извън обсега му.

Гърбът й се удари в нечие твърдо тяло и огромният мъж — или поне предполагаше, че е такъв — се завъртя с гръб към нападателя й. Непознатият застана между нея и юмрука, като пое удара върху себе си. Джеси почувства тласъка, преминал през мъжа, който я държеше, и двамата полетяха напред от атаката. Забеляза стената пред нея и извърна глава настрани. Знаеше, че ще боли, когато се ударят с пълна сила. Тялото му щеше да я смачка, тъй като тя бе между него и стената.

В последната секунда спасителят й успя да се завърти повторно. Рамото и бедрото му брутално се блъснаха в повърхността и поеха удара вместо нея. После бързо я пусна и я изправи до стената. Гърбът й се удари в мазилката. Мъжът светкавично се обърна, като я остави да се взира в него със зяпнала уста. Той се изправи в цял ръст пред нея, тялото му се напрегна и дълбок рев се изтръгна от гърлото му.

Защитава ме. Младата жена се отпусна леко. Този Вид бе огромен и стоеше между нея и всеки, който искаше да я нападне. Кой каза, че кавалерството е мъртво!

— Назад — изръмжа защитникът й с рязък и суров глас. Джеси внимателно го огледа. Забеляза, че носи джинси и черен потник. Мускулестите ръце бяха вдигнати пред гърдите му, а пръстите му се бяха свили в юмруци. Погледът й пробяга по кафява коса със светли кичури. И тогава осъзна, че именно Джъстис Норт й се бе притекъл на помощ.