Джъстис трябваше да държи гнева си изкъсо.

— Сядай! Тя живее и работи тук.

— Добре — ухили се Браун. — Няма да й се наложи да ходи много далеч, когато я отведа в леглото ми. Тя е истинско съкровище.

— Не я познаваш. Може да е досадна. — Джъстис усети, че контролът му се изплъзва.

— Това не ме безпокои. Виж я. — Браун срещна погледа на му. — До края на нощта ще бъде моя. — Острите му зъби блеснаха. — Ще я заведа у дома и ще се чифтосвам с нея, ще я чукам, докато не закрещи името ми и ще продължа да го правя, докато не я заплодя с мое дете.

Джъстис изръмжа силно и бавно се изправи на крака. Присви очи и всеки мускул в тялото му се напрегна. Браун продължаваше да се хили, сякаш не усещаше опасността, но другите трима членове на Съвета се отдръпнаха леко назад, за да оставят известно разстояние между себе си и масата.

— Проблем ли има, Джъстис? — Браун повдигна вежда. — Изглеждаш разстроен.

— Не се приближавай до нея! — изръмжа той.

Браун наклони глава, все още подхилквайки се.

— Има ли причина да не го сторя?

— Тя работи тук.

Браун сви рамене.

— Жената не принадлежи на никой от Видовете и това прави играта справедлива. Но аз не възнамерявам да си играя с нея. Познаваш баща й, нали?

— Да, и му се заклех, че ще я пазя.

— Е, аз ще предявя правата си над нея, така че не е нужно да я защитаваш повече. Ще я направя моя, ще я напълня със семето си и ще го посадя в нея. Тя ще бъде чудесна половинка и майка на малкото ми.

От гърлото на Джъстис се откъсна рев и той преобърна масата, така че тя вече не стоеше между него и Браун. Хората около тях се стреснаха, млъкнаха и бързо се отдръпнаха далеч от двамата настръхнали мъже. Ръцете на Джъстис бяха стиснати в юмруци от двете му страни, дишането му се учести, а зъбите му се показаха, когато се усмихна презрително на члена на Съвета, който искаше жена му. Другият Вид предпазливо отстъпи крачка назад.

— Браун — обади се Сийдър, — отиде твърде далеч.

Без да изпуска от очи Джъстис, Браун направи още една крачка назад, за да остави по-голямо разстояние помежду им и премести поглед към преобърнатата маса.

— Ако не тази вечер, може би друг път. — Той наведе брадичка към гърдите си и, свел поглед, се оттегли назад, след което се завъртя на пети и се скри в групата, близо до бара.

Лидерът на Новите видове огледа своя народ, след като се пребори с желанието си да последва Браун и да се сбие с него. Словесните претенции, които се бе опитал да отправи към Джеси, бяха достатъчно оправдание да заблъска с юмруци самодоволната му физиономия. Хората му се взираха в него с нервни, объркани погледи и го наблюдаваха безмълвно, отказвайки да го погледнат директно в очите. Бе очевидно, че той почти се бе сбил с член на Съвета. Никой не смееше да приближи до него — яростта му все още личеше — и останалите членове на Съвета се бяха оттеглили по-надалеч.

Погледът му се насочи към дансинга. Джеси и останалите там не обръщаха внимание на напрегнатата ситуация, музиката заглушаваше шума от кавгата. Гледката на тялото й, което се триеше в един от мъжете, изстреля гнева му още по-високо. Той с усилие потисна надигащия се в гърлото му рев и остана на място, дълбоко поемайки въздух, докато овладее звяра в себе си. В противен случай някой щеше да умре. Знаеше колко е опасен в това състояние не само за своята жена, но и за хората си.

Бавните дълбоки вдишвания му помогнаха. Юмруците му се отпуснаха и той затвори устни, покривайки зъбите си. Джеси трябваше да си тръгне и да не позволява на други мъже да стоят толкова близо до нея, или той щеше да направи сцена, по-лоша от тази, която бе предизвикал преди малко.

Ще бъде цяло чудо, ако успея да я измъкна оттук, преди да се пролее кръв. Мисълта за тази вероятност му помогна да се успокои още повече.

Джеси се обърна, когато една ръка я сграбчи здраво през кръста. Мъжът бе малко агресивен, докато танцуваше плътно до нея, но тя бе уверена, че не би я наранил.

Вдигна поглед нагоре и ахна. Джъстис сърдито се взираше в нея. Значи той бе на партито и не изглеждаше щастлив, че я вижда, ако се съдеше по яростта, която блестеше в очите му. Младата жена погледна надолу, когато и другата му ръка се протегна и дланите му здраво стиснаха ханша й. Лидерът носеше тъмен морскосин костюм, черна копринена вратовръзка и изглеждаше цивилизован от врата надолу.

— Трябва да се прибереш вкъщи, веднага!

Джеси срещна погледа му отново и докато изучаваше суровите му черти, прецени степента на неговия гняв. Той е бесен. Ноздрите му се разшириха, мъжът тихо изръмжа и пръстите му се стегнаха още по-здраво, за да потвърдят преценката й. Тя трескаво извърна глава, за да се огледа през рамо и забеляза Брийз, но не видя изненада, изписана на лицето й. Защо имаше тревожното чувство, че приятелката й бе нагласила работата, и знаеше, че Джъстис ще бъде на партито.

— Тръгваш си! — настоя той строго, с груб глас.

Брийз спря да танцува, поклати глава и й даде знак с юмрук. Тъмният й поглед обиколи дансинга и й намигна, когато отново погледна към нея. Усмихна й се, сякаш искаше да я увери, че е в безопасност.

— Джеси? Чуваш ли ме? Погледни ме, веднага!

Тя извърна глава, вдигна поглед към лицето му и се намръщи. Не би посмял да направи сцена, подобна на снощната. Около тях имаше много хора и той трябваше да се отдръпне, ако тя му се възпротивеше. Джъстис беше бесен, че тя танцуваше. Не беше нужно да си гений, за да разбереш, че вероятно той не одобрява начина, по който бе облечена и я искаше вън от бара.

— Не. Дошла съм да се забавлявам и няма да си тръгна. Човешките същества са добре дошли на това парти и аз също бях поканена.

Той присви очи, пръстите му отново се стегнаха около кръста й.

— Няма да повтарям повече. Върви си вкъщи.

Обхвана я гняв.

— Виж, ако искаш да танцуваш, попитай ме и ще приема. В противен случай ме пусни, за да продължа да се забавлявам. Това е всичко, което правя. Дойдох с Брийз и ще си тръгна с нея. — Понижи глас. — Мъжкото ти перчене е абсолютно ненужно, така че престани. Аз не позволявам на всеки да шари с ръце по цялото ми тяло, както ти позволи на Кит да направи с твоето. Нито пък някой търка слабините си в задника ми.

Той рязко отдръпна ръце от тялото й, сякаш го опари. Отстъпи назад и очите му слисано се разшириха от отказ й да му се подчини и от неуместното й изказване за поведението му предишната вечер. Джеси му обърна гръб и тръгна към Брийз. Ни най-малко не я изненада факта, че отказа да танцува с нея. Тук имаше твърде много хора, щяха да го видят как я държи в прегръдките си, а това не беше нещо, което той би направил. Поне не с човек. Зачуди се дали Кит отново е наоколо, за да го докосва и да трие тялото си в неговото.

Джеси стигна до приятелката си, намръщи се и й отправи обвинителен поглед. Тя й се усмихна в отговор, но очите й се повдигнаха, за да се взрат в нещо зад нея. Цветът се оттече от лицето й и Брийз почти се препъна в друга танцьорка, в бързината да се отдалечи от нея.

Какво става, по дяволите? Джеси се обърна, за да види какво толкова бе изплашило приятелката й и се блъсна в твърдо тяло, облечено в скъп и мек костюм. Погледна надолу и забеляза ръцете му свити в юмруци, повдигна брадичка нагоре, за да види лицето му, а очите й се плъзнаха по напрегнато му тяло. Когато погледите им се срещнаха в неговите очи блестеше ярост; устните му се разтвориха и острите му зъби се показаха.

— Казах ти да си идеш у дома!

— Не му се давай! — извика Брийз достатъчно силно, за да надвика музиката. — Не я тормози, Джъстис.

Да. Съвземи се. Това са глупости, въпреки че ми е шеф, в момента не съм на работа. Тя изправи рамене и не отвърна взор от враждебния му поглед.

— Благодаря за загрижеността ви. Тук съм в безопасност и с удоволствие се забавлявам с приятелите си. С вашия натоварен график, съм уверена, че имате да правите много други неща, освен да ме тормозите. Това е дансинг, така че или танцувайте, или го напуснете. Аз вече знам отговора ви на този въпрос, затова лека нощ, господин Норт.