— Няма ли да бъдат възхитени? — Усмивка разтегна устните на приятеля му.

— Трябвало е да го спреш.

— Ти си този, който се съгласи, че те могат да вземат решения вместо теб и да поемат част от отговорностите ти.

Джъстис се отпусна и се усмихна.

— Иска ми се да го видя как се спогажда с хората. Какъв кошмар. Той щеше да бъде последният ми избор. Мислех си за Флейм, перфектен е за там, тъй като с удоволствие прекарва времето си с човешки същества.

— Да — прихна Тайгър. — Съгласен съм, но вместо това получиха Браун. Горкият Тим.

Изведнъж Джеси се размърда в леглото. Любимият й се обърна към нея, пренебрегвайки веднага другаря си. Клепачите й трепнаха и се отвориха. Той й се усмихна и взе лицето й в шепи.

— Здравей, Джеси. — В отговор на лицето й грейна усмивка, но спомените се върнаха и очите й се разшириха от тревога. Опита да се изтегли нагоре в леглото, но Джъстис я задържа легнала, стягайки хватката си около нея. — Всичко свърши. Ние сме в безопасност. Успокой се, скъпа.

Младата жена обиколи с поглед стаята и забеляза другия мъж. Втренчи се в него.

— Накарал си Ели да ми даде приспивателно?

— Виновен съм. Ти не слушаше никой, затова си помислих, че ще чуеш Джъстис. — Изправи се и излезе от стаята.

— Наредил е да ме упоят. — Беше бясна.

— Сигурно се е боял, че съпругата ми ще го убие — Ухили се. — Гордея се с теб, но… — Усмивката му изчезна. — … ще си платиш за неподчинението. Трябваше да останеш в банята.

— Спасих ти задника.

— Знам. Благодаря ти. Но въпреки това трябва да бъдеш наказана и реших, че най-добрият начин е, като ти преподам един урок.

— Ти сериозно ли? — ядоса се тя. — Спасих ти живота, Джъстис. Само защото съм човек, не означава, че трябва да се крия в банята. Никога не би поискал подобно нещо от вашите жени. Ти…

Мъжът я целуна. Джеси изпъшка в устата му, щастлива да усети устните му върху своите, развълнувана, че се чувства достатъчно добре, за да го направи. Ръцете й посегнаха към гърдите му, за да се увери, че сърцето му бие силно. Той се отдръпна и се вгледа в очите й.

— Ще изслушаш ли поне какъв вид наказание ще получиш, преди да започнеш да крещиш?

— Чудесно. Давай и аз ще ти кажа дали става или не.

Очите му се присвиха и от гърлото му се изтръгна ръмжене.

— Ще те изпратя в Резервата. Реших, че най-добрият начин да се научиш да ме слушаш, е като те оставя там най-малко за две седмици.

— Отпращаш ме? — Беше слисана и наранена. — Но…

— Не съм свършил. — Усмихна се. — Лично ще ти давам много заповеди и ти ще се научиш да изпълняваш всяка една. — Придърпа я по-близо до себе си. — Ще поискам да си свалиш дрехите и да се качиш в леглото заедно с мен. Мислиш ли, че това е подходящо наказание?

— Бях много лоша. — Изкиска се тя.

— Да, и трябва да се научиш да изпълняваш заповеди. — Устните му докоснаха нейните. — Да започнем ли още сега?

Погледът й се стрелна надолу към превръзката на бедрото му.

— Ранен си.

— Аз съм жив и ти си в прегръдките ми. Винаги ще те желая.

Внезапно Джеси се усмихна.

— Всички онези движения са противопоказни за теб. Знаеш ли какво означава това? — Той повдигна вежда. — Че аз трябва да свърша цялата работа. — Бутна го да легне по гръб. — Лежи си и ме остави аз да се погрижа.

Мъжът изръмжа, но остана легнал. Джеси приседна и се наведе над него. Езикът й обиколи зърното му, след което го засмука в устата си. Пръстите на Джъстис се заровиха в косата й, от гърлото му се разнесе мъркане. Тя продължи да го дразни, докато хватката му стана прекалено стегната. Тогава се засмя и пусна твърдото връхче.

— Бавно и ритмично, нали?

— Дали са ми лекарства, за да ми помогнат да се излекувам по-бързо — каза той през стиснати зъби. — Нямам никакво търпение. Чувствам се изключително необуздано.

— Какво означава това?

Той присви очи, ноздрите му се разшириха.

— Аз съм свръхвъзбуден и агресивен, така че не ме дразни дълго. В това състояние няма да мога да си наложа контрол. В стремежа си да бъда вътре в теб не искам да те нараня, ако продължаваш да ме дразниш.

Джеси слезе от леглото, погледна към вратата и изхлузи взетите назаем панталони. После се върна обратно до леглото и погледна към чаршафа, покриващ Джъстис.

— Направил си палатка. — Ухили се тя.

Той се засмя и отметна чаршафа.

— Искаш ли да се качиш при мен.

Неговата половинка се взря в бедрото му. Ако внимаваше много, можеше да седне отгоре му, без да докосва раната.

— Не искам да се качвам при теб. Искам да се кача върху теб. — Тя сграбчи чаршафа, отстрани го и внимателно преметна крак през тялото му. Застана на колене, възседна бедрата му и посегна между тях. Пръстите й се увиха около горещия му твърд ствол и го погалиха. Мъжът измърка и затвори очи.

Бавно насочи пениса му към слабините си и се отпусна върху него. Дланите му внезапно стиснаха бедрата й, очите му се отвориха, за да срещне погледа й. Опита се да й наложи определен ритъм с ръцете си, но тя ги отблъсна.

— Стой мирно — нареди му тихо. — Шевовете ти.

Той изръмжа и ръцете му се стегнаха в юмруци. Неговото нетърпение и агресивност я възбудиха още повече. Не бе подценил състоянието си. Тя отпусна тялото си по-надолу, оставяйки го да потъне по-дълбоко в нея. Джъстис изстена.

— Бързо и силно, Джеси.

Тя се поколеба.

— Не мърдай. Ще го направим бавно и плавно.

— Ще ме убиеш.

— Не, ще проверя дали стъклата на прозорците ще издържат на рева ти. Раната ти ще те убие, ако продължаваш да мърдаш. Не трябва да го правим при твоето състояние, но те желая толкова силно, колкото и ти мен.

— Да — съгласи се той.

Изведнъж зад тях, вратата се отвори с трясък. Джеси ахна, а Джъстис рязко се изправи до седнало положение и обви ръце около нея, за да я защити. Тайгър влезе в стаята и затвори вратата след себе си. Извъртя се и застана с гръб към тях.

— Извинете!

— Махай се! — изръмжа лидерът му.

Младата жена бе ужасена. Офицерът бе влязъл при тях докато правеха секс и тя беше възседнала мъжа си. Щеше да скочи веднага от скута му, но той я притискаше толкова плътно, че тя се наниза на пениса му.

— Извинявам се — повтори Тайгър, пристъпи встрани до ъгъла и вдигна ръка.

Джеси зяпна към камерата, когато той я отскубна от стената. Зарови лице в рамото на Джъстис, щом си спомни за устройството в стаята на Бюти, което имаше и микрофон. Щом наблюдаваха стаята заради сигурността му, не само бяха видели всичко, но и чули твърде много.

— Съжалявам. Никой друг не разбра, аз ще ъъъ унищожа касетата със записа. — И мъжът избяга от помещението.

Джъстис се засмя така силно, че разтърси тялото на Джеси върху себе си. Тя вдигна глава и го погледна.

— Кое е толкова смешно? Знаеше ли за камерата?

Той стана сериозен.

— Никога не съм мислил за това. Сложили сме ги заради безопасността на жените. Кой друг, освен теб, ще ме нападне сексуално? — Отпусна се назад в леглото. — Това винаги е добре дошло. — И погали бедрата й.

— Кой наблюдава какво излъчват камерите? Той каза касета? Това записва ли се?

— Дежурният екип на охраната. — Той облиза устни. — Е, имам една добра и една лоша новина за теб.

— Какво?! — Тя се намръщи.

— Лошата е, че сега моите мъже знаят, че Джъстис Норт се подчинява на половинката си в леглото. А добрата е, че моята заплаха да се чифтосам с теб публично, вече не важи, тъй като всички ще научат какво сме правили. — Ухили се.

— В момента ми иде да се скрия някъде. — Младата жена с мъка удържа да не се разсмее.

Джъстис проникна в нея с тласък.

— Оставаш тук, аз — също. — Измърка. Когато Джеси изстена, той тласна повторно. Тя залюля ханша си и се нагоди към неговия ритъм. Забрави срама и започна да прави любов с мъжа, когото обичаше.

Джеси се втренчи в баща си — сенатор Джейкъб Хилс — който я гледаше мълчаливо. Сините му очи бяха неразгадаеми, когато двамата останаха сами в офиса на Джъстис. Тя бе помолила половинката си да излезе, за да разговаря с баща си насаме.