Джъстис леко пребледня и нещо в очите му се промени, омекна. Хватката му върху китките й отслабна и тя дръпна ръцете си, отстъпи крачка назад, за да увеличи разстоянието помежду им.

— Ще обсъдим това по-късно. Върви си вкъщи!

— Всъщност, няма какво да обсъждаме. Повярвай ми. Дойдох тук и със сигурност си научих урока. Никога повече няма да направя същата грешка. — Бореше се със сълзите. — Пожелавам ти хубава нощ с Кит. Изглеждате прекрасно заедно.

Джъстис се вгледа в очите й и колебливо направи крачка към нея. Джеси бързо премигна, за да задържи сълзите, напълнили очите й, и се извърна, напълно готова да се разпадне в пияното си състояние, но твърде горда, за да го стори. Беше направила само няколко крачки, когато голяма топла длан я спря, хващайки я за рамото. Погледна нагоре към Джъстис.

— Съжалявам за тази вечер, но така трябва да бъде. Има моменти, когато е нужно да направим някои неща за доброто на всички.

Какво означава това? Схвана само частта, в която той съжалява. Всичко останало й бе непонятно. Не разбра нито дума.

— Не ми стана ясна последната част.

Той я наблюдава няколко дълги секунди, пръстите му я пуснаха.

— Ще обсъдим това утре.

Утре? Значи той не се канеше да пренощува в къщата си или щеше да си има компания, която да му попречи да разговаря с нея тази нощ. Прониза я болка. Кит и Брийз се приближиха. Кит спря до своя лидер и сложи ръка на рамото му.

— Джъстис, тя просто се забавлява. Остави я на мира и ела да танцуваме.

— Заклевам се, че ако й позволиш да остане, ще помогна на Флейм да я пази — заяви Брийз.

Флейм побърза да се възползва от ситуацията.

— Ще я защитавам с живота си, Джъстис!

— Отведи я веднага в дома й! — обърна се той към Брийз.

— Аз ще я закарам у тях. — Флейм протегна ръка към Джеси.

Джеси видя как ноздрите на Джъстис се разшириха и той се втренчи в нея. Погледът й се спусна надолу, когато Кит замасажира бицепсите му и той не се отдръпна от докосването й.

Значи такава била работата. На него му е разрешено да спи с Кит, а аз не мога да разговарям с други мъже. Джеси се усмихна насила, когато болката я разкъса.

— Бих се радвала да ме откараш у дома, Флейм. Благодаря ти. — Тя хвана ръката му и обърна гръб на Джъстис. — Пих твърде много и не трябва да шофирам.

— Джеси! — изръмжа Джъстис. Тя му отправи поглед през рамо. — Помниш ли какво ти обясних за връзката с мъж от Новите видове? Имахме разговор с теб. По-добре внимателно си припомни какво ти казах.

Тя зяпна, пусна Флейм и се обърна към човека, когото обичаше. Спомни си как се бе заклел да убие всеки мъж, който я докоснеше. Кит притисна тялото си отстрани до неговото, прокара пръсти по ръката му и постави длан върху корема му като започна да го разтрива точно над колана на дънките. Това, което правеше, бе нещо познато.

— Успокой се, Джъстис — измърка тя. — Притесняваш се за нея, защото е под твоя закрила, но Флейм няма да я нарани.

— Брийз, отведи я в дома й! Флейм, оставаш тук! — Това бе заповед дадена с остър, заплашителен тон.

Джеси кипна от гняв. Негодникът му с негодник!

— Господин Норт, аз съм голямо момиче и съм сама. Доколкото знам, нямам мъж, пред когото да отговарям. Имах бивш съпруг, но той беше измамно копеле, което не знаеше как да бъде лоялен. Спеше с различни, а от мен се очакваше да седя сама в къщи. Разведох се с него, защото никой не може да постъпва с мен по този начин и никога няма да допусна да се случи отново. Когато един мъж ми изневерява с друга, той няма право да се сърди, ако аз правя секс с някой друг. Сега ще се прибера вкъщи, но ви благодаря за вашата… — тя се поколеба, знаеше, че бе казала твърде много, но не я интересуваше — … загриженост. — Обърна му гръб. — Да вървим, Флейм. Ще те разведа из къщата ми, тъй като си достатъчно мил да ме закараш у дома.

Направиха няколко стъпки, когато Джеси осъзна, че не може да стои стабилно на краката си и Флейм я хвана за ръката, смеейки се.

— Пила си прекалено много, малка Джеси.

— Вероятно. Ударих три, но не съм добър пияч.

— Кога за последен път си пила?

— О, преди около година. Това беше първото…

Една ръка обгърна кръста й, дръпна я, вдигайки я във въздуха и тя се удари в топло, стегнато тяло. Беше твърде слисана, за да направи нещо повече от това да ахне, когато краката й отново докоснаха пода. Силно ръмжене оглуши ухото й откъм страната на Джъстис и Флейм се завъртя, за да види какво се е случило с нея.

— Тя е пияна и никъде няма да я водиш — изръмжа повторно Джъстис. — Върви, Флейм. Аз ще я защитавам и това не подлежи на обсъждане. Баща й ще побеснее, ако някой я докосне, докато тя не е на себе си от алкохола. — Флейм отстъпи назад шокиран и хукна, без да каже и дума.

Джеси си пое дълбоко въздух, замаяният й мозък се опитваше да разбере какво точно става, но горещ дъх възпламени кожата й, когато Джъстис наведе глава и зашепна в ухото й:

— Ще го убия, Джеси! Това ли искаш? Да видиш как ще разкъсам Флейм парче по парче? Помисли, преди да говориш или действаш. Не съм чукал Кит. Не съм споделял секс с никоя друга, освен с теб, откакто се срещнахме. Това беше само за пред хората ми, за да се чувстват уверени и да вярват, че всичко е наред. — Той разхлаби хватката си. — Върви си вкъщи. След час трябва да се кача на хеликоптера, за да присъствам на една среща в Резервата рано сутринта. Ще довършим тази дискусия, когато се прибера утре в следобедните часове. — Едрото му тяло трепереше зад нея. — Бъди доволна, че трябва да тръгвам, защото така или иначе точно сега не е препоръчително да говориш с мен. Аз съм опасен. Бих ти показал защо никога няма да приемеш друг мъж, освен мен. — Пусна я така бързо, както я бе сграбчил, обърна се и погледна към Брийз. — Заведи я вкъщи и я дръж далеч от всички мъже. Пила е алкохол и трябва да бъде пазена, защото не мисли трезво. Подуши я и ще разбереш. Ако нещо се случи с нея, ще пострада задникът ти. — И той се втурна към входната врата.

— Джъстис? По дяволите! — изруга Кит. Приближи се до Джеси и сложи ръце на хълбоците си. — Ти го подлуди! — нацупи се тя. — Толкова забавно си прекарвахме. И не харесвам баща ти, щом създава толкова тревоги на Джъстис заради безопасността ти.

Брийз пристъпи напред, гледайки объркано.

— Хайде, Джеси! — Подуши я. — Колко питиета изпи?

Говори, нареди на замаяния си мозък.

— Хм, няколко. — И затвори уста.

Брийз я поведе навън, качи я в голф количката и подкара към дома й. Между тях се установи тягостно мълчание. Джеси все още се чувстваше наранена от танца на Джъстис с друга жена, от унизителната сцена, която бе направил, а и наистина беше пияна. Не би трябвало да си поръчва трето питие.

— Ще те изпратя до стаята. — Другата жена я изгледа. — Видовете рядко пият алкохол. Той има неприятен вкус и мирише лошо.

— Казваш ми учтиво, че воня, нали?

Брийз отвърна със смях и й помогна да стане. Светът леко се олюля пред Джеси и тя си спомни, че не пиеше често поради една причина. Чувстваше се безпомощна. Ръката на приятелката й хвана нейната и я подкрепи.

— Ти си малка и не бива да пиеш това ужасно нещо, Джеси. Умна си и знаеш, че не е необходимо. Трябва да видиш колко некоординирани са движенията ти и как блестят очите ти.

— Това не говори добре за мен, нали?

— Не.

Джеси се засмя, харесваше й откровеността на Новите видове. Опита се да отключи вратата, но проклетата ключалка не искаше да превърти. Брийз тихичко изръмжа, дръпна ключа от ръката й и отвори. После включи осветлението.

— Ще ти помогна да си легнеш.

— Мога и сама да се справя. Това не е първото ми пиянско родео.

— Какво означава това? В бара нямаше бикове.

Джеси се разкикоти, щом погледна нагоре към високата си придружителка.

— Това е един израз. Имах предвид, че съм се напивала и преди. Благодаря ти, че ме доведе вкъщи, но оттук нататък мога да се оправя сама.