Излязоха след него от щаба в студената утрин. Слънцето светеше, макар и слабо, и Холис забеляза колко бледа е Лиза. Пое дълбоко въздуха, изпълнен с мирис на бор.

Буров, изглежда, също се наслаждаваше на утрото.

— Денят е хубав, въпреки че е малко хладно — каза той. — Предполагам, че вие двамата го чувствате по-осезаемо, като се има предвид, че разполагате със съвсем тънък слой тлъстини.

— Ще ви затрудни ли много да престанете да правите неуместни намеци за онова, което се случи в миналото? — отговори Холис.

— Благодаря, че ми напомнихте — Буров пусна една тънка усмивка. — Тук започваме на нов лист. Няма минало. Това е скритата философия на нашата институция. Инструкторите нямат лично минало, само културно минало, което предават на курсантите. Курсантите нямат нито лично, нито културно, а само политическо минало, за което милеят, но не говорят никога.

Холис имаше ясното усещане, че Буров е планирал предварително този момент, и с нетърпение очакваше да им покаже школата, за да види реакцията им.

— Впечатляващо — каза Холис.

— Много — съгласи се Буров. — И моля, казвайте всичко, което мислите. Имате картбланш да критикувате, да се оплаквате, дори да задоволявате любовта си към сарказма. Хайде, елате да се поразходим.

Те последваха Буров покрай сградата на щаба и поеха по покритата с дървени трупи алея, която водеше на юг към онова, което Холис бе определил като спортна площадка. Излязоха от гората зад редовете от пейки, които бе забелязал, и Буров ги заведе до откритото тревно игрище. На игрището Холис видя два отбора от млади мъже, които играеха американски футбол.

— Трудна игра — отбеляза Буров.

— Правят я да изглежда по-трудна, отколкото е — сухо отговори Холис.

— Така ли?

Холис забеляза двама мъже на средна възраст от другата страна на тъчлинията и още двама на полето.

— Треньорите и двамата съдии — каза Буров. — Бих искал курсантите да могат да играят с инструкторите си, както правехме преди години. Тогава правехме някои добри игри. Но истината е, че инструкторите започват да остаряват.

— Имате предвид американците.

— И инструкторите, и курсантите, всички са американци, така че не използвам този термин, за да ги разграничаваме.

— Разбирам.

— Както и да е, идеята ни е да научат основните правила на играта. Всички физически упражнения тук са под формата на някакъв американски или широко разпространен спорт. Но вашите сателити ни ограничават. Играем и малко бейзбол, но ако бяхме построили тук бейзболно игрище, вашите хора щяха да се чудят какво точно става в сърцето на Русия. — Буров се усмихна. — Но сега, след като откриха, че ние сме измислили бейзбола, започнахме да усъвършенстваме играта и вече мога да построя игрище и тук.

— Истинско игрище?

— Каквото и да е.

— Трябва да са особено неприятно за вас. Сателитите — каза Холис.

— О, да. Затрудняват много от нашите дейности. Така че се крием в боровата гора, както по времето на татарите, Наполеон, Хитлер и всички останали. — Буров погледна към небето. — Ние идваме тук от време на време просто за да видим откритото пространство и да усетим слънчевите лъчи. Разбирате ли?

— Да.

Буров кимна и каза:

— Елате. — Той ги поведе през полето, като продължи да говори. — Сега в Америка се играе много повече европейски футбол, така че курсантите ни могат да се изявят блестящо там, ако имат някакви спортни наклонности. По една случайност един от най-добрите аматьорски отбори по европейски футбол в Северен Ню Джърси е под треньорското ръководство на наш възпитаник.

— Наистина ли? Знаете ли какво става с всичките ви курсанти?

— Уви, не. Предаваме ги на управление „С“ за внедряване в Щатите. Знаете ли какво представлява това управление?

— Да. Подразделение на екипа на първия човек.

Буров погледна към Холис, без да се спира.

— Но понякога ни разказват някои интересни случки от историите в управление С. Това повдига духа ни.

— Какво става с курсантите, които се провалят на изпитите? — попита Лиза.

Известно време Буров помълча, после отговори:

— Караме ги да подпишат декларация, че никога няма да кажат на никого и дума от това, което са видели тук. Същото, което се прави при всяка операция на разузнавателните служби.

— Мисля, че по всяка вероятност ги убивате — отбеляза Лиза.

— Хайде, хайде, госпожице Роудс. Недейте така.

Те мълчаливо прекосиха полето и навлязоха в гората по една от страничните пътеки. Пътеката свършваше пред малка бетонна постройка, която приличаше на бункер, и те влязоха в нея. Бункерът беше напълно празен и Холис се запита какво правят там. Буров ги поведе към средата на стоманения под, натисна едно копче на стената и застана до тях. Стоманената плоча в средата на помещението започна да потъва надолу.

Спускаха се в шахтата няколко секунди, след това спряха. Двете плъзгащи се врати се разтвориха и Буров ги въведе в елегантно обзаведена стая с тръбна мебел и облицовани с велур стени. На бюрото в ъгъла седеше млад мъж, облечен в тенис фланелка, и четеше „Ню Йорк Таймс“.

— Добре дошли в спортния клуб.

Холис действително усети миризмата на хлор и забеляза леката пара във въздуха, типична за спортните центрове. Младият мъж зад бюрото остави вестника и каза весело на английски:

— Здравейте, полковник. Кого сте довели?

— Нови членове, Франк. Полковник Холис и госпожица Роудс.

— Чудесно. — Младият мъж им подаде ръка. — Франк Чапман. Миналата седмица прочетох известието за смъртта ви.

Холис се поколеба, след което стисна ръката му.

— Ако вие сте Франк Чапман, аз съм Лев Толстой — каза той.

Чапман не се усмихна.

— Ще ги поразведа наоколо — каза Буров на Чапман.

— Разбира се.

Буров ги въведе през една запотена стъклена врата в някакво преддверие.

— Тук е мъжката съблекалня, а женската е там. Нямаме много жени курсантки, защото имаме само шест инструкторки. Сега вече може би седем.

Лиза не каза нищо.

— Това е спортната ни зала — продължи Буров. — Трябваха ни повече от милион рубли да я построим под земята, а западните тренировъчни съоръжения струват половин милион долара.

Последваха Буров по дългия коридор.

— Тук има финландски сауни, парни бани, солариуми, вани за масаж. Това е самата спортна зала. Гимнастическият салон. Тези две жени са нови курсантки. Опитват се да придобият фигури на американки — като вашата, госпожице Роудс. — Буров се усмихна и се загледа в двете рускини, които се потяха на тренировъчните колела. — Знаем колко важни контакти се завързват в спортните клубове — продължи Буров, — както и че най-преуспелите американци практикуват някакъв вид спорт през свободното си време. Знаем, че голфът и тенисът са най-разпространени сред висшите и управляващите класи. Но в цяла Русия няма нито едно игрище за голф, затова нашите курсанти гледат партии голф на видеозапис, след което, когато пристигнат в Америка, се записват на уроци. Играем и малко тенис, но истинската игра научават на място. Тук наблягаме главно на общата физическа подготовка. Заниманията с отделните спортове идват по-късно. Оттук, моля.

Стигнаха до края на коридора, който водеше в обширен гимнастически салон. Няколко млади мъже играеха гимнастика, като се упражняваха на лостовете, гредите и халките.

— Това е нещо, в което сме особено добри — каза Буров. — Много добре оформя тялото. Нашите курсанти, както мъжете, така и жените, се избират до известна степен и по физическите им данни. Когато пристигнат на Запад, много от тях завързват любовни връзки с американци, които могат да им бъдат в помощ. Разбирате ли?

— Имате ли представа колко девалвирали са схващанията ви за морала? — рязко го запита Лиза.

— Да, според вашите критерии. Имаме различи критерии.

— Вие нямате никакви критерии. Точно затова тази страна е морално и духовно разрушена. Преподавате ли на курсантите си юдейско-християнския морал?

— Доколкото мога да преценя, при вас също няма голямо излишество от тези ценности.