— Защо не искате училища? — запита комисарят.

— Те ще ни учат да имаме църкви — отговори Джоузеф.

— Не искате ли църкви?

— Не, не искаме църкви.

— Защо не искате църкви?

— Те ще ни учат да се караме заради бога — каза Джоузеф. — Не искаме да се учим на това. Ние можем да се караме понякога за земни неща, но никога не се караме заради бога. Не искаме да се учим на това.

Междувременно белите заселници незаконно навлязоха в долината, алчни за земята на не персе. В близките планини откриха злато. Златотърсачите крадяха конете на индианците, търговците крадяха добитъка им и го дамгосваха, за да не могат стопаните им да си поискат обратно. Белите политици пътуваха до Вашингтон, за да разказват лъжи за не персе. Те обвиняваха индианците, че са заплаха за мира и че крадат добитъка на белите заселници. Това бе точно обратно на истината, но както казваше Джоузеф, „ние нямахме приятел, който да защити нашата кауза пред Съвета на законите“.

Две години след като Великия баща окончателно бе обещал долината Уолоуа на народа на Джоузеф, той издаде нова прокламация, с която отново откри долината за заселване с бели. На не персе им дадоха „разумен срок“ за изселване в резервата Лапуай, Джоузеф нямаше намерение да се откаже от долината на дедите си, но през 1877 г. правителството изпрати Едноръкия войнишки вожд, генерал Хауард, да прочисти долината Уолоуа от всички не персе.

През четирите години, които изминаха, след като се отнесе справедливо към Кочис и значите, Оливър Оти Хауард разбра, че армията не проявява търпимост към „приятелите на индианците“. Сега той бе дошъл в северозападната територия, решен да възстанови престижа си при военните, като изпълни експедитивно и точка по точка дадената му заповед. В частни разговори той казваше на доверените си приятели, че „е голяма, грешка да се отнеме от Джоузеф и неговия отряд не персе тази долина“. Но през май 1877 г. призова Джоузеф в Лапуай за съвет, на който не персе да си определят дата за отстъпване на земите си.

Джоузеф избра Бялата птица, Огледалото, брат си Олокот и пророка на Уолоуа Тухулхулзоте да го придружат до Лапуай. Пророкът бе висок, много грозен индианец с дебел врат и с дарба да спори красноречиво. „Беглец от ада“ — така се изрази за него един бял човек. При откриването на съвета, който бе свикан една сграда срещу караулното на форт Лапуай, Джоузеф представи Тухулхулзоте като говорител на не персе от Уолоуа.

— Част от не персе предадоха земята си — каза пророкът. — Но ние не сме. Земята е част от тялото ни и ние никога не сме я отстъпвали.

— Вие знаете много добре, че правителството е заделило един резерват и че индианците трябва да отидат в него — заяви Хауард.

— Кой човек дръзва да разделя земята и да ни поставя на нея? — запита Тухулхулзоте.

— Аз съм този човек. Аз представям тук президента. — Хауард бе започнал да губи търпение. — Заповедите ми са категорични и ще бъдат изпълнени.

Пророкът продължи да дразни Едноръкия войнишки вожд и го запита как може земята да принадлежи на белите мъже, след като не персе са я наследили от дедите си.

— Ние сме дошли от земята и телата ни трябва да идат пак в нея, нашата майка — каза той.

— Не искам да оскърбявам религията ви — отговори раздразнено Хауард, — но вие трябва да говорите за практични неща. За двадесети път чувам, че земята е ваша майка и за правото на вожда, произтичащо от земята. Не ми се слуша повече за това, искам веднага да преминем към дела.

— Кой може да ми нарежда какво да правя в собствената ми страна? — отвърна дръзко Тухулхулзоте.

Спорът продължи в същия дух и Хауард почувствува, че трябва да се наложи със сила. Той заповяда да арестуват пророка и да го отведат в караулното, след което рязко заяви на Джоузеф, че не персе разполагат с тридесет дни, за да се преместят от долината Уолоуа в резервата Лапуай.

— Народът ми винаги е бил приятелски настроен към белите мъже — каза Джоузеф. — Защо бързате толкова? Аз не мога да подготвя преместването си за тридесет дни. Добитъкът ми е разпръснат и река Снейк е много пълноводна. Нека почакаме до есента, когато реката ще спадне.

— Ако вие не спазите срока само с един ден — отговори Хауард сурово, — войниците ще дойдат тук да ви закарат насила в резервата, а добитъкът и конете, които по това време са извън резервата, ще останат в ръцете на белите хора.

Джоузеф разбра, че няма избор. Да отбранява долината със своите по-малко от сто воини, бе невъзможно. Когато той и заместник-вождовете се върнаха в домовете си, войниците вече бяха там. Вождовете свикаха съвет и решиха незабавно да съберат добитъка си в прехода до Лапуай.

— Белите мъже са много и ние не можем да удържим срещу тях. Ние сме като елени. Те са като сиви мечки. Страната ни е малка. Тяхната е голяма. Ние сме доволни да оставим нещата така, както Великия дух ги е създал. Те са вечно недоволни и ще променят реките и планините, ако не ги харесват.

Още преди началото на дългия поход някои от воините започнаха да говорят за война, вместо да се оставят да ги прогонят като кучета от земята, в която се бяха родили. Освободеният от затвора Тухулхулзоте заяви, че само кръвта може да измие позора, с който Едноръкия войнишки вожд ги покрил. Джоузеф обаче продължаваше да съветва да се запази мира.

За да спазят дадения от генерал Хауард срок, трябваше да оставят повечето от добитъка си в долната, а когато стигнаха до реката Снейк, водите й кипяха от разтопените планински снегове. Като по чудо успяха да се прехвърлят без произшествие на салове от бизонска кожа, но докато бяха заети с тази задача, една група бели мъже се промъкна и открадне част от добитъка от чакащото стадо. След това индианците побързаха да накарат добитъка да преплува реката и много от животните загинаха в буйно течащите води.

По-огорчени от всякога, вождовете поискаха Джоузеф да спре похода в каньона Роки и да свика съвет. Тухулхулзоте, Бялата птица и Олокот говореха за война Джоузеф им каза, че „по-добре е да живеят в мир, отколкото да се започне война и да измрат“. Останалите го нарекоха страхливец, но той отказа да отстъпи.

Една нощ, докато стануваха в каньона, малка група воини се измъкна от лагера и когато се върна обратно, не персе вече не можеха да твърдят, че не са убивали бял човек. Като отмъщение за кражбата на добитъка им и за прогонването им от родната долина воините убиха единадесет бели.

Като много други миролюбиви индиански вождове Джоузеф бе поставен между натиска на белите мъже и яростта на своите загубили надежда хора. Той избра да остане с народа си. „Бих дал живота си казва той, — ако можех да съживя убитите от моите хора бели мъже. Аз упреквам младежите си, както упреквам и белите… Бих завел хората си в страната на бизоните (Монтана) без сражения, ако бе възможно… Ние се придвижихме до река Уайт Бърд Крийк, на шестнадесет мили, и там издигнахме лагера си, като имахме намерение да съберем добитъка си, преди да тръгнем отново, но войниците ни нападнаха и първото сражение се състоя.“

На 17 юни, макар и два пъти по-малобройни, не персе подмамиха войниците на Хауард в капан в каньона Уайт Бърд. Появиха се във фланг на нападателите, убиха една трета от тях и прогониха останалите. Десет дни по-късно Едноръкия войнишки вожд доведе големи подкрепления, за да даде ново сражение, но не персе се измъкнаха през планините. С поредица от ловки бойни действия Джоузеф надхитри преследващите го войници, наказа жестоко един преден отряд и след това бързо пое към Клиъруотър, където вождът Огледалото го очакваше с още воини. Обединени, силите на не персе наброяваха 250 воини и 450 старци, жени и деца, багажа им и две хиляди коня. При каньона Уайт Бърд те бяха пленили няколко карабини и доста муниции.

След като се оттеглиха отвъд Клиъруотър (където бащите им бяха приветствували Луис и Кларк като предтечи на бялата цивилизация), Джоузеф свика съвет на вождовете. Всички те знаеха, че никога не могат да се върнат в Долината на лъкатушещите води или да отидат в Лапуай, без да бъдат наказани. Оставаше им само един път — бягството в Канада. Седящия бик от сиуксите бе забягнал в страната на бабата и американските войници не смееха да отидат там, за да го убият. Ако не персе успеят да стигнат до Поло Трайъл и да прекосят хребета Битърруут, те ще успеят да избягат в Канада.