Мечото палто ги откри на сутринта на 8 януари 1877 г. в Батъл Бют и изпрати войниците си в атака през дълбокия три фута сняг. Лудия кон разполагаше с малко муниции, за да защитава хората си, но имаше няколко добри бойни вождове, които знаеха достатъчно трикове, за да заблудят войниците, докато основната група индианци се изплъзнеше през Уулф Маунтинс към Бигхорн. Малкия голям човек, Две луни и Гърбицата се разбраха да подмамят войските в един каньон. В продължение на четири часа те караха войниците, облечени в тежки зимни униформи, да се плъзгат и падат по заледените скали. По време на сражението започна да вали сняг и в началото на следобеда вече беснееше снежна буря. На Мечото палто това му стигаше. Той отведе хората си обратно в топлите помещения на форт Кю.

През завесата на лапавицата Лудия кон и хората му поеха към познатите земи по река Литъл Паудър. През февруари те останаха на лагер там, като живееха от дивеча, който намираха. Тогава вестоносци съобщиха, че Петнистата опашка и отряд брюле се приближават от юг. Някои от индианците в лагера смятаха, че може би на Петнистата опашка най-сетне му е омръзнало да му диктуват какво да прави в резервата си и че е избягал от войниците, но Лудия кон знаеше истината.

През студените луни Трите звезди Крук бе приютил хората си от снеговете във форт Фетерман. Докато чакаше пролетта, той посети Петнистата опашка и обеща, че сиуксите от резерватите няма да бъдат изгонени на река Мисури, ако вождът на брюле отиде с мирен пратеник при Лудия кон и го убеди да се предаде. Това бе целта на посещението на Петнистата опашка.

Точно преди пристигането на Петнистата опашка Лудия кон каза на баща си, че ще замине. Той поиска него да се ръкува с Петнистата опашка и да му съобщи, че оглалите ще дойдат веднага, щом времето позволи жените и децата да пътуват. След това той се запъти сам към Бигхорн. Лудия кои все още не бе решил да се предаде. Може би щеше да изчака народът му да го стори, а той да остане в земите край Паудър сам като стар бизон, отхвърлен от стадото.

Когато пристигна, Петнистата опашка сметна, че Лудия кон го отбягва. Той изпрати хора да намерят вожда на оглалите, ала Лудия кон беше изчезнал в дълбоките снегове. Но преди да се върне в Небраска, Петнистата опашка убеди Големия крак, че трябва да се предаде със своите минеконжуи и получи обещание от Докосналия облаците и от трима други вождове, че ще доведат хората си в агенцията рано през пролетта.

На 14 април Докосналия облаците и голям брой минеконжуи и санс аркс от селото на Лудия кон пристигнаха в агенцията на Петнистата опашка и се предадоха. Няколко дни преди това Трите звезди Крук изпрати Червения облак да намери Лудия кон и да му обещае, че ако се предаде, ще получи резерват в земите по река Паудър. На 27 април Червения облак се срещна с Лудия Кон и му съобщи за обещанието на Трите звезди. Деветстотинте оглали на Лудия кон гладуваха, индианците нямаха муниции, а конете им бяха станали кожа и кости. Обещанието на Трите звезди за резерват в земите на река Паудър беше всичко, заради което Лудия Кон бе готов да отиде във форт Робинсън и да се предаде.

Така последният от сиукските бойни вождове стана индианец от резерват, обезоръжен, лишен от коня си, без власт над народа си, пленник на армията, която никога не можа да го победи в сражение. И все пак той беше герой за младежите и техните хвалебствия предизвикаха ревност между по-старите вождове от агенцията. Лудия кон се държеше настрана — той и хората му живееха само за деня, в който Трите звезди щеше да изпълни обещанието си за техен резерват в земите на река Паудър.

Към края на лятото Лудия кон научи, че Трите звезди иска да го изпрати във Вашингтон за съвет с Великия баща. Лудия кон отговори с отказ. Той не виждаше смисъл да разговаря за обещания резерват. Лудия кон знаеше какво става с вождовете, които отиваха в къщата на Великия баща във Вашингтон — те се връщаха затлъстели от начина на живот на белия човек и твърдостта им се изпаряваше. Той видя промяната в Червения облак и Петнистата опашка, а те от своя страна знаеха, че той ги е разбрал, и затова не го обичаха.

През август дойде новината, че не персе, които жив вееха зад планините Шайнинг, са във война със сините куртки. В агенциите войнишките вождове започнаха да набират воини за разузнавачи срещу не персе. Лудия кон каза на младежите да не отиват против тези чуждя и далечни индианци, но някои не го послушаха и се продадоха на войниците. На 31 август, деня, в който тези бивши сиукски воини сложиха сините си униформи, преди да отпътуват, Лудия кон се поболя от погнуса и заяви, че ще вземе народа си и ще се върне на север в земите край Паудър.

Когато Трите звезди научи за това от шпионите сия тон заповяда на осем роти кавалеристи да отидат в лагера на Лудия кон при форт Робинсън и да го арестуват. Но преди да се появят войниците, приятелите на Лудия кон го предупредиха. Като не знаеше за какво идват войниците, Лудия кон нареди на хората си да се разпръснат и после тръгна сам за агенцията на Петнистата опашка, за да търси убежище при стария си приятел Докосналия облаците.

Войниците го намериха там, арестуваха го и му съобщиха, че ще го отведат обратно във форт Робинсън, за да се срещне с Трите звезди. Във форта казаха на Лудия кон, че е твърде късно да разговаря с Трите звезди този ден. Тъй като го предаваха на капитан Джеймс Кенингтън и на един от полицаите на агенцията, Лудия кон се взря в полицая. Това бе Малкия голям човек, който неотдавна се противопоставяше на комисарите, дошли да откраднат Паха Сапа, същият Малък голям човек, който заплашваше, че ще убие първия вожд, който се обяви в полза на продажбата на Блак Хилс, храбрият Малък голям човек, който се сражаваше заедно с Лудия кон по ледените склонове на Уулф Маунтинс срещу Мечото палто Майлс. Сега белите хора бяха купили Малкия голям човек и го бяха превърнали в полицай от агенцията.

Докато вървеше между тях и се оставяше войнишкият вожд и Малкия голям човек да го водят, където искат, Лудия кон сигурно се бе опитал да „избяга“ чрез видения в „реалния“ свят, за да се спаси от мрака на „света на сенките“, в който всичко бе лудост. Групата мина край един войник с пушка с щик на рамо и спря при входа на някаква сграда. Прозорците й бяха преградени с железни пръчки, а зад тях Лудия кон видя хора с вериги на краката.

Това бе капан за животни и той се метна настрана като уловен звяр, докато Малкия голям човек го държеше за ръката.

Боричкането продължи само няколко секунди. Някой изкомандва и намиращият се на пост войник, редник Уилям Джентълс, заби щика си дълбоко в стомаха на Лудия кон.

Лудия кон умря същата нощ, 5 септември 1877 г., на тридесет и пет години. На сутринта войниците предадоха мъртвия вожд на майка му и баща му. Те поставиха тялото на Лудия кон в дървен ковчег, привързаха го за теглен от мустанги травой и го пренесоха в агенцията на Петнистата опашка, където го качиха на погребално скеле. През Луната на съхнещата трева оплаквачите не напуснаха мястото на погребението. А после, през Луната на падащите листа, дойде съкрушителната вест — резерватът на сиуксите в Небраска трябва да се унищожи, а те трябва да се изселят в нов резерват на река Мисури.

През хладната суха есен на 1877 г. върволици заточени индианци, охранявани от войници, вървяха на североизток към безплодната земя на Мисури. По време на прехода няколко отряда се изплъзнаха от колоната и се насочиха в северозападна посока, решени да избягат в Канада, за да се присъединят към Седящия бик. С тях бяха и бащата и майката на Лудия кон, които носеха сърцето и костите на сина ей. На едно място, известно само на тях, те погребаха Лудия кои, близо до Чанкпе Опи Уакпала, потока, наречен Ундид Ний (Раненото коляно).