Войниците на Гал направиха засада на кервана близо до река Глендайв Крийк и плениха шестдесет мулета. Щом научи за кервана фургони и новия форт, Седящия бик изпрати да доведат Джони Брюгиър, метиса, който се бе присъединил към неговия лагер. Брюгиър умееше да пише и Седящия бик му заръча да напише на лист хартия няколко думи, които вождът искаше да каже на командира на войниците:

Когато получи писмото, подполковник Елуел Отис, командир на кервана фургони, изпрати един разузнавач с отговор до Седящия бик. Войниците отиват във форт Кю, каза Отис, и много още войници идват, за да се присъединят към тях. Ако Седящия бик иска да се бие, войниците ще му дадат тази възможност.

Седящия бик не искаше да се бие; искаше само да го оставят на мира да лови бизони. Той изпрати воин с бяло знаме да моли за преговори с войнишкия вожд. (Междувременно полковник Нелсън Майлс и още войници се присъединиха към кервана. Тъй като Майлс търсеше Седящия бик още от края на лятото, той незабавни прие да преговаря.

Те се срещнаха на 22 октомври между една редица индианци и една редица воини. Майлс бе придружен от един офицер и петима войници, Седящия бик — от един заместник-вожд и петима воини. Денят беше много студен и Майлс носеше дълъг шинел с меча кожа по краищата. От появяването си той бе за индианците Мечото палто.

Нямаше встъпителни речи, нито приятелско пушене на лула. Чрез преводача Джони Брюгиър Мечото палто започна преговорите, като обвини Седящия бик, че винаги е бил противник на белия човек и неговите обичаи. Седящия бик призна, че не е за белите, но няма да им е враг, ако го оставят на мира. Мечото палто искаше да разбере какво прави Седящия бик в земите край Йелоустоун. Въпросът беше глупав, но индианецът хънкпапа отговори учтиво — лови бизони, за да храни и облича хората си. Между другото Мечото палто спомена и за резерват на хънкпапа, но Седящия бик не му обърна внимание. Той каза, че ще прекара зимата в Блак Хилс. Преговорите завършиха без някакво решение, но двамата мъже се съгласиха да се срещнат отново на следващия ден.

Втората среща бързо разкри редица различия. Седящия бик започна разговорите, като каза, че не се е бил с войниците, докато те не дошли да се бият с него, и обеща, че няма да има повече сражения, ако белите изтеглят хората и махнат фортовете си от страната на индианците. Мечото палто отговори, че за сиуксите няма да има мир, докато всички не отидат в резерват. Тогава Седящия бик се разгневи. Той заяви, че Великия дух го е направил индианец, но не и индианец от агенция и той няма намерение да става такъв. Той внезапно прекрати срещата, върна се при воините си и им нареди да се разпръснат, защото подозираше, че войниците на Мечото палто ще се опитат да ги нападнат. Войниците откриха огън и хънкпапа отново трябваше да побегнат из страната.

Към пролетта на 1877 г. Седящия бик се умори да бяга и реши, че в страната на Великия баща няма достатъчно място, за да живеят белите мъже и сиуксите заедно. Той щеше да заведе народа си в Канада, в страната на Бабата, кралица Виктория. Преди да тръгне, той се опита да се свърже с Лудия кон, като се надяваше да го убеди да доведе оглалите в страната на Бабата. Но хората на Лудия кон бягаха нагоре-надолу из страната, за да се изплъзнат от войниците, и Седящия бик не можа да го намери.

По време на тези студени луни генерал Крук също търсеше Лудия кон. Крук бе събрал огромна армия от пехота, кавалерия и артилерия. Този път той бе взел провизии, за да напълни 168 фургона, и достатъчно муниции и барут, за да натовари 400 товарни мулета. Могъщата колона на Трите звезди нахлу в земите край река Паудър подобно на стадо сиви мечки, като тормозеше и унищожаваше всички индианци по пътя си.

Войниците търсеха Лудия кон, но първо намериха шайенското село на Тъпия нож. Повечето от тези шайени не бяха участвували в сражението при Литъл Бигхорн, но те бяха напуснали агенцията на Червения облак, за да търсят храна, след като армията бе установила контрол там и бе спряла дажбите им. Генерал Крук изпрати Трите пръста Макензи срещу това село от 150 вигвама.

Беше през Луната на разтопените елени и беше много студено. По сенчестите места снегът беше дълбок, а по откритите имаше ледена кора отгоре. Макензи изведе войниците си на изходни позиции през нощта и удари шайените при изгрев-слънце. Първи нападнаха наемниците пони с бързите мустанги, които Макензи отне от сиуксите в резерватите. Те изненадаха шайените във вигвамите им и докато те се събудят, убиха много от тях. Други изскачаха навън голи в хапещия студ. Воините се мъчеха да задържат поните и атакуващите войници достатъчно дълго, за да могат жените и децата да избягат.

Някои от най-добрите воини на северните шайени пожертвуваха живота си в началото на това яростно сражение. Един от тях бе най-големият син на Тъпия нож. В края на краищата Тъпия нож и Малкия вълк успяха да строят ариергарда си край високите склонове на един каньон, но оскъдните им запаси муниции скоро свършиха. Малкия вълк получи седем огнестрелни рани преди да изпреварят с Тъпия нож преследвачите си и да се присъединят към жените и децата в бягството към Бигхорн. Зад тях Макензи подпалваше вигвамите им и като приключи с това, подгони пленените мустанги към стената на каньона и заповяда на хората си дп ги застрелят точно така, както бе постъпил с мустангите на команчите и кайовите в каньона Пало Дуро.

За шайените на Тъпия нож това бягство бе повторение на бягството на шайените на Две луни след изненадващото нападение на Орловия вожд Рейнолд през март. Но времето беше по-студено, те разполагаха само с няколко коня и почти нямаха одеяла, дрехи и дори мокасини. Както и хората на Две луни, те знаеха само едно убежище — селото на Лудия кон на река Бокс Елдър Крийк.

През първата нощ на бягството дванадесет бебета и няколко стари хора умряха от студ. Следващата нощ мъжете убиха няколко мустанга, изкормиха ги и сложиха малките деца вътре, за да ги предпазят от измръзване. Старците затопляха краката и ръцете си при децата. В продължение на три дни те пътуваха по замръзналия сняг, а босите им крака оставяха кървави следи. Накрая бегълците стигнаха до лагера на Лудия кон.

Лудия кон раздели храна, одеяла и подслон с хората на Тъпия нож, но ги предупреди да бъдат готови за бягство. Оглалите нямаха достатъчно муниции, за да дадат отпор в сражение. Мечото палто Майлс търсеше Лудия кон на север, а сега пък Трите звезди Крук идвате от юг.

За да преживеят, индианците трябваше да продължат да бягат нагоре-надолу из страната.

През Луната, когато дърветата се пукат, Лудия кон премести лагера си на север, край река Тонг, в едно скрито място недалеч от форт Кю, където зимуваха войниците на Мечото палто. Студът и гладът станаха толкова непоносими за децата и старците, че някои вождове казаха на Лудия кон, че е време да се отиде на преговори с Мечото палто, за да се види какво иска той от тях. Жените и децата им плачеха за храна и се нуждаеха от топли убежища, които да не напускат. Лудия Кон знаеше, че Мечото палто иска да направи от тях затворници в някой резерват, но се съгласи вождовете да отидат, щом искат. Той заведе отряд от около тридесет вожда и воини на един хълм недалеч от форта. Осем вождове и воини изразиха готовност да яздят до форта, а един от тях да носи на копието си голямо парче бял плат. Докато те се приближаваха до форта, група наемници на Мечото палто — индианци кроу, изскочи и ги нападна. Без да обръщат внимание на бялото знаме, индианците кроу стреляха в упор срещу сиуксите. Само трима от осемте останаха живи и се измъкнаха. Някои от сиуксите, които наблюдаваха от хълма, искаха да препуснат и да отмъстят на наемниците, но Лудия кон настоя да побързат обратно към лагера. Те трябваше да си съберат багажа и да побегнат отново. Сега, когато знаеше, че наблизо има сиукси, Мечото палто щеше да тръгне през снеговете да ги търси.