В деня на съвета Сатанта и Голямото дърво получиха разрешение да присъстват под войнишка охрана. Губернаторът откри разискванията, като каза на кайовите, че те трябва да се заселят във ферми близо до агенцията, че трябва да получават дажбите си и да се явяват за проверка веднъж на три дни; не трябва да разрешават на младежите си да вършат набези в Тексас; трябва да предадат оръжието и мустангите си и да отглеждат царевица, както подобава на цивилизовани индианци.

— Междувременно — продължи той — Сатанта и Голямото дърво ще останат в караулното помещение, докато командуващият форт Сил не бъде задоволен от изпълнението на тези условия.

Самотния вълк говори първи:

— Вие вече смекчихте сърцата ни, като върнахте тези затворници. Направете още едно добро, освободете ги днес!

Но губернаторът не отстъпваше:

— Няма да променя условията — отговори той и съветът завърши.

Самотния вълк бе горчиво разочарован. Условията бяха прекалено сурови, а вождовете оставаха затворници.

— Аз искам мир — каза той на Томас Бати, училищния директор. — Работих упорито за това. Вашингтон ме изигра — не удържа думата си пред мен и народа ми, не изпълни обещанията си и сега на нас не ни остава нищо друго освен войната. Зная, че война с Вашингтон означава унищожаване на народа ми, но нас ни тласкат към това. По-добре да умрем, отколкото да живеем.

Дори Ритащата птица бе оскърбен от исканията на губернатора:

— Сърцето ми е като камък, в него няма меко място. Аз поех ръката на белия човек, като мислех, че той е приятел, но той не е такъв. Правителството ни измами. Вашингтон е скапан.

Бати и новият агент Хауърт разбираха, че кръвопролитието, дори откритата война са неизбежни, ако губернаторът не направи жест на добра воля, като освободи Сатанта и Голямото дърво от караулното. Те отидоха при него, обявиха му положението и твърдо настояха за отстъпки. Късно същата нощ губернаторът изпрати послание до Самотния вълк и другите вождове, като ги покани на съвет сутринта. Кайовите приеха, но преди да изгрее слънцето, вече бяха решили, че няма да слушат повече празни обещания. Те се явиха на съвета в пълно въоръжение, с воини, разположени близо до караулното помещение, и бързи коне, готови за бягство.

Губернаторът на Тексас забеляза всичко това. Той говори кратко, каза, че е сигурен, че кайовите ще изпълнят своята част от сделката, и съобщи, че освобождава условно Сатанта и Голямото дърво и ги предава на агенцията. Вождовете бяха свободни. Самотния вълк спечели нова безкръвна победа.

През Луната на падащите листа Сатанта се върна в своя боядисан в червено вигвам, украсен с червени флагчета, които се развяваха на върховете на коловете над отворите за дима. Той си даде червеното жреческо копие на стария приятел Бялата птица и заяви, че не иска повече да бъде и вожд. Единственото му желание е да е свободен и щастлив и да кръстосва прериите. Той изпълни обещанието да стои близо до агенцията и през есента не отиде заедно с младежите на лов за бизони в Ляно Естакадо.

През Луната на отлитащите гъски бели разбойници от Тексас нападнаха стадата на кайовите и команчите и откраднаха двеста от най-хубавите им мустанги. Отряд воини тръгна да ги преследва, но успя да стигне само няколко животни, преди тексаските крадци да прекосят Ред Ривър.

Скоро след това една група от девет млади кайови и двадесет и един команчи реши да се отправи на юг за коне в замяна на откраднатите. Те не искаха да създават неприятности на Сатанта и Голямото дърво като нападат тексасците, и тръгнаха към Мексико. Като се държаха настрана от поселищата, те бързо изминаха петстотин мили и прекосиха Рио Гранде между Игъл Пас и Ларедо. В Мексико те извършиха набези срещу големи скотовъдски стопанства, докато не събраха приблизително същия брой коне, какъвто тексасците бяха откраднали от тях. Но за да вземат конете, те трябваше да убият няколко мексиканци, а на връщане убиха и двама тексасци, които се опитаха да ги спрат. Тогава сините куртки се хвърлиха да ги преследват и по време на сражение в движение недалеч от форт Кларк девет от младите индианци паднаха убити. Между тях бяха Тауанкия и Гитап — синът и племенникът на Самотния вълк.

Беше средата на зимата, когато останалите живи се върнаха във форт Сил. За загубата на най-храбри си младежи кайовите и команчите започнаха траур. От скръб по сина си Самотния вълк си отряза косите, изгори вигвама си, уби конете си и се закле да отмъсти на тексасците.

През пролетта на 1874 г., щом тревата в прерията позеленя, Самотния вълк организира отряд, който да навлезе в Тексас и да намери телата на Тауанкия и Гитан. Тъй като в резервата ги следяха много строго, кайовите не запазиха похода си в тайна и щом прекосиха Ред Ривър, колони сини куртки се спуснаха да ги пресрещнат — от фортовете Кончо, Макавет и Кларк. Самотния вълк съумя да избегне някак всичките си преследвачи. Отрядът стигна до мястото на погребението, взе телата на сина и племенника и зави на север към Ляно Естакадо. Повечето от тях пристигнаха до Ред Ривър тъкмо навреме и научиха за един много важен танц на слънцето, който щеше да се състои в Елк Крийк.

Много години кайовите канеха своите приятели команчи да присъствуват на техните танци на слънцето, но команчите винаги идваха като зрители и никога не бяха организирали подобен ритуал. През пролетта на 1874 г. те поканиха кайовите да гостуват на техния първи танц на слънцето и да им помогнат да решат как да постъпят с белите ловци на бизони, които унищожаваха стадата в Ляно Естакадо. Ритащата птица отказа да приеме поканата. Той бе чул, че куахадите организират танц на слънцето, но те бяха врагове на правителството и Ритащата птица убеди своите хора да си останат по лагерите и да чакат до юли своя танц на слънцето. Но Самотния вълк, който беше още в траур по сина си и беше ядосан на белите мъже, че му отказаха да върне костите на момчето за подходящо погребение, реши да заведе хората си при команчите за танца на слънцето. Сатанта отиде с него. Условно освободеният вожд не виждаше защо да не присъства на един команчески ритуал в границите на резервата — това би било много любезно. Много куахади пристигнаха в Елк Крийк, яздейки от Ляно Естакадо с лоши новини за стадата бизони. Белите ловци и хората, които одираха кожите, бяха навсякъде, а вонята на гниещите трупове разваляше дори и вятъра на прериите. Като индианците изпращаха в гроба и големите стада.

(От 3 700 000 бизони, унищожени от 1872 до 1874 г., само около 150 000 бяха убити от индианците. Когато загрижени тексасци запитаха генерал Шеридан не трябва ли да се направи нещо, за да се спре пълното унищожаване на бизоните от белите ловци, генералът отговори: „Оставете ги да убиват, да одират кожите и да продават, докато не унищожат бизоните, защото това е единственият начин да се стигне до траен мир и да се разчисти пътят за цивилизацията.“)

Свободните куахади не искаха да бъдат част от цивилизацията, която напредва, като унищожава полезни животни. На танца на слънцето на команчите един куахадски пророк на име Изатай говори за война и спасяване на бизоните. Изатай бе мъж с голяма магична сила — говореше се, че той може да повръща цели фургони с муниции и че има силата да спира куршумите на белите мъже посред полета им.

Куана Паркър, младият боен вожд на куахадите, също говори за война, с която да прогонят белите ловни от пасищата. Той предложи първо да се удари базата на ловците — търговският пункт до река Канейдиън, известен като Ъдоуби уолс.

Преди да завърши танцът на слънцето, от своя резерват на север пристигна отряд шайени и арапахи. Те бяха много разгневени, защото бели конекрадци отвлекли петдесет от най-добрите им мустанги. Те подозираха, че крадците са били ловци на бизони. Когато чуха плана на Куана за нападение срещу белите ловци в Ъдоуби уолс, те решиха да се присъединят към куахадите. Самотния вълк, Сатанта и техните кайовски воини също изразиха готовност да се сражават. Според тях да се спасят бизоните от унищожаване беше много по-необходимо, отколкото да се подчиняват те, индианците, на дребнавите правила на резервата. В края на краищата, нима белите ловци не нахлуваха в ловните полета за бизони, които договорите бяха отредили само за индианците? Ако войниците не искаха да прогонят ловците, както трябваше да постъпят, тогава това следваше да направят индианците.