„Шайенски вожд е оскърбен!“ — викаше той. Него ден Черния котел и другите вождове едва успяха да го успокоят. Сега Мършавата мечка бе мъртъв и смъртта му събуждаше у воините гняв, много по-силен от обидата при форт Аткинсън.
Черния котел не можеше да проумее защо войниците нападнаха без предупреждение мирния лагер на шайените. Той предположи, че ако някой знае причината, това ще е старият му приятел Малкия бял човек, Уилям Бент. Повече от тридесет години бяха изминали от времето, когато Малкия бял човек и братята му бяха дошли на река Арканзас и бяха построили Бентс Форт. Уилям се бе оженил за Жената кукумявка, а след смъртта и — за нейната сестра, Жълтата жена.
През всички тези години братята Бент и шайените живееха в близко приятелство. Малкия бял човек имаше трима сина и две дъщери, които прекарваха голяма част от времето си с роднините на майка им. Това лято двама от синовете метиси — Джордж и Чарли, бяха на лов за бизони с шайените при река Смоуки Хил.
След като поразмисли по въпроса, Черния котел изпрати вестоносец на бърз мустанг да намери Малкия бял човек.
„Кажи му, че влязохме в бой с войниците и убихме няколко от тях — каза Черния котел. — Кажи му, че не знаем защо и за какво се сражавахме и че бихме искали да се срещнем с него, за да поговорим за това.“
Пратеникът на Черния котел случайно срещна Уилям Бент на пътя между форт Ларнид и форт Лайън. Бент поръча на пратеника да се върне обратно и да предаде на Черния котел, че иска да се види с него при река Куун Крийк. След седмица старите приятели се срещнаха, и двамата загрижени за бъдещето на шайените. Бент особено се тревожеше за синовете си. С облекчение той научи, че те ловуват по Смоуки Хил. Оттам нямаше вести за неприятности, но той знаеше за две сблъсквания, станали другаде. Във Фремонтс Орчард, на север от Денвър, отряд воини кучета бе нападнат от един патрул колорадски доброволци на полковник Джон Чивингтън, които търсеха откраднати коне. Воините кучета водеха със себе си случайно намерени кон и муле и войниците на Чивингтън открили огън, без да дадат възможност на шайените да обяснят откъде са взели животните. След инцидента Чивингтън изпрати по-голям отряд, който нападна един лагер на шайените близо до Сидър Блъфс и уби две жени и две деца. Артилеристите, които бяха атакували лагера на Черния котел на 16 май, също бяха хора на Чивингтън, изпратени от Денвър без право да действуват в Канзас. На командуващия офицер, лейтенант Джордж Ейр, полковник Чивингтън бе заповядал „да убива шайените, където и когато ги намери“.
Уилям Бент и Черния котел се съгласиха, че ако подобни инциденти продължат, скоро в прериите ще пламне всеобща война.
„Нямам намерение, пък и не желая да се бия с белите — каза Черния котел. — Искам отношенията ми с тях да са приятелски и мирни и същото се отнася за племето ми. Не съм в състояние да се сражавам с белите. Искам да живея в мир.“
Бент заръча на Черния котел да не разрешава на своите младежи да нападат за отмъщение и обеща, че ще се върне в Колорадо и ще се опита да убеди военните власти да не продължават по поетия от тях опасен път. След това той се запъти към форт Лайън.
„При моето пристигане там — свидетелствува той впоследствие под клетва — се срещнах с полковник Чивингтън, предадох му разговора между мен и индианците и казах, че вождовете искат приятелство. В отговор той заяви, че не е упълномощаван да сключва мир и че се намира във война с индианците. Мисля, че това бяха думите му. Тогава му казах, че да се продължава войната е твърде рисковано, че голям брой правителствени кервани пътуват за Ню Мексико и за други места, освен това има много цивилни, и че смятам, че той няма достатъчно налични сили за охрана на пътищата, а от това страната ще пострада. Той отговори, че гражданите ще трябва да се защитават сами. След това нямах какво повече да му кажа.“
По-късно през юни губернаторът на територията Колорадо Джон Евънс разпространи циркулярно писмо до „приятелски настроените прерийни индианци“, с което ги информира, че някои техни съплеменници са започнали война с белите. Губернаторът Евънс твърдеше, че „в някои случаи те са нападнали и убили войници“. Той не спомена за войници, нападнали индианците, макар и трите сражения с шайените да бяха започнали именно по този начин. „Поради това Великия баща е сърдит — продължаваше Евънс — и той непременно ще ги преследва и накаже, но не иска да навреди на приятелите на белите. Той желае да ги предпази и да се погрижи за тях. За тази цел аз съветвам всички мирни индианци да се държат настрана от тези, които са във война, и да се събират в безопасни места.“ Евънс заповяда на приятелски настроените шайени и арапахи да се явят във форт Лайън в резервата си, където техният агент Самюел Коли ще ги снабди с храна и ще им покаже безопасните места. „Целта е да се предотврати избиването на мирни индианци по погрешка… Войната с враждебните индианци ще продължи до пълното им подчинение“.
Веднага щом научи за декрета на губернатора Евънс, Уилям Бент започна да предупреждава шайените и арапахите да се явят във форт Лайън. Тъй като във връзка с летния лов различните отряди се бяха пръснали по целия западен Канзас, изминаха няколко седмици, преди пратениците да стигнат до всеки. През този период сблъсъците между войниците и индианците непрестанно се увеличаваха. Воините сиукси, възбудени от наказателните експедиции на генерал Алфред Съли в Дакота през 1863 и 1864 г., нахлуваха като рояци пчели от север и нападаха колите, дилижансите и заселниците из пътищата край река Плат. За тези действия южните шайени и арапахите бяха обвинявани от армията на Колорадо, която им отделяше все повече внимание. Синът на Уилям Бент, метисът Джордж, който беше с голям отряд шайени на река Соломон през юли, казва, че войската ги е нападала отново и отново без всякаква причина, тогава те започнали да си отмъщават по единствено познатия им начин — опожарявали пощенските станции25, преследвали дилижансите, прогонвали добитъка и принуждавали превозвачите на стоки да нареждат фургоните си в кръг и да се сражават.
Черния котел и старите вождове се опитваха да спрат тези набези, но влиянието им беше отслабено от призивите на по-младите вождове, като Римския нос, и на членовете на хотамитанио — общността на воините кучета26. Когато Черния котел откри, че седем бели пленници — две жени и пет деца — са били отведени от похитители в лагерите по Смоуки Хил, той откупи четирима от тях със собствените си мустанги, за да може да ги върне на близките им. Горе-долу по същото време той получи и съобщение от Уилям Бент, с което бе информиран за заповедта на губернатора Евънс за явяване във форт Лайън.
Беше вече краят на август, когато Евънс издаде втора прокламация, даваща право „на всички граждани на Колорадо, било индивидуално, било в организирани от тях групи, да преследват всички враждебни индианци в прериите, като внимателно отбягват тези, които са се отзовали на моя призив за явяване на посочените места; освен това да убиват и унищожават като врагове на страната всички тези враждебни индианци, където и да ги открият“. Междувременно всички, индианци, които не се намираха в определените резервати, бяха обект на същински лов.
Черния котел незабавно свика съвет и всички вождове в лагера му се съгласиха да се подчинят на условията на губернатора за мир. Джордж Бент, който бе учил в колежа Уебстър в Сейнт Луис, бе натоварен да напише писмо до агента Самюел Коли във форт Лайън и да му съобщи, че шайените искат мир. „Научихме, че в Денвър се задържани някои пленници. Имаме седем ваши пленници, които сме готови да освободим, ако вие освободите нашите… в отговор искаме правдиви новини.“
Черния котел се надяваше, че Коли ще му даде указания как да преведе своите шайени през Колорадо, без те да бъдат нападнати от войниците или от блуждаещите групи въоръжени граждани на губернатора Евънс. Той не вярваше изцяло на Коли и го подозираше, че продава за своя сметка част от предназначените за индианците стоки. (Черния котел все още не знаеше колко сериозно е въвлечен Коли с губернатора Евънс и полковник Чивингтън в плана за прогонване на прерийните индианци от Колорадо.) На 26 юли агентът писа на Евънс, че не може да се разчита на никой индианец да спазва мира. „Мисля, че малко барут и олово са най-добрата храна за тях“ — завършва той.
