— А Кале? — запита подозрително кралицата.

— Кале е, и винаги е бил отделен въпрос — каза той спокойно. — Както всички ние винаги сме знаели. Но мисля, че би трябвало да го изискаме обратно според условията на договора от Като Камбрези, когато настъпи падежът на техния дълг, както се споразумяхме. А сега е по-вероятно от преди да уважат споразумението. Научили са се да се боят от нас. Ние ги изненадахме, ваша светлост, те не мислеха, че имаме нужната решителност. Няма да ни се присмеят отново. Със сигурност няма отново да ви обявят лекомислено война.

Елизабет кимна и побутна договора към него.

— Добре — каза тя кратко. — Заклевате ли се, че това е най-доброто, което можехте да направите?

— Бях доволен, че постигнах и толкова.

Тя кимна.

— Слава богу, че сме свободни от тяхната заплаха. Не бих искала да преживея отново изминалата година.

— Нито пък аз — каза сър Никълъс разпалено. — Поехте голям риск, когато решихте да воюваме, ваше величество. Но беше блестящо решение.

Елизабет благоволи да се усмихне на Сесил.

— Бях много смела и много решителна — каза тя, като му намигна. — Не мислите ли, Спирит?

— Сигурен съм, че ако Англия някога отново се изправи пред такъв враг, ще си спомните това време — каза той.

— Следващия път ще сте научили какво да правите. Ще знаете как да играете ролята на крал.

— Мери никога не е правила такова нещо — напомни му тя. — Никога не й се е налагало да се изправи срещу инвазия от чуждестранна сила.

— Не, наистина — съгласи се той. — Нейният кураж не е подлаган на изпитание като вашия. А вие бяхте подложена на изпитание и се справихте чудесно. Бяхте истинска дъщеря на баща си и спечелихте мира.

Тя се надигна от масата.

— Не мога да проумея какво задържа сър Робърт — оплака се тя. — Обеща ми, че ще бъде тук преди час. Доставили са му нови коне от Северна Африка, и той трябваше да е там да ги посрещне, за в случай, че се наложи да бъдат изпратени обратно. Но ми обеща, че ще дойде веднага.

— Да слезем ли до конюшните да го посрещнем? — предложи Сесил.

— Да — каза тя нетърпеливо. Хвана го под ръка и те тръгнаха редом, както бяха вървели толкова често преди.

— Да се отбием първо в градината — предложи той. — Тази година розите са прекрасни. Знаете ли, че в Шотландия цъфтежът на градините изостава с цял месец?

— Много студена и варварска страна ли е? — попита тя.

— Иска ми се да можех да я видя.

— Някое лято можете да отидете до Нюкасъл — каза той. — Там ще се радват да ви видят, а и ще бъде добра политика да посетите замъците по границата.

— Бих искала — каза Елизабет. — Сигурно сте яздили доста там; кръстосвахте напред-назад от Единбург до Нюкасъл, нали?

Сесил кимна.

— Исках да се съветвам с чичо ви, и трябваше да държа под око и мосю Рандан. Пътуването беше тежко, а пътят — зле поддържан, особено в Шотландия.

Тя кимна.

— А вие? — сниши глас Сесил. Дамите, които вървяха зад тях, не можеха да ги чуят, сър Никълъс вървеше с Катерина Нолис. — Как бяха нещата при вас през последните два месеца, принцесо?

За миг си помисли, че Елизабет ще отклони въпроса със смях, но тя се замисли.

— Много се страхувах — каза искрено. — Кат мислеше, че здравето ми ще рухне под напрежението.

— От това се боях и аз — каза той. — Справихте се чудесно.

— Нямаше да успея без сър Робърт — каза тя. — Той винаги успява да ме успокои, Спирит. Има такъв прекрасен глас, а ръцете му… като че ли крие магия в ръцете си… сигурно затова може да направи всичко с конете си. Щом положи ръка на челото ми, се чувствам спокойна.

— Влюбена сте в него — каза той тихо.

Елизабет бързо вдигна поглед към него, да види дали я обвинява, но той срещна очите й със спокойно съчувствие.

— Да — каза тя искрено, и за нея беше облекчение да може най-сетне да каже истината на съветника си. — Да, влюбена съм.

— А той във вас?

Тя се усмихна.

— Да, о, да. Помислете си колко ужасно щеше да е, ако не беше!

Той направи пауза, след това я попита:

— Принцесо, какво ще излезе от това? Той е женен.

— Съпругата му е болна, и би могла да умре — каза Елизабет. — Пък и при всички случаи, те са нещастни от години. Той казва, че бракът му вече не съществува. Тя ще го освободи. Аз мога да им дам развод. Тогава той ще се ожени за мен.

„Как да се справя с това? Тя няма да иска разумни съвети, ще иска да бъде подкрепена в тази лудост. Но ако аз не проговоря, кой ще го стори?“ — Сесил си пое рязко дъх.

— Кралице моя, Ейми Дъдли, някогашната Ейми Робсарт, е млада жена, няма основание да мислим, че тя ще умре. Не можете да отлагате женитбата си в очакване една млада жена да умре. И не е възможно да му дадете развод, няма основания за развод. Вие сама танцувахте на сватбеното му празненство, когато те се ожениха по любов с благословията на родителите си. Освен това не можете да се омъжите за човек без кралска кръв, човек, чието семейство е било опетнено от предателство, мъж, чиято съпруга е жива.

Елизабет се обърна към него:

— Сесил, мога, и ще го направя. Аз му обещах.

„Мили боже! Какво иска да каже тя с това? Какво иска да каже с това? Какво иска да каже с това?“

Нито следа от обзелия го ужас не пролича по лицето на Сесил.

— Обещание насаме? Любовни приказки? Прошепнати между вас двамата?

— Обвързващо обещание за брак. Годеж de futuro пред свидетели.

— Кои свидетели? — промълви той. — Какви свидетели?

Навярно можеха да бъдат подкупени, за да си мълчат, или убити. Навярно можеха да бъдат дискредитирани, или изпратени в изгнание.

— Катерина и Франсис Нолис.

Той млъкна, потресен.

Вървяха, без да кажат и дума. Той установи, че краката му се подвиват под тялото при ужаса от онова, което току-що му беше казала. Не беше успял да я опази. Тя беше хваната в капан, а заедно с нея — и страната.

— Гневете ми се — каза тя с немощен глас. — Мислите, че съм допуснала ужасна грешка, когато не сте били тук да я предотвратите.

— Ужасѐн съм.

— Спирит, не можах да се сдържа. Вие не бяхте тук, мислех си, че французите всеки момент ще нахлуят. Мислех, че вече съм изгубила трона си. Не ми беше останало нищо за губене. Исках да знам, че имам поне него.

— Принцесо, това е катастрофа, по-ужасна от френска инвазия — каза той. — Ако французите бяха нахлули, всеки мъж в страната щеше да е готов да пожертва живота си за вас. Но ако узнаят, че сте сгодена за сър Робърт и ще се омъжвате за него, биха поставили на престола Катрин Грей8 вместо вас.

Приближаваха към конюшните.

— Продължавайте нататък — каза тя бързо. — Не смея да се виждам с него сега. Ще разбере, че съм ви казала.

— Казал ви е да не ми се доверявате?

— Не беше нужно! Всички знаем, че бихте ме посъветвали да не се свързвам с него.

Сесил я поведе по друга пътека навътре в градината. Чувстваше как тя трепери.

— Народът на Англия никога не би се обърнал против мен само защото съм се влюбила.

— Принцесо, те няма да го приемат като ваш съпруг и ваш консорт. Съжалявам, но най-доброто, което можете да направите сега, е да изберете свой наследник. Ще трябва да абдикирате, ще трябва да се откажете от трона си.

Почувства как тя залитна, когато коленете й се подгънаха.

— Искате ли да седнете?

— Не, нека се разхождаме, нека се разхождаме — каза трескаво Елизабет. — Не го мислите, нали, Спирит? Просто се опитвате да ме изплашите.

Той поклати глава.

— Не ви казвам нищо друго, освен истината.

— Нима е толкова мразен в страната? В двора има само малцина, които му желаят злото — чичо ми, разбира се, и херцог Аръндел, онези, които ревнуват от него и му завиждат за външността, онези, които искат благоволението, което проявявам към него, онези, които искат неговото богатство, неговото положение…

— Не е това — каза уморено Сесил. — Чуйте ме, Елизабет, казвам ви истината. Не става въпрос за малко ревност в двора, това мнение е много дълбоко вкоренено в страната. Става дума за неговото семейство, за положението му и за неговото минало. Баща му беше екзекутиран за държавна измяна срещу сестра ви, дядо му беше екзекутиран за държавна измяна срещу вашия баща. Той има лоша кръв. Принцесо, неговото семейство винаги е вършило предателства спрямо вашето. Всички помнят, че ако семейство Дъдли се издигнат на власт, злоупотребяват с властта си. Никой не би поверил важен пост на някой Дъдли. И всички знаят, че той е женен, и никой не е чувал нищо лошо за съпругата му. Той не може просто да я захвърли, това би било непоносим скандал. Кралските дворове на Европа вече ви се присмиват, и казват, че сте посрамена от греховната си любов към началника на вашата конница.