Видя как тя пламна при мисълта за това.

— Редно е да се омъжите за крал, принцесо. Или най-малкото за ерцхерцог, за човек от добро потекло, съюзът с когото ще помогне на страната. Не можете да се омъжите за обикновен човек, който не може да представи в своя полза нищо повече от привлекателната си външност и умението да се справя с коня си. Страната никога няма да го приеме като ваш консорт. Знам това.

— Вие също го мразите — каза тя ожесточено. — Вие сте толкова зле настроен към него, колкото и останалите.

„Непоправимо“, призна Сесил пред себе си. Но при тези думи й се усмихна с вежливата си усмивка.

— Нямаше да има значение какви чувства храня към него, ако той беше подходящият мъж за вас — каза той внимателно. — Надявам се, че бих имал благоразумието да ви посъветвам относно най-добрия начин за действие, независимо какви са моите предпочитания. Всъщност аз не го мразя: по-скоро го харесвам. Но отдавна се опасявам от особеното ви благоволение към него. Страхувам се, че ще се стигне до критичен момент; никога не съм и сънувал, че той ще доведе нещата до тук.

Елизабет отдръпна ръка: Сесил видя, че чопли ноктите си.

— Това отиде по-далеч, отколкото възнамерявах — каза тя с много нисък глас. — Не разсъждавах трезво и стигнах по-далече…

— Ако успеете да се измъкнете от обещанието си за годеж сега, репутацията ви ще е опетнена, но ще се съвземете, ако се откажете от него и след това се омъжите за някой друг. Но ако стигнете докрай, народът ще предпочете да ви свали от трона, вместо да превие коляно пред него.

— Мери се омъжи за Филип, въпреки че го мразеха! — избухна тя.

— Той беше миропомазан крал! — възкликна Сесил. — Може и да са го мразели, но не можеха да оспорят потеклото му. И Филип имаше армия, която да го подкрепи, беше наследник на империята на Испания. Какво има Дъдли? Половин дузина арендатори и наетите ловци! Как ще му послужат те в първия бунт, който избухне?

— Аз дадох дума — прошепна тя. — Пред Бог и уважавани свидетели.

— Ще трябва да я оттеглите — каза той безцеремонно. — Или този мир няма да има никаква стойност, защото ще сте го спечелила за Англия и кралица Катрин Грей.

— Кралица Катрин? — повтори тя ужасена. — Никога!

— Принцесо, има поне два заговора за поставянето й на престола вместо вас. Тя е протестантка като сестра си Джейн, харесват я, произхожда от рода на Тюдорите.

— Значи тя знае за това? Заговорничи срещу мен?

Той поклати глава.

— Щях вече да съм наредил да я арестуват, ако мислех, че съществува и най-дребно съмнение относно лоялността й. Сега я споменавам единствено за да знаете, че има хора, които са готови да ви свалят от трона и сега — когато научат за това обещание, ще се съберат много други.

— Ще го пазя в тайна — каза тя.

— Ще трябва да е повече от тайно, ще трябва да бъде нарушено и заличено. Ще трябва да го оттеглите. Никога не можете да се омъжите за него и той го знае. Трябва да му кажете, че сте се опомнили и че сега също го знаете. Той трябва да се откаже от вас.

— Да пиша ли на господин Фостър? — предложи Лизи Одингсел на Ейми, като се опитваше да поддържа тона си лек и безразличен. — Бихме могли да заминем и да отседнем в Къмнър Плейс за няколко седмици.

— Къмнър Плейс? — Ейми изглеждаше изненадана. Беше седнала на пейката в прозоречната ниша, за да улови последната светлина, и шиеше ризка за Том Хайд.

— Да — каза Лизи спокойно. — Миналата година отидохме при тях по това време, към края на лятото, преди да продължим към Чизълхърст.

Ейми много бавно вдигна глава.

— Нямаш ли вести от милорд? — попита тя, напълно сигурна, че отговорът ще бъде отрицателен. — Господин Хайд не е ли получавал от него писмо за мен?

— Не — каза неловко Лизи. — Съжалявам, Ейми.

Ейми отново сведе глава към работата си.

— Брат ти ли говори с теб? Иска да си тръгнем, така ли?

— Не, не — каза Лизи припряно. — Просто си помислих, че другите ти приятели ще ревнуват, ако не те видят. А после навярно можем да отидем при семейство Скот в Камбъруел? Предполагам, че ще искаш и да пазаруваш в Лондон?

— Мислех си, че той е малко хладен към мен — каза Ейми. — Опасявах се, че иска да си тръгна.

— Съвсем не! — извика Лизи, долавяйки в гласа си твърде настойчива нотка. — Всичко това е моя идея. Помислих си, че тук може да ти е омръзнало и да искаш да продължиш. Това е всичко.

— О, не — каза Ейми с безизразна лека усмивка. — Не ми е омръзнало да бъда тук, и тук ми харесва, Лизи. Да останем още известно време.

— Какво правиш цял следобед? — обърна се свойски сър Робърт към Елизабет, докато вечеряха в усамотението на стаята й. — Дойдох до залата на съвета веднага след като се погрижих за конете, но ти не ме беше изчакала. Казаха, че се разхождаш със Сесил в градината. А когато стигнах до градината, не можах да те намеря никъде. Когато се върнах в покоите ти, казаха, че не искаш да те безпокоят.

— Бях уморена — каза тя кратко. — Почивах.

Той огледа внимателно бледото й лице, попивайки с поглед сенките под очите й, порозовелите клепачи.

— Казал е нещо, с което те е разстроил?

Тя поклати тава.

— Не.

— Беше му ядосана заради провала в Шотландия?

— Не. Този въпрос е приключен. Не можем да постигнем нищо повече, отколкото е постигнал той.

— Отказ от едно голямо предимство — настоя той.

— Да — каза тя кратко. — Може би.

Усмивката му беше напълно неразгадаема. „Убедил я е и тя е попаднала отново на влиянието му“, помисли той. „Тя наистина се поддава безнадеждно лесно на обработване.“

На глас каза:

— Ясно ми е, че нещо не е наред, Елизабет. Какво има?

Тя обърна към него тъмните си очи.

— Не мога да говоря сега. — Не беше нужно да сочи към малкия кръг от придворни, които вечеряха с тях и, както винаги, бяха постоянно нащрек за всичко, което те двамата казваха и вършеха. — Ще говоря с теб по-късно, когато бъдем насаме.

— Разбира се — каза той, като й се усмихна мило. — Тогава нека се заемем да те развеселим. Да поиграем ли карти? Или да изиграем някоя игра? Или да танцуваме?

— Карти — каза тя. „Една игра на карти поне ще попречи да водим разговор“, помисли си тя.

Робърт чакаше в стаята си Елизабет: камериерът му, Тамуорт, беше на пост отвън, виното беше налято, в огъня бяха струпани благоуханни подпалки от ябълково дърво. Вратата откъм стаята й се отвори и тя влезе, не с обичайната си нетърпелива походка, не с лице, светнало от желание. Тази вечер тя вървеше малко неуверено, почти сякаш си пожелаваше да е другаде.

„Значи се е помирила със Сесил“, помисли си той. „А той я е предупредил да страни от мен. Както и знаех, че ще стори, веднага щом подобрят отново отношенията си. Но ние сме почти женени. Тя е моя“.

На глас каза:

— Любима моя. Този ден продължи цяла вечност. — И я взе в обятията си.

Робърт почувства едва доловимо колебание, преди тя да се притисне към него, погали я по гърба и започна да целува леко косата й.

— Любов моя — каза той. — Моя единствена любов.

Пусна я, преди тя да се отдръпне, и я настани в един стол до огнището.

— Ето ни. Най-сетне сами — каза той. — Ще изпиеш ли чаша вино, най-скъпа моя?

— Да — каза тя.

Той наля виното и докосна пръстите й, докато тя поемаше чашата от него. Видя я как гледаше към огъня, а не към него.

— Сигурен съм, че има нещо — каза той. — Нещо между нас ли е? Някоя постъпка, с която съм те оскърбил?

Елизабет вдигна поглед веднага.

— Не! Никога! Ти си винаги…

— Тогава какво има, любов моя? Кажи ми, и нека се изправим заедно пред трудността, каквато и да е тя.

Тя поклати глава.

— Няма нищо. Просто те обичам толкова много, че си мислех колко непоносимо ще ми бъде да те загубя.