„Да“, помисли си Сесил. „Но къде сте вие във всичко това? Успокоявате я, виждам това, и благодаря на Бога, че някой може да го направи, макар да бих дал цяло състояние това да не сте вие. Но каква игра се опитвате да играете? В това сигурно има някакъв интерес за фамилията Дъдли; само да можех да го видя…“

— Стига преговорите да минат бързо — каза кралицата. — Това не може да се протака. Дори само болестите убиват войниците ми, докато те чакат пред замъка Лийт.

— Ако приемете да отидете лично в Нюкасъл… — предложи Дъдли на Сесил. — Вземете френския дипломатически пратеник с вас и преговаряйте там, в главната квартира на Норфолк, така че да ги държим напълно под наш контрол.

— И далече от испанския представител, който все още се опитва да се меси — съгласи се Сесил.

— И достатъчно близо до Шотландия, така че да могат да получават указания от кралицата регентка, но да са на разстояние от Франция — допълни Дъдли.

„А аз ще бъда далеч от кралицата, така че тя да не може да ми дава противоречиви заповеди през цялото време, допълни наум Сесил. После го осени мисълта: Мили боже! Той изпраща в Нюкасъл и мен! Първо чичо и, когото назначи за командир на шотландската граница и постави на предната бойна линия, а сега и мен. Какво смята да прави, докато ме няма? Да ме измести? Да се самоназначи в Частния съвет и да прокара вот, одобряващ развода му? Да ме убие?“

На глас каза:

— Бих го направил, но това трябва да ми бъде възложено от ваше величество.

Елизабет вдигна поглед към него: той си помисли, че никога не я беше виждал така измъчена и уморена, дори не и в момичешките й години, когато се беше изправяла лице в лице със смъртта.

— Какво искате, Спирит?

— Да ми обещаете, че ще останете вярна на дългото ни приятелство, докато съм толкова далече от вас — каза той спокойно. — И да не предприемате никакво важно решение, да не сключвате никакъв съюз, никакъв договор — той не се осмели да хвърли дори поглед към Дъдли, — никакво партньорство, докато не се прибера отново у дома.

Поне тя не беше виновна в никакъв заговор срещу него. Отговори му бързо и честно:

— Разбира се. А вие ще се опитате да ни издействате мир, нали, Спирит?

Сесил се поклони.

— Ще направя най-доброто, което мога, за вас и за Англия — каза той.

Тя му протегна ръката си за целувка. Кожата около ноктите беше напълно разранена от чоплене; когато целуна пръстите й, почувства как накъсаните кожички бодат устните му.

— Дано Бог дари на ваша светлост покой на духа — каза той тихо. — Ще ви служа в Нюкасъл, както съм готов да ви служа и тук. И вие също имайте вяра в мен.

Конете и голямата свита на Сесил от войници, слуги и стражи бяха строени пред вратите на двореца, а самата кралица и придворните се бяха събрали да го изпратят. Сякаш тя даваше знак на него и на всички останали, които щяха да следят внимателно, че не го отпраща набързо и с неприязън на север, за да го отстрани, а го изпровожда тържествено с блясък и величие, и че липсата му ще се усеща болезнено.

Той коленичи пред нея на каменното стъпало.

— Исках да говоря с вас, преди да замина — каза той, с много нисък глас. — Когато дойдох в приемната ви снощи, казаха, че сте се оттеглили и не мога да се срещна с вас.

— Бях уморена — каза тя уклончиво.

— Става въпрос за сеченето на монети. Важно е.

Тя кимна и той се изправи на крака, хвана я под ръка и тръгнаха заедно надолу по стълбите на двореца, така че да не ги чува неговата чакаща свита.

— Необходимо е да вдигнем стойността на валутата на кралството — каза Сесил тихо. — Но това трябва да се направи в пълна тайна, иначе всяка бабичка в страната ще започне да се освобождава от старите монети, знаейки, че ще са безполезни при новата стойност.

— Мислех, че е невъзможно да си го позволим — каза Елизабет.

— Не можем да си позволим да не го направим — каза Сесил. — Трябва да се направи. Намерих начин да вземем злато на заем. Ще изсечем нови монети и с един ход, светкавично, ще изземем старите, ще ги претеглим и ще ги заменим с нови.

Отначало Елизабет не разбра.

— Но тогава хората с големи запаси от монети няма да имат състоянието, което са смятали, че притежават.

— Да — каза Сесил. — Това ще навреди на хората с големи богатства, но не и на обикновените хора. Хората с големи богатства ще възроптаят, но обикновените хора ще ни обикнат. А хората с огромни богатства са също така и търговци и собственици на големи стада овце; и авантюристи: те ще получат добра цена за новите монети, когато търгуват и пътуват в чужбина. Няма да роптаят твърде високо.

— А кралската хазна? — попита тя, внезапно разтревожена за собственото си намаляло състояние.

— С това се занимава вашият съветник Армагил Уад — каза той. — Постепенно обръщате пари в злато, откакто се възкачихте на трона. Отново ще направим солидна валутата на тази страна, и ще нарекат това време „златен век“.

Щом чу тези думи, Елизабет се усмихна, както той знаеше, че ще стане.

— Но това трябва да бъде пълна тайна — каза той. — Ако кажете и на един човек — „а ние и двамата знаем кой ще бъде този човек“ — той ще започне спекулация с валута, и това ще предупреди всички, които го наблюдават. Всичките му приятели също ще започнат да спекулират, ще му подражават, дори ако той не ги предупреди, а съперниците му ще поискат да узнаят защо, и също ще започнат да спекулират. Това трябва да бъде пълна тайна, иначе не можем да го направим.

Тя кимна.

— Ако му кажете, с вас ще е свършено.

Тя не хвърли поглед обратно нагоре към стъпалата, където стоеше Дъдли: очите й останаха приковани върху Сесил.

— Можете ли да опазите такава тайна? — попита той.

Тъмните й очи на Болейн му хвърлиха бляскав поглед, изпълнен с цялата циничност на прадедите й — търговци.

— О, Спирит, тъкмо вие от всички хора на света знаете, че мога.

Той се поклони, целуна й ръка и се обърна да възседне коня си.

— Кога ще го направим? — попита го тя.

— През септември — каза той. — Тази година. Молете се богу тогава да имаме и мир.

На Сесил и свитата му им трябваше една седмица да стигнат от Лондон до Нюкасъл, като през повечето време яздеха по големия път на север в чудесното време на ранното лято. Той прекара една нощ в Бърли, новия му, красив наполовина завършен дворец. Съпругата му Милдред го посрещна с обичайното си спокойно и приветливо държание, а двете му деца бяха добре.

— Имаме ли много монети? — попита я той по време на вечерята.

— Не — каза тя. — Когато кралицата се възкачи на престола, ти ми каза, че не бива да спестяваме монети, а е лесно да се разбере, че оттогава насам положението се е влошило още повече. Държа на съхранение колкото е възможно по-малко. Прибирам рентата под формата на продукти и стоки винаги, когато мога, парите са толкова ненадеждни.

— Това е добре — каза той. Знаеше, че няма нужда да казва нищо повече! Действително, Милдред живееше в отдалечена област, но в страната и в столицата не се случваха много неща, за които да не знае. Тя принадлежеше към най-видния протестантски род в страната: произхождаше от забележително интелектуалната протестантска фамилия Чийк, и от едното фамилно имение до другото постоянно пътуваха писма с новини, мнения и теологични коментари.

— Всичко наред ли е тук? — попита той. — Бих дал цяло кралско богатство да остана и да видя строителите.

— Ще ти струва ли цяло кралско богатство да закъснееш с пристигането си в Шотландия? — попита тя прозорливо.

— Да — каза той. — Заел съм се с велики дела, съпруго моя.

— Ще спечелим ли? — попита тя без увъртане.

Сесил направи пауза, преди да отговори.

— Иска ми се да можех да съм сигурен — каза той. — Но има твърде много играчи и няма как да знам какви карти държат. Сега имаме добри войници по границата, лорд Грей е надежден, а Томас Хауърд е яростен воин, както винаги. Но протестантските лордове са разнородна група, а Джон Нокс е сериозен проблем.