Той хвърли поглед през рамо. В очите на сестра му имаше сълзи.

— Робърт, толкова се страхувам, че никога няма да обичаш друга, освен Елизабет. Ще трябва да изживееш остатъка от живота си, обичайки я.

Той й отправи иронична усмивка.

— Вярно е. Обичам я от детинство, а в тези последни месеци се влюбих, по-дълбоко и по-истински, отколкото някога съм смятал за възможно. Мислех се за коравосърдечен, и въпреки това откривам, че тя е всичко за мен. Всъщност, обичам я толкова много, че ще я оставя да си отиде. Ще й помогна да се омъжи за Аран или за ерцхерцога. Само така тя ще бъде в безопасност.

— Ще се откажеш от нея заради собствената й безопасност?

— Каквото и да ми струва.

— Боже мой, Робърт, никога не съм си мислила, че можеш да бъдеш толкова…

— Толкова какъв?

— Толкова безкористен!

Той се засмя.

— Благодаря ти!

— Наистина го мисля. Да помогнеш на жената, която обичаш, да се омъжи за друг, е наистина самоотвержена постъпка. — Тя замълча за миг. — И как ще го понесеш? — запита нежно.

— Ще запазя скъп спомен как съм обичал красива млада кралица в най-първата година на нейното царуване — каза той. — През златното лято, когато тя се възкачи на престола в разцвета на младостта и красотата си, и си мислеше, че може да направи всичко — дори да се омъжи за човек като мен. И ще се прибера у дома при съпругата си и ще напълня детската стая с наследници, и ще кръстя всичките момичета Елизабет.

Тя притисна ръкав към очите си.

— О, мой най-скъпи братко.

Той покри ръката й със своята:

— Ще ми помогнеш ли да направя това, Мери?

— Разбира се — прошепна тя. — Разбира се, ще направя всичко.

— Иди при испанския посланик, Де Куадра, и му кажи, че кралицата се нуждае от помощта му за окончателното уреждане на брака с ерцхерцога.

— Аз ли? Но аз почти не го познавам.

— Няма значение. Той познава нас, от фамилията Дъдли, достатъчно добре. Иди при него, сякаш идваш направо от кралицата, не по моя молба. Кажи му, че тя е сметнала, че не може да се обърне пряко към него, не и след това лято, когато даваше противоречиви сигнали по отношение на плана. Но ако той е склонен да дойде при нея и отново да й направи предложение, тя веднага ще каже „да“.

— Това ли е желанието на самата кралица? — попита Мери.

Той кимна.

— Тя иска да покаже на всички, че не съм бил отхвърлен, че остава моя приятелка, че обича мен, а също и теб. Тя иска фамилията Дъдли да посредничи за тази женитба.

— Голяма чест е да отнеса такова съобщение — каза тя тържествено. — А също и голяма отговорност.

— Кралицата сметна, че е редно това да не излиза извън семейството. — Той се усмихна. — Жертвата е моя, ти си вестителят, и делото е свършено от нас двамата заедно.

— А какво ще стане с теб, когато тя се омъжи?

— Тя няма да ме забрави — каза той. — Обичахме се твърде много и твърде дълго, че да се отвърне от мен. А сега ние и двамата с теб ще бъдем възнаградени от нея и от испанците за вярната служба. Така е редно да се постъпи, Мери, не се съмнявам. Това й осигурява безопасност и ме поставя извън обсега на лъжливите езици… и на по-лоши неща. Не се съмнявам, че има хора, които искат да ме видят мъртъв. Това осигурява безопасност както на нея, така и на мен.

— Ще отида утре — обеща му тя.

— И му кажи, че идваш от нея, по нейно нареждане.

— Ще го направя — каза тя.

Сесил, който бе седнал до огнището си в полунощната тишина на двореца, се надигна от стола си, за да отговори на дискретно почукване на вратата. Мъжът, който влезе в стаята, отметна назад черната си качулка и отиде до огъня да сгрее ръцете си.

— Дали ви се намира чаша вино? — попита той с лек испански акцент. — Тази мъгла по реката ще ми докара пристъп на треска. Ако през септември е толкова влажно, какво ще е посред зима?

Сесил наля виното и покани с жест мъжа да се настани на един стол до огъня. Постави нов пън в пламъците.

— По-добре ли е така?

— Да, благодаря ви.

— Сигурно е интересна тази новина, за да ви накара да излезете в такава студена нощ — отбеляза Сесил, без да се обръща конкретно към някого.

— Само това, че лично кралицата е предложила брак на ерцхерцога.

Реакцията на Сесил беше напълно удовлетворяваща. Той рязко вдигна глава, със зашеметено изражение.

— Кралицата е предложила брак?

— Чрез посредник. Не знаехте ли за това?

Сесил поклати глава, отказвайки да отговори. За Сесил информацията беше валута и, за разлика от Грешам, той смяташе, че във валутата на информацията няма нито добри, нито лоши монети. Всичко беше ценно.

— Познавате ли посредника? — попита той.

— Лейди Мери Сидни — каза мъжът. — Една от дамите на самата кралица.

Сесил кимна: може би това бе леката вълна, предизвикана от камъка, който бе хвърлил.

— И лейди Мери е отправила предложение?

— Предложила ерцхерцогът да пристигне веднага да посети кралицата, сякаш в израз на вежливост. Тя да приеме предложение за брак по време на тази визита. Условията да бъдат изготвени веднага, а сватбата да се състои до Коледа.

Лицето на Сесил беше като застинала маска.

— А негово превъзходителство как прие това предложение?

— Сметна, че това може да се направи сега или никога — каза рязко мъжът. — Смята, че тя се надява да спаси репутацията си, преди по неин адрес да се кажат по-лоши неща. Смята, че тя най-сетне се вразумява.

— Каза ли това на глас?

— Продиктува ми го да го преведа шифровано, за да го изпратя на крал Филип.

— Едва ли ми носите препис от писмото?

— Не смея — каза кратко мъжът. — Той не е глупак. Рискувам живота си дори и като ви казвам това.

Сесил пренебрегна опасността с махване на ръка.

— Лейди Мери без съмнение щеше да ми каже на сутринта, ако вече не бях узнал за това от самата кралица.

Мъжът изглеждаше малко обезсърчен.

— Но дали би ви казала, че моят господар писа на ерцхерцога същата тази вечер, за да му препоръча веднага да направи тази визита? Че Каспар фон Бройнер е повикал австрийски юристи да изготвят брачния договор? Че този път вярваме, че кралицата говори сериозно и сме задвижили нещата? А ерцхерцогът трябва да пристигне до ноември?

— Не, това са добри новини — каза Сесил. — Нещо друго?

Мъжът доби замислено изражение.

— Това е всичко. Да дойда ли отново, когато имам още новини?

Сесил пъхна ръка в чекмеджето на писалището си и извади малка кожена кесия.

— Да. Това е засега. А колкото до книжата ви, ще бъдат изготвени за вас… — той направи пауза.

— Кога? — попита мъжът нетърпеливо.

— Когато бракът бъде официално сключен — каза Сесил. — Всички можем да отдъхнем спокойно в леглата си, когато той се състои. Коледа ли казахте?

— Самата кралица назова Коледа като свой сватбен ден.

— Тогава ще ви дам книжата, позволяващи престоя ви в Англия, когато вашият господар, ерцхерцогът, бъде назован за консорт на Елизабет.

Мъжът сведе глава в знак на съгласие, а после се поколеба, преди да си тръгне.

— Винаги имате кесия за мен в онова чекмедже — каза той любопитно. — Очаквате ли ме да дойда, или толкова много хора ви докладват, че държите заплащането им в готовност?

Сесил, чиито доносници сега наброяваха повече от хиляда, се усмихна.

— Само вас — каза той със сладък гласец.

Робърт пристигна в Хейс Корт през септември, в мълчаливо и сериозно настроение, с мрачно лице.

Ейми, която го наблюдаваше от един прозорец на горния етаж, си помисли, че не бе виждала лицето му така посърнало, откакто се беше прибрал у дома от обсадата на Кале, когато Англия беше изгубила последната си опора във Франция. Тя слезе бавно долу, питайки се какво ли беше изгубил сега.

Той тъкмо слизаше от коня си: поздрави я с бегла целувка по бузата.