Той се замисли за миг.

— Мисля, че от две места. Някой ми каза в църквата онзи ден, а писарят ми спомена за това в Лондон.

— Казаха ли какво е страданието й?

— Моят писар каза, че е някаква болест в гърдите. Тумор, или израстък, твърде голям, за да се изреже, така казаха. Казаха, че Дъдли може да я зареже, че тя ще се съгласи да отиде в манастир и да анулира брака, защото така и не могла да му роди дете.

Лизи стисна устни така, че те образуваха сурова линия.

— Това е лъжа — каза тя тихо. — Кой смятате, че ще има интерес от разпространяването на такава лъжа? Че съпругата на Дъдли е болна и не може да бъде излекувана?

За миг той я гледаше напълно удивен.

— Това е опасна тема, госпожо Одингсел. Бях чул, че въпросът е стигнал много далече…

— Чули сте, че те са любовници?

Той се огледа бързо из собствената си празна стая, сякаш никъде не беше безопасно да се говори за кралицата и Дъдли, дори ако имената им не се споменаваха.

— Чух, че той се готви да напусне съпругата си и да се ожени за дамата, за която говорим, и че тя има властта и желанието, за да му позволи да го стори.

Тя кимна.

— Изглежда всички мислят така. Но няма основания, и никога не може да има.

Той се замисли за миг.

— Ако се знае, че е твърде болна, за да роди деца, тя може да се оттегли — прошепна той.

— Или ако всички смятат, че е болна, тогава никой няма да бъде изненадан, ако тя умре — каза Лизи, с още по-нисък глас.

Джон Хейс възкликна потресено и се прекръсти.

— Божичко! Госпожо Одингсел, трябва да сте луда да намеквате такова нещо. Не мислите наистина това! Той никога не би направил такова нещо, не и сър Робърт!

— Не зная какво да мисля. Но със сигурност знам, че навсякъде, където минавахме — от Абингдън до тук — се носеха клюки за негово благородие и кралицата, и се говори, че милейди е смъртно болна. В един хан съдържателката ме попита дали имаме нужда от лекар, още преди да бяхме слезли от конете. Всички говорят за болестта на нейно благородие, и за любовната история на милорд. Затова не знам какво да мисля, освен, че в момента някой си е отворил много работа.

— Не и негово благородие — каза той твърдо. — Той никога не би й сторил зло.

— Не знам нищо повече — повтори тя.

— Но ако не е той, кой би разпространявал такъв слух, и с каква цел?

Тя го погледна решително.

— Кой би подготвил страната за неговия развод и повторен брак? Единствено жената, която иска да се омъжи за него, предполагам.

Мери Сидни бе седнала пред огнището в покоите на брат си в Уиндзор: една от новите му невръстни хрътки беше на пода в краката й, и гризеше носа на ботуша й за езда. С другия си крак тя разсеяно почесваше кученцето по корема.

— Остави го на мира, ще го разглезиш — нареди Робърт.

— Той не ме оставя на мира — отвърна тя. — Махай се от мен, чудовище такова! — Тя отново побутна с крак кученцето и то се присви от удоволствие, че му е обърнала внимание.

— Трудно е да си представиш, че е чистокръвен — отбеляза Робърт, като подписа едно писмо и го остави настрани, а после дойде до огнището и придърпа едно столче от другата страна. — Има такива долнопробни вкусове.

— И преди ми се е случвало породисти кученца да точат лиги в краката ми — каза сестра му с усмивка. — Не е признак на лош произход да ми се възхищават.

— И наистина е така — каза той. — Но би ли нарекла своя съпруг сър Хенри „кученце с долно потекло“?

— Никога в лицето му — усмихна се тя.

— Как е кралицата днес? — попита той по-сериозно.

— Все още много разстроена. Снощи не можа да яде, а тази сутрин пи само затоплен ейл и не хапна нищо. Разхожда се сама в градината в продължение на час, и се върна с доста разсеян вид. Кат непрекъснато влиза и излиза от спалнята й с горещи напитки, а когато Елизабет се облече и излезе, не говореше, нито се усмихваше. Не се занимава с никакви дела, не желае да вижда никого. Сесил крачи наоколо със сноп писма, и нищо не може да бъде решено. А някои хора казват, че ще изгубим войната в Шотландия, защото тя вече се е отчаяла.

Той кимна.

Тя се поколеба.

— Братко, трябва да ми кажеш. Какво ти каза тя вчера? Изглеждаше, сякаш сърцето й се къса, а сега изглежда полумъртва.

— Тя се отказа от мен — каза той кратко.

Мери Сидни ахна и вдигна ръка към устата си.

— Невъзможно!

— Но е така. Тя ме помоли да остана неин приятел, но знае, че трябва да се омъжи. Сесил я е предупредил да стои настрана от мен, и тя е приела съвета му.

— Но защо сега?

— Първо слуховете, а после — заплахите срещу мен.

Тя кимна.

— Слуховете са навсякъде. Собствената ми камериерка дойде при мен с някаква история за Ейми, и за отрова, и цяла поредица долни клеветнически лъжи, от които ми се изправи косата.

— Нареди да я нашибат с камшик.

— Ако си беше измислила историите, щях да го направя. Но тя само повтаряше онова, което се говори на всеки уличен ъгъл. Направо е позорно какво разправят хората за теб, и за кралицата. Твоят паж е бил нападнат в конюшните онзи ден, знаеше ли?

Той поклати глава.

— Не за пръв път. Момчетата казват, че няма да носят ливреята на нашия дом, ако ходят в Лондон. Те се срамуват от нашия герб, Робърт.

Той се намръщи.

— Не знаех, че е толкова лошо.

— Моята прислужница ми каза, че има мъже, които се кълнат, че по-скоро биха те убили, отколкото да те видят как се жениш за кралицата.

Робърт кимна.

— Ах, Мери, това не би могло никога да се случи. Как би могло? Аз съм женен.

Тя изненадано вдигна глава.

— Мислех, че ти… и тя… имате някакъв план? Мислех, че може би…

— Ти си толкова лоша, колкото и тези хора, които си представят развод, и смърт, и детрониране! — каза той с усмивка. — Всичко това са глупости. Кралицата и аз имахме лятна любовна афера, която се състоеше само от танци и турнири, и обсипани с цветя поляни, а сега, когато лятото свърши и идва зимата, трябва да посетя Джон Хейс с Ейми, страната трябва да влезе във война с Шотландия — Сесил го предрече: и е прав. Кралицата трябва да се прояви наистина като такава; тя беше кралица на Камелот, сега трябва да бъде кралица в смъртно опасната действителност. Тя имаше своето спокойно и свободно лято, сега трябва да се омъжи, за да подсигури безопасността на кралството. Изборът й падна върху Аран, ако той успее да извоюва за нея Шотландия, или, в противен случай, на ерцхерцога, като най-добрият избор за безопасността на страната. Каквото и да е чувствала към мен през юли, тя знае, че трябва да се омъжи за единия от тях до Коледа.

— Наистина ли? — Мери беше удивена.

Той кимна.

— О, Робърт, нищо чудно, че тя седи и се взира пред себе си, и не казва нищо. Сигурно й се къса сърцето.

— Да — каза той нежно. — Сърцето й може да бъде разбито. Но тя знае, че това трябва да се направи. Тя няма да измени на страната си сега. Никога не й е липсвала смелост. Тя е готова да пожертва всичко за страната си. Със сигурност ще пожертва мен и любовта си към мен.

— А ти можеш ли да понесеш това?

Лицето на брат й беше толкова мрачно, та си помисли, че никога не го беше виждала такъв, откакто излезе от Тауър и се сблъска с позора.

— Трябва да го посрещна като мъж. Трябва да намеря куража, който и тя трябва да намери. В известен смисъл ние още сме заедно. Нейното и моето сърце ще бъдат разбити заедно. Ще имаме тази оскъдна утеха.

— Ще се върнеш ли при Ейми?

Той сви рамене.

— Никога не съм я напускал. Разменихме си няколко гневни думи при последната ни среща, и тя може би е била разстроена от клюките. В гнева си и в гордостта си, аз се зарекох, че ще я напусна, но тя не ми повярва дори за миг. Тя не отстъпи от позицията си и ми каза в лицето, че сме женени и никога не можем да се разведем. И аз знаех, че е права. В сърцето си знаех, че никога не мога да се разведа с Ейми. Какво е сторила някога, за да ме оскърби? И знаех, че никога няма да отровя клетата жена или да я бутна в кладенеца! Така че какво друго можеше да се случи, освен кралицата и аз да прекараме едно лято, изпълнено с флиртове и целувки… да! Признавам за целуването… — добави той с усмивка. — И още неща. Много приятно, много сладко, но винаги, винаги безцелно. Тя е кралица на Англия, аз съм началник на нейната конница. Аз съм женен, а тя трябва да се омъжи, за да спаси кралството.