— А покаяние? — запита тя.

— Пет декади от розария5 — каза той. — Но се моли сама и тайно, дете мое, времената са тревожни и предаността към църквата не се зачита, както е редно.

Ейми сведе глава, та той да прошепне благословията си, и после отиде при другите хора при преградата на олтара. Те чуха свещеника да се движи зад тях, а сетне последва тишина. После, облечен в одеждите си и понесъл хляба и виното, той се отправи бавно по пътеката между скамейките и мина през преградата между нефа и мястото за хористите.

Ейми наблюдаваше през преплетените си като мрежа пръсти, през дърворезбата на преградата между нефа и мястото за хористите, как той се обърна с гръб към тях и изрече молитвите на вечния латински, с лице към олтара. Тя почувства в гърдите си болка, която — помисли си — идваше от разбитото й сърце. Свещеникът не й беше казал, че тревогите й са въображаеми, и че трябва да ги изхвърли от ума си. Не се беше отдръпнал стреснато от намека, и не беше отрекъл клюките на кухненската прислужница, на момчето, което въртеше шишовете в готварницата. Не я беше упрекнал, че в суетата си храни злонамерени подозрения към един честен съпруг. Вместо това я беше посъветвал да помни дълга си и да има кураж, сякаш смяташе, че може би й предстои да понася трудности.

„Значи той също знае“, помисли си тя. „Цялата страна знае — от готвачката в Денчуърт до свещеника на Денчуърт. Сигурно съм била последният човек в Англия, който научава за това. О, господи, колко дълбоко, колко безкрайно дълбоко съм посрамена“…

Тя го загледа как вдига причастния хляб и рязко си пое дъх при чудотворния миг на промяната, когато хлябът се превърна в тялото Христово, а виното се превърна в Неговата кръв. Всеки епископ в страната се беше опълчил на Елизабет, и настояваше, че това е истината, всеки свещеник в страната все още го вярваше, а стотици продължаваха тайно да отслужват литургията така, според старите ритуали, потайно.

Ейми, заслепена от свещите и утешена от присъствието на Живия Бог, твърде свято същество, за да бъде показвано на паството, твърде свят, за да бъде приеман всяка неделя, толкова свят, че Той можеше да бъде гледан само през решетката на пръстите й, през каменната ажурна украса, се помоли отново Робърт да предпочете да се прибере у дома при нея, а когато дойде, тя да намери някакъв начин да държи главата си изправена, да изтрие онези картини от ума си, да бъде свободна от греха и радостна да го види.

Сесил успя да хване Елизабет преди голямото пиршество във великолепния дворец на херцог Аръндел, „Нонсъч“, и да я задържи за миг в личния й кабинет.

— Ваша светлост, трябва да говоря с вас.

— Спирит, не мога. Херцогът е приготвил пиршество, достойно за император, направил е всичко, само дето не е увил месото в златни листове. Не мога да го оскърбя, като закъснея.

— Ваша светлост, дългът ме принуждава да ви предупредя. Папата усилва заплахите към вас, и в страната се носят много клюки във ваша вреда.

Тя се поколеба и се намръщи.

— Какви клюки?

— Казват, че проявявате към сър Робърт повече благоволение и благосклонност, отколкото към всеки друг мъж.

„Твърде деликатно казано“, упрекна се Сесил. „Но как мога да й кажа в лицето, че я наричат «блудницата на Дъдли»?“

— Така е редно — отвърна тя с усмивка. — Той е най-прекрасният мъж в моя двор.

Сесил намери смелост да се изрази по-ясно.

— Ваша светлост, по-лошо е. Носят се слухове, че вие и той имате срамни отношения.

Елизабет пламна и почервеня.

— Къде се говори това?

„Във всяка пивница в Англия“.

— Говори се навсякъде, Ваша светлост.

— Нямаме ли закони, които да попречат на клеветниците? Нямаме ли ковачи да им отрежат езиците?

Сесил примигна при тази нейна ожесточеност:

— Ваша светлост, можем да извършим арести, но ако нещо се говори надлъж и на шир, и се вярва от всички, ние сме в безизходица. Хората ви обичат, но…

— Достатъчно — каза тя рязко. — Не съм направила нищо непочтено, нито пък сър Робърт. Няма да допусна да чувам клюки и клевети за себе си. Трябва да накажете клеветниците, които заловите, и клюките ще затихнат. Ако ли не, ще обвинявам вас, Сесил. Никой друг.

Тя се обърна, но той я задържа.

— Ваша светлост?

— Какво?

— Не става въпрос само за това, че хората от простолюдието клюкарстват за по-достойните от тях. В двора има мъже, които казват, че Дъдли трябва по-скоро да бъде убит, отколкото да допуснем да ви свали от трона.

Сега вниманието й беше изцяло насочено към него.

— Той е застрашен?

— И двамата сте изложени на опасност поради това лекомислие. Вашата репутация пострада, а има мнозина, които считат, че е техен патриотичен дълг да го убият, преди да бъдете обезчестена.

Тя пребледня.

— Никой не трябва да го докосва, Сесил.

— Лекът е лесен. Спасението му е лесно. Омъжете се. Омъжете се или за ерцхерцога, или за Аран, и клюките ще замлъкнат, а заплахата ще изчезне.

Елизабет кимна, на лицето й пак беше изписано изплашеното изражение на преследван човек.

— Ще се омъжа за един от тях, можете да разчитате на това. Кажете на хората, че ще се омъжа за единия или другия, тази есен. Сигурно е. Знам, че трябва.

— Каспър фон Бройнер ще бъде на вечеря. Да го настанят ли да седне до вас? Трябва да си осигурим подкрепата му за борбата ни с Шотландия.

— Разбира се! — каза тя нетърпеливо. — Кой си мислехте, че ще седи до мен? Сър Робърт? Дадох на всички да разберат, че отново обмислям женитба с ерцхерцога, обсипах посланика му с внимание.

— Ще бъде по-добре за всички ни, ако някой успее да ви повярва този път — каза откровено Сесил. — Посланикът има надежди, вие се погрижихте за това, но не ви виждам да изготвяте брачен договор.

— Сесил, август е, на път съм, това не е време за изготвяне на договори.

— Принцесо, вие сте в опасност. Опасността не изчезва, защото някой ви е приготвил гощавка и ловът е добър, а времето — прекрасно. Граф Аран трябва да пристигне в Англия вече всеки момент, кажете ми, че мога да го доведа при вас в мига, в който пристигне.

— Да — каза тя. — Можете да го направите.

— И ми кажете, че мога да събера пари за него и да започна да събирам армия, която да тръгне на север с него.

— Не и армия — каза тя веднага. — Не и докато не разберем дали има смелостта да застане начело на нея. Не и докато не узнаем от него какви са плановете му. Откъде да знам, Сесил, той може вече и да има скрита съпруга някъде.

„Това едва ли би ви възпряло, ако се съди от настоящото ви поведение с женен мъж“, помисли си Сесил раздразнено. На глас каза просто:

— Ваша светлост, той не може да постигне победа без нашата подкрепа, и има най-голямо основание да претендира за шотландския трон. Ако отведе нашата армия до победа, а вие го приемете като свой съпруг, тогава ще сме защитили Англия от французите не само засега, а завинаги. Ако се съгласите да направите това за Англия, ще бъдете най-великият владетел, сядал някога на престола на тази страна, по-велик владетел от родния си баща. Опазете Англия от Франция, и ще бъдете запомнена завинаги. Всичко друго ще бъде забравено, вие ще бъдете спасителката на Англия.

— Ще се срещна с него — каза Елизабет. — Вярвайте ми, Сесил, аз поставям страната си преди всичко. Ще се срещна с него и ще реша какво да направя.

Свещите и разпятието бяха изнесени от хранилището, лъснати и изложени на олтара на Кралския параклис в Хамптън Корт. Дворът се беше върнал от лятното си пътуване в набожно настроение. Елизабет, посещавайки литургията, беше започнала да се кланя пред олтара и да се кръсти, когато пристигаше и когато си тръгваше. В купела имаше светена вода, а Катерина Нолис демонстративно напускаше двора всяка сутрин, за да отиде в Лондон да се моли заедно с привържениците на Реформацията.