„Та тя всъщност предпочита компанията на по-нисши от нея“, помисли си Дтдли, като премести поглед от седналия на масата Сесил към застаналата до прозореца Кат Ашли. „Отгледана е от слуги и хора от средните слоеве на обществото, и предпочита техните ценности. Разбира от търговия и поддържане на добро домакинство и е наясно с цената на едно добре управлявано имение, защото от това се интересуват те. Докато аз се разхождах из кралските дворци и прекарвах времето си с баща си, управлявайки кралския двор, тя се е тревожела за цената на бекона и как да не задлъжнява“.

„Тя разсъждава в малък мащаб, все още изобщо не е кралица. Ще се придържа към вдигането на нафората, защото може да го види: то е истинско, то се случва пред нея. Но ще предпочете да избягва големите църковни спорове. Елизабет не е далновидна, никога не е имала време да насочи поглед отвъд собственото си оцеляване“.

На масата, Сесил повика с жест един от писарите. Мъжът пристъпи напред и показа на младата кралица един изписан лист.

„Ако един мъж иска да има надмощие над тази кралица, ще трябва да я раздели от Сесил“, помисли си Робърт, гледайки двете глави, така дружески сближени, докато тя четеше документа. „Ако един мъж иска да управлява Англия чрез тази кралица, ще му се наложи първо да се отърве от Сесил. А тя ще трябва да изгуби вяра в Сесил, преди да може да се направи нещо друго“.

Елизабет посочи нещо на листа, Сесил отговори на въпроса й, а после тя кимна в знак на съгласие. Вдигна поглед и когато видя очите на Дъдли, приковани в нея, го повика с жест да мине напред.

С вдигната глава, с малко наперена походка, когато пристъпи напред пред целия двор, Дъдли се приближи до трона и направи дълбок, елегантен поклон.

— Добър ден, ваша светлост — каза той. — И нека Бог да ви благослови в този първи ден от управлението ви.

Елизабет му се усмихна сияйно:

— Изготвяме списъка с моите емисари, които да отидат в кралските дворове на Европа, за да съобщят за коронацията ми — каза тя. — Сесил предлага да изпратя вас при Филип Испански в Брюксел. Ще ви хареса ли да съобщите на стария си господар, че сега съм миропомазана кралица?

— Както желаете — съгласи се той веднага, прикривайки раздразнението си. — Но нима днес ще останете цял ден вътре да работите, ваша светлост? Ловният ви кон чака, времето е чудесно.

Той долови изпълнения с копнеж поглед, който тя хвърли към прозореца, и колебанието й.

— Френският посланик… — отбеляза Сесил така, че да го чуе само тя.

Тя сви рамене.

— Предполагам, че посланикът може да почака.

— А имам и един нов ловен кон, който си мислех, че можете да изпробвате — каза изкушаващо Дъдли. — От Ирландия. Светло доресто животно, красив и силен кон.

— Не прекалено силен, надявам се — каза Сесил.

— Кралицата язди като истинска Диана. — Дъдли я ласкаеше право в лицето, без дори да погледне към по-възрастния мъж. — Няма равна на нея. Готов съм да я кача на всеки кон в конюшните, и той ще й се подчини. Тя язди така, както яздеше някога баща й, без никакъв страх.

Лицето на Елизабет леко се оживи от похвалата.

— Ще дойда след час — каза тя. — Първо трябва да видя какво искат тези хора. — Тя хвърли поглед из стаята и мъжете и жените се раздвижиха като стръкове царевица през пролетта, когато ветрецът повява над нея. Дори самият й поглед можеше да ги накара да закопнеят трепетно за вниманието й.

Дъдли се засмя тихо.

— О, това мога да ви го кажа и аз — каза той цинично. — Не е нужно да отнеме цял час.

Тя наклони глава на една страна, за да го чуе, а той пристъпи до трона, за да може да шепне в ухото й. Сесил видя играещите й очи и как тя вдигна ръка към устата си, за да сдържи смеха си.

— Шшт, тихо, вие сте клеветник — каза тя, и плесна опакото на дланта му с ръкавиците си.

Дъдли веднага обърна ръката си, с дланта нагоре, сякаш за да я подкани да го удари пак. Елизабет извърна глава и спусна тъмните ресници над очите си.

Дъдли отново наведе глава и отново й зашепна. Кралицата се изкикоти.

— Господин секретар — каза тя. — Трябва да отпратите сър Робърт, присъствието му е твърде разсейващо.

Сесил се усмихна мило на по-младия мъж.

— На драго сърце ви позволявам да разсейвате нейна светлост — каза той топло. — Не ще и дума, тя наистина работи твърде усилено. Кралството не може да бъде преобразено за една седмица, има много неща за правене, но те ще трябва да се направят с течение на времето. И… — той се поколеба. — Много неща ще трябва да обмислим внимателно, те са нови за нас.

„И вие сте объркан през голяма част от времето“, отбеляза на ум Робърт. „Аз щях да знам какво трябва да се направи. Но вие сте неин съветник, а аз съм просто отговорникът за кралските конюшни. Е, така да бъде за днес. Значи ще я изведа на езда“…

На глас каза усмихнато:

— Ето, видяхте ли! Ваша светлост, излезте на езда с мен. Не е нужно да ловуваме, просто ще вземем двама коняри и можете да изпробвате как се движи този дорест кон.

— Преди да е изтекъл един час — обеща му тя.

— А френският посланик може да язди с вас — предложи Сесил.

Един бърз поглед от страна на Робърт Дъдли показа, че си е дал сметка как са го обременили с придружители, които да следят за благоприличието, но лицето на Сесил остана спокойно.

— Нямате ли в конюшните някой кон, който той може да използва? — попита Сесил, поставяйки на изпитание опитността и познанията на Робърт, без изобщо да изглежда, че го предизвиква.

— Разбира се — каза вежливо Робърт. — Той може да избира от една дузина.

Кралицата огледа стаята.

— Ах, милорд — обърна се тя мило към един от чакащите мъже. — Колко се радвам, че ви виждам в двора.

За него това беше знак, че е привлякъл вниманието й, и той веднага пристъпи напред.

— Донесох на ваша светлост подарък, за да ознаменува възкачването ви на трона — каза той.

Елизабет засия: тя обичаше всякакви подаръци, беше алчна като сврака. Робърт, който знаеше, че онова, което щеше да последва, щеше да бъде някоя молба за правото да се секат дърва или да се отдели за лично ползване общинска земя, да се избегне някакъв данък или да се повдигне съдебно преследване срещу някой съсед, слезе от подиума, поклони се, отдалечи се заднешком от трона, поклони се отново на вратата, и тръгна навън към конюшните.

Въпреки френския посланик, двама лордове, неколцина дребни дворяни, две придворни дами и половин дузина стражи, които Сесил беше събрал да придружават кралицата, Дъдли успя да язди редом с нея и двамата бяха оставени насаме през по-голямата част от ездата. Поне двама мъже възроптаха, че на Дъдли се засвидетелства повече уважение, отколкото заслужава, но Робърт ги пренебрегна, а кралицата не ги чу.

Яздеха на запад, като отначало се движеха бавно по улиците, а после ускориха крачките на конете, когато навлязоха сред жълтеещата от зимата трева на парка Сейнт Джеймс. Отвъд парка къщите отстъпваха място на големи зеленчукови градини, които изхранваха ненаситния град, после — на открити поля, а след тях — на по-дива околност. Кралицата беше погълната от задачата да се справи с новия кон, който се измъчваше, когато юздата беше твърде стегната, но ставаше буен и мяташе глава, ако тя отпуснеше юздата твърде много.

— Има нужда от обучение — каза тя критично на Робърт.

— Помислих си, че е добре да го пробвате така, както е сега — каза той безгрижно. — А после можем да решим какво да правим с него. Той може да ви служи за ловен кон — достатъчно силен е и скача като птица — но може да бъде и кон за процесии — толкова е красив, и цветът му е толкова приятен. Ако го искате за тази цел, намислил съм да го тренирам специално, да го науча да стои и да понася тълпи. Стори ми се, че сивият ви кон се стряскаше малко, когато хората напираха твърде близо.

— Не можете да го вините за това! — отвърна троснато тя. — Те размахваха знамена в лицето му и го замерваха с розови цветчета!