— Ами ако тя не ги чуе, сър? — попита писарят. — Над глъчката на тълпата?

— Ще й кажа къде трябва да спре — каза твърдо Робърт. — Ще ги чуе, защото аз ще се постарая да ги чуе.

Вратата се отвори зад него. Писарят бързо отстъпи назад и се поклони. В стаята влезе Уилям Сесил и хвърли бърз поглед към двете маси, покрити с планове, и към листовете хартия в ръцете на писарите.

— Изглежда, че си давате доста труд, сър Робърт — отбеляза той меко.

— Надявам се. Процесиите за коронацията й са поверени на мен. Надявам се, че никой няма да ме сметне за недостатъчно усърден.

По-възрастният мъж се поколеба.

— Исках само да кажа, че, изглежда, навлизате в много подробности. Доколкото си спомням, кралица Мери нямаше нужда от големи списъци и планове. Мисля, че тя просто отиде в Абатството, последвана от придворните си.

— Имаше каляски и коне — отбеляза Робърт. — И ред на процесията. Церемониалмайсторът на лейди Мери направи списък. Всъщност, имам бележките му. Голямото умение в тези неща е да ги направиш да изглеждат така, сякаш просто са се случили.

— Триумфални арки и живи картини? — запита Уилям Сесил, като четеше наопаки думите по листа с плана.

— Спонтанни демонстрации на преданост — каза твърдо Робърт. — Старейшините на града настояха на това.

Той пристъпи между Сесил и масата, като му препречи изгледа.

— Ваша светлост, господин секретар, това е една много млада жена, чието право върху престола е оспорвано почти от деня на раждането й. Последната млада жена, чието право за трона на Англия беше оспорено, бе коронясана насила, тайно, и тя изгуби това право, докато се укриваше. Мисля, че е важно на тази млада жена да се погледне като на истинската наследница, тя да бъде видяна като онова, което искат хората, и да бъде видяна как приема короната си колкото е възможно по-открито и бляскаво.

— Лейди Джейн не беше истинската наследница — изтъкна Сесил пред девера на лейди Джейн, без да си мери думите. — А короната бе насила положена върху главата й от един предател, също обезглавен за държавна измяна. Всъщност — вашият баща.

Погледът на Дъдли не трепна.

— Той плати цената за това предателство — каза той простичко. — А аз платих за участието си в него. Платих докрай. В нейния двор няма нито един човек, на когото да не се е налагало да разхлаби яката си в очакване на секирата и да промени убежденията си един или два пъти през последните години. Предполагам, дори вие, сър, макар че вие се опазихте от позора и изпадането в немилост, които застигнаха нас.

Сесил, чиито ръце бяха по-чисти, отколкото на повечето хора, остави репликата без коментар.

— Може би. Но има едно нещо, което е редно да ви кажа.

Дъдли зачака. Сесил се наведе към него и заговори с нисък глас:

— Няма пари за това — каза той печално. — Хазната е почти празна. Кралица Мери и нейният съпруг, испанецът, обезкървиха Англия. Не можем да платим за живи картини и за фонтани, от които тече вино, и за златен брокат, който да обвием около арките. В хазната няма злато, едва ще се съберат достатъчно сребърни съдове за едно пиршество.

— Толкова ли е зле?

Сесил кимна.

— По-лошо.

— Тогава ще трябва да вземем назаем — заяви важно Робърт. — Защото искам тя да бъде коронясана сред великолепие. Не заради суетата ми — която, знам, не е малка, — нито заради нейната, а ще откриете, че и тя също не е срамежлива теменужка: а защото това я поставя по-убедително на престола дори от една готова за действие армия. Ще видите. Тя ще спечели сърцата им. Но трябва да излезе от Тауър, възседнала великолепен бял кон, със стелещи се по раменете коси, и трябва да изглежда като кралица до последната частица на съществото си.

Сесил се готвеше да възрази, но Робърт продължи:

— Трябва да има хора, които я приветстват с викове, трябва да има живи картини, провъзгласяващи я за истинската и единствена наследница: картини за хората, които не могат да прочетат вашите прокламации, които не познават закона. Тя трябва да бъде заобиколена от красив двор и ликуваща, благоденстваща тълпа. Именно така ще я направим наистина кралица: сега, и до края на живота й.

Сесил беше поразен от ясните виждания на младия човек.

— Наистина ли вярвате, че това й осигурява по-голяма безопасност?

— Тя може сама да си осигури безопасност — каза сериозно Робърт. — Дайте й сцена, и тя ще се постарае всички да гледат само нея. Тази коронация й дава платформа, която ще я издигне много над всички останали в Англия — над нейните братовчеди и съперници за наследяването на трона, над всички. Това й дарява сърцата и душите на нейните поданици. Трябва да намерите парите, за да мога да й построя нужната сцена, а тя ще направи останалото. Тя ще изпълни ролята на кралица.

Сесил се обърна към прозореца и погледна навън към неприветливите сега, през зимата, градини на двореца Уайтхол. Робърт се приближи, оглеждайки профила на по-възрастния мъж. Сесил наближаваше четирийсет: глава на семейство, таен протестант през годините от управлението на католичката Мери Тюдор; мъж, който хранеше две страсти: към съпругата си и към придобиването на нови земи. Беше служил на младия крал протестант, беше отказал да бъде част от заговора за короноването на Джейн Грей, а после беше неотклонно и дискретно предан на принцеса Елизабет, приемайки недостойната за високото му положение работа на оценител на поземлени имоти, за да може да опази добросъвестно малките й имения и да има извинение да я вижда често. Именно съветите на Сесил я бяха опазили да не изпадне в беда през годините на заговорничество и бунта срещу сестра й Мери. Пак съветите на Сесил щяха да я задържат стабилно на този нов трон. Робърт Дъдли можеше и да не го харесва — всъщност, той никога нямаше да харесва никой съперник — но знаеше, че този човек ще взема решенията от името на младата кралица.

— И така? — каза той накрая.

Сесил кимна.

— Ще съберем парите отнякъде — каза той. — Ще трябва да вземем заеми. Но за бога, заради нея, гледайте да излезе колкото е възможно по-евтино.

Робърт Дъдли поклати глава в инстинктивен жест на възражение:

— Това не може да бъде евтино! — заяви той.

— Не може да изглежда евтино — поправи го Сесил. — Но може да бъде на цена, която можем да си позволим. Знаете ли с какво състояние разполага тя?

Беше наясно, че Робърт не знае. Никой не знаеше, докато писарят на Частния съвет, Армагил Уад, беше излязъл от кралската хазна, която за последен път бе видял пълна със злато, понесъл в треперещата си ръка съвсем кратък опис на съдържанието й, и беше прошепнал ужасено: „Нищо. Не е останало нищо. Кралица Мери е похарчила всичкото злато на крал Хенри“.

Робърт поклати глава.

— Тя има дългове на стойност шейсет хиляди лири — каза Сесил тихо. — Дългове на стойност шейсет хиляди лири, и нищо за продан, нищо, което да предложим като гаранция срещу заем, и никакъв начин да вдигнем данъците. Ще намерим парите за коронацията, но ще направим най-добра услуга на кралицата, ако се погрижим тази коронация да ни излезе евтино.

Тържественото шествие на Елизабет от Тауър до двореца Уестминстър премина точно както беше планирал Дъдли. Тя спря и се усмихна пред живата картина, представяща майка й, лейди Ан, пое Библията, поднесена й от едно момиченце, целуна я и я притисна към гърдите си. Спря на местата, които Робърт Дъдли й бе отбелязал.

От тълпата излезе малко дете с китка цветя. Елизабет се наведе ниско на седлото и пое букета, целуна цветята и прие с усмивка приветствията. По-нататък чу случайно двама ранени войници да викат името й, и спря за миг да им благодари за пожеланията, а тълпата близо до тях ги чу да предричат, че в Англия ще настъпят мир и благоденствие сега, когато дъщерята на Хари бе на престола. Малко по-късно стара жена се провикна и я благослови, и Елизабет сякаш по чудо чу слабия старчески глас над ликуващите възгласи на тълпата, и спря коня си, за да приеме благопожеланията.