Момчето зяпна.

— Изпратиха ме да ви доведа да й помогнете. Какво да кажа на госпожа Фостър?

Докторът отпусна длан на рамото на момчето.

— Кажи им, че би ми струвало по-скъпо от разрешителното ми да се замесвам в такъв случай — каза той. — Възможно е тя вече да взема лекарство и то да й е предписано от по-важен човек от мен.

Момчето се намръщи, опитвайки се да схване какво искаше да каже лекарят.

— Не разбирам — каза то.

— Искам да кажа, че ако съпругът й се опитва да я отрови, то аз не смея да се меся — каза докторът направо. — А ако е смъртно болна, тогава се съмнявам, че той ще ми благодари, че съм я спасил.

Елизабет беше в обятията на Робърт, той покриваше лицето и раменете й с целувки, ближеше шията й, омаломощавайки я, докато тя едновременно се смееше и го отблъскваше, и го притегляше обратно.

— Тихо, тихо, някой ще чуе — каза тя.

— Именно ти вдигаш всичкия този шум с виковете си.

— Тиха съм като мишка. Не викам — възрази тя.

— Не още, но ще започнеш — обеща той, при което тя отново се разсмя и затули устата си с длан.

— Ти си луд!

— Луд съм от любов — съгласи се той. — И обичам да печеля. Знаеш ли колко отмъкнах от Де Куадра?

— Обзалагал си се с испанския посланик?

— Само на сигурно.

— Колко?

— Петстотин крони — каза тържествуващо той. — А знаеш ли какво казах?

— Какво?

— Казах, че може да ми плати в испанско злато.

Тя се опита да се засмее, но той веднага видя нервността, която се мярна за миг в очите й.

— Ах, Елизабет, не разваляй всичко, много лесно е да се справим с испанския посланик. Аз го разбирам, и той ме разбира. Това беше само шега, той се засмя, и аз също. Мога да се справям с държавните дела, Бог е свидетел, че съм роден и възпитан да се занимавам с тях.

— Аз съм родена да бъда кралица — бързо му заяви тя.

— Никой не го отрича — каза той. — Най-малко пък аз. Защото съм роден да бъда твой любим, твой съпруг и твой крал.

Тя се поколеба.

— Робърт, дори ако обявим годежа си, ти няма да получиш кралска титла.

— Дори ако?

Тя пламна и се изчерви.

— Искам да кажа: когато.

— Когато обявим годежа си, аз ще бъда твой съпруг и крал на Англия — каза той простичко. — Как иначе би ме нарекла?

Елизабет беше зашеметена и млъкна, но веднага се опита да се справи с него.

— Виж, Робърт — каза тя меко. — Едва ли би искал да бъдеш крал. Филип Испански винаги е бил известен само като принц консорт. Не като крал.

— Филип Испански имаше други титли — каза той. — Беше император в земите си. За него нямаше значение какъв е в Англия, него почти го нямаше тук. Нима би искала да седя на по-ниско място, и да се храня от сребърни съдове, когато ти се храниш от златни, както правеше Филип при Мери? Нима би искала да ме унижаваш така пред други хора? През всеки ден от живота ми?

— Не — каза тя припряно. — Никога.

— Нима ме смяташ недостоен за короната? Достатъчно добър за ложето ти, но не достатъчно добър за престола?

— Не — каза тя. — Не, разбира се, че не, Робърт, любов моя, не изопачавай думите ми. Знаеш, че те обичам, знаеш, че не обичам никого освен теб, и се нуждая от теб.

— Тогава трябва да завършим онова, което започнахме — каза той. — Разведи ме с Ейми и обнародвай годежа ни. Тогава ще мога да бъда твой партньор и помощник във всичко. И ще ме наричат крал.

Тя се готвеше да възрази, но той я придърпа отново към себе си и започна да я целува по шията. Елизабет безпомощно се разтопи в прегръдката му.

— Робърт…

— Любов моя — каза той. — Толкова си хубава на вкус, че бих могъл да те изям.

— Робърт — въздъхна тя. — Любов моя, единствена моя любов.

Той нежно я взе в ръцете си и я отнесе до леглото. Тя лежеше по гръб, докато той изхлузи халата си и се приближи към нея, гол. Тя се усмихна, в очакване той да сложи предпазното средство, което винаги използваше, когато правеха любов. Когато той не взе в ръка украсения с панделки кожен кондом, нито пък посегна към масичката до леглото, тя се изненада.

— Робърт? Нямаш ли защитно средство?

Усмивката му бе много мрачна и прелъстителна. Той се промъкна нагоре по леглото към нея, като притискаше голото си тяло към всеки сантиметър от плътта й, замайвайки я с лекия си мускусен аромат, с топлината на кожата си, с меките, бодливи сплъстени косъмчета по гърдите си, с надигащата се като стълб плът.

— Нямаме нужда от него — каза той. — Колкото по-скоро създадем син за люлката на Англия, толкова по-добре.

— Не! — възкликна тя, ужасена, и понечи да се отдръпне. — Не и докато не съобщим, че сме женени.

— Да — прошепна той в ухото й. — Почувствай го, Елизабет, никога не си го почувствала както трябва. Никога не си го почувствала така, както го е чувствала жена ми. Ейми ме обича, когато съм гол, а ти дори не знаеш какво е усещането. Ти никога не си изпитвала и половината от удоволствието, което съм доставял на нея.

Тя леко изстена от ревност и изведнъж протегна ръка надолу, улови го и го насочи към влагата между краката си. Щом телата им се сляха и тя почувства голата му плът със своята, ресниците й изпърхаха и очите й се затвориха от удоволствие. Робърт Дъдли се усмихна.

На сутринта кралицата обяви, че е болна и не може да приема никого. Когато Сесил дойде до вратата й, тя прати да му съобщят, че може да го приеме съвсем за кратко, и то само ако въпросът е спешен.

— Боя се, че да — каза той мрачно и сериозно, като посочи към документа в ръката си. Пазачите се дръпнаха встрани и го пуснаха да влезе в спалнята й.

— Казах им, че трябва да подпишете разрешение за връщането на френските пленници — каза Сесил, като влезе и се поклони. — Бележката ви гласеше да дойда веднага, като си измисля оправдание да се срещна с вас.

— Да — каза тя.

— Заради сър Робърт?

— Да.

— Това е нелепо — каза той дръзко.

— Зная това.

Нещо в равния тон на гласа й го накара да застане нащрек:

— Какво е направил?

— Постави ми… искане.

Сесил чакаше.

Елизабет хвърли поглед към преданата мистрес Ашли.

— Кат, иди да застанеш отвън пред вратата и се погрижи никой да не подслушва.

Жената излезе от стаята.

— Какво искане?

— Такова, което не мога да изпълня.

Той чакаше.

— Иска да обявим годежа си, да дам развод на него и онази жена, а той да бъде обявен за крал.

— Крал?

Главата й се сведе, тя кимна, без да го поглежда в очите.

— Титлата принц консорт беше достатъчно добра за императора на Испания.

— Знам. Казах му го. Но той иска да бъде крал.

— Трябва да откажете.

— Спирит, не мога да му откажа. Не мога да му позволя да мисли, че съм неискрена спрямо него. Нямам думи, с които да му откажа.

— Елизабет, тази лудост ще ви коства престола на Англия, и всичките опасности, и цялото чакане, и мирът от Единбург, ще се окажат напразни. Ще ви свалят от трона и ще сложат братовчедка ви на вашето място като кралица. Или дори по-лошо. Не мога да ви спася от това, с вас е свършено, ако го поставите на престола.

— Нищо ли не измислихте? — настоя тя. — Вие винаги знаете какво да правите. Спирит, трябва да ми помогнете. Трябва да прекратя връзката си с него, а кълна се в Господ, не мога.

Сесил я погледна подозрително:

— Това ли е всичко? Че той иска развод, и да бъде наречен „принц консорт“? Не ви е наскърбил, или заплашил? Нали не забравяте, че това би било държавна измяна, дори и ако е сторено от любов? Дори и ако е сторено от любимия, за когото сте сгодена?

Елизабет поклати глава.

— Не, той винаги е… — тя млъкна рязко, като си мислеше какво огромно удоволствие й доставяше той. — Той винаги… Но какво би станало, ако имам дете?

Ужасеното му изражение беше така мрачно, като и нейното.