— Това е собственият ми параклис. Служите като мой свещеник. Аз съм кралицата. Ще правите, каквото ви наредя. Свалете тази дарохранителница.

Епископът се обърна обратно към олтара, сякаш тя изобщо нямаше значение, затвори отново очи и се отдаде на своя Бог.

Епископът колкото чу, толкова и почувства шумолящото движение на роклята й, когато тя излезе с резки крачки от трона, и трясъка, когато затръшна вратичката, като дете, излизащо тичешком разгневено от някоя стая. Почувства как настръхва, ръцете му изтръпваха, но той остана все така решително обърнат с гръб към паството, отслужвайки литургията не с тях, а за тях: един съкровен процес само между свещеника и неговия Бог, който вярващите можеха да наблюдават, но към който не можеха да се присъединят. Епископът внимателно остави дарохранителницата на олтара и събра ръце в молитвен жест, тайно притискайки ги здраво към глухо биещото си сърце, когато кралицата изхвърча гневно от личния си параклис, в коледния ден, прогонена от Божия дом на самия Негов празник, поради собственото си объркано, еретично мислене.

Два дни по-късно Сесил, така и неуспял да се прибере у дома за Коледа, изправен пред кралски истеричен пристъп от една страна, и упорит епископ — от друга, беше принуден да издаде кралска прокламация: литанията, Господната молитва, откъсите от Библията, предназначени за определени дни, и десетте Божи заповеди до една да се четат на английски, във всяка църква в страната, а нафората да не се вдига. Това беше новият закон на страната. Елизабет беше обявила война на църквата още преди да бъде коронясана.

— Е, кой ще я короняса? — попита го Дъдли. Беше денят преди Дванайсетата нощ. Както Сесил, така и Дъдли не бяха успели да се приберат у дома при съпругите си за повече от една нощ по време на коледните празненства.

„Няма ли си достатъчно работа с подготовката на празненството за Дванайсетата нощ, та сега трябва да умува и над религиозната политика?“, запита се Сесил раздразнено, докато слизаше от коня си в двора на конюшнята и подхвърляше юздите на един чакащ коняр. Видя очите на Дъдли да пробягват по животното и почувства за втори път да го пробожда раздразнение, защото знаеше, че младият човек ще види веднага, че задницата на коня е твърде къса.

— Благодаря ви за загрижеността, но защо се интересувате, сър Робърт? — Вежливостта в тона на Сесил почти успя да смекчи ледената нотка в отговора му.

Усмивката на Дъдли беше умиротворителна:

— Защото тя ще се тревожи, а тя е жена, която може да се поболее от тревога. Тя ще ми поиска съвет, и искам да съм в състояние да я успокоя. Вие сигурно имате план, сър, вие винаги имате. Аз само ви питам какъв е той. Ако искате, може да ми кажете да си гледам конете и да оставя политиката на вас. Но ако искате умът й да бъде спокоен, трябва да ми кажете какъв отговор би трябвало да й дам. Знаете, че тя ще потърси съвета ми.

Сесил въздъхна:

— Никой не е предложил да я короняса — каза той печално. — И, между нас казано, никой не желае да я короняса. Всички са против, кълна се, че са в таен заговор. Не мога да проследя някаква конспирация, но те всички знаят, че докато не я коронясат, тя не е кралица. Мислят, че могат да я принудят да върне католическата литургия. Положението е отчаяно. Кралица на Англия, а нито един епископ не я признава! Уинчестър е под домашен арест за проповедта си на погребението на покойната кралица, Огълторп е в почти същото положение заради нелепата си проява на незачитане в коледния ден. Той казва, че по-скоро е готов да отиде на кладата, отколкото да отстъпи пред нея. Тя не позволи на епископ Бонър дори да докосне ръката й, когато дойде в Лондон, така че той също е неин заклет враг. Архиепископът на Йорк й каза в лицето, че я смята за прокълната еретичка. Тя държи епископа на Чичестър под домашен арест, макар да е тежко болен. Всички те са единодушно против нея, между тях няма дори сянка на съмнение. Няма дори и най-малка пролука, където някой може да види разделение.

— Със сигурност, ако раздадем някои подкупи…?

Сесил поклати глава:

— Станали са удивително принципни — каза той. — Няма да търпят възстановяването на протестантството в Англия. Няма да приемат протестантска кралица.

Лицето на Дъдли помръкна:

— Сър, ако не бъдем внимателни, самата църква ще вдигне бунт отвътре срещу кралицата. Стъпката от обявяването й за еретичка до откритото предателство е много малка, а един бунт, оглавен от принцовете на църквата едва ли изобщо ще може да се разглежда като бунт. Те са принцовете епископи, могат да я направят да изглежда като узурпатор. Има достатъчно католически кандидати за престола, които ще побързат да заемат мястото й. Ако й обявят война, с нея е свършено.

— Да, знам това — каза Сесил, като сдържаше с известно затруднение раздразнението си. — Давам си сметка за опасността, в която се намира тя. Никога не е било по-лошо. Никой не си спомня монарх, управлявал в такава несигурност. Крал Хенри никога не е имал повече от един епископ, открито изправил се срещу него, срещу покойната кралица, в най-тежките й времена, бяха двама, но сега всеки един от тях е отявлен и открит враг на принцеса Елизабет. Знам, че положението е възможно най-лошо, а шансовете на принцесата са такива, че тя виси на косъм. Това, което не знам, е как да заставя една непреклонна римокатолическа църква да короняса една протестантска принцеса.

— Кралица — подсказа Дъдли.

— Какво?

— Кралица Елизабет. Вие казахте „принцеса“.

— Тя е на трона, но не е миропомазана — каза мрачно Сесил. — Моля се да дойде денят, когато да мога да кажа „кралица“ и да знам, че това е истина — ни повече, ни по-малко. Но как мога да постигна това, тя да бъде миропомазана, ако никой не желае да го направи?

— Тя едва ли може да ги обезглави всичките — каза Дъдли с неоправдано бодър тон.

— Точно така.

— Но какво ще стане, ако те повярват, че тя може да промени мнението си?

— Едва ли ще повярват на това, след като тя излетя като вихър от собствения си параклис на Коледа.

— Ако смятат, че ще се омъжи за Филип Испански, биха я коронясали — предложи лукаво Дъдли. — Биха повярвали, че той ще измисли някакъв компромис. Видяха го как се справи с кралица Мери. Биха поверили Елизабет под неговия контрол.

Сесил се поколеба:

— Всъщност биха могли.

— Можете да кажете на трима души, под най-строга тайна, че тя обмисля да се омъжи за него — посъветва го Дъдли. — Това е най-сигурният начин да се уверим, че всички ще го научат. Предложете той да дойде за сватбата и да изготви ново споразумение за църквата в Англия. Той харесваше Елизабет преди, а Господ е свидетел, че тя доста го насърчаваше. Всички мислеха, че те ще се оженят веднага щом сестра й изстине в гроба. Можете да кажете, че са почти сгодени. Тя присъстваше на литургията почти всеки ден през последните пет години: те всички знаят това много добре. Тя е сговорчива, когато се налага да бъде такава. Напомнете им за това.

— Искате да използвам старите скандали, свързани с принцесата, като прикритие за нейната политика? — запита саркастично Сесил. — Да я посрамя като жена, която си е лягала със собствения си зет, докато сестра й е лежала на смъртно легло?

— Елизабет? Срам? — Дъдли се изсмя в лицето на Сесил. — Тя не е изпитвала неудобството на срама още от момичешките си години. Тогава научи, че можеш да преодолееш срама, ако запазваш самообладание и не признаваш нищо. Похотта също не я безпокои. Нейните „скандали“, както ги наричате — като изключим онзи с Томас Сиймор, който излезе от контрол — никога не са случайни. Откакто лудориите й със Сиймор го отведоха до ешафода, тя си е научила урока. Сега тя ръководи желанията си, не се оставя те да я тласкат. Тя не е глупачка, знаете ли. Досега оцеля. Трябва да се учим от нея, да се учим да използваме всичко, което имаме: точно както тя е правила винаги. Възможният й брак е най-голямото ни оръжие. Разбира се, че трябва да го използваме. Какво мислите, че правеше тя през цялото време, докато флиртуваше с Филип Испански? Господ е свидетел, че не е била тласкана от желание. Тя разиграваше единствената карта, която имаше.