— Когато съм готов, Калкин, — проговори нечий глас сред облаците дим, — ще посмея! Но изборът ще бъде мой… Не ти ли се вие свят от височината? Какво ще стане, ако се хвърлиш надолу? Ще се притекат ли на помощ твоите ракашаси. Ще те спасят ли демоните?

И тогава върху всички сгради близо до Храма се спуснаха светкавици, но в отговор отново се разнесе смехът на Мара. И постепенно отслабна в далечината, докато наоколо се разгаряха нови пожари.

Сам приседна на покрива и се загледа в горящия град. Постепенно шумовете от битката утихваха. Пожарът покриваше всичко.

Главата му бе пронизана от остра болка. После отново и отново. Изведнъж болка разцепи и тялото му и той извика от изненада.

На улицата под него се бяха изправили Брама, Вайю, Мара и четири полубожества.

Той се помъчи да вдигне пиката, но ръката му потрепери, после пръстите му се разтвориха, пиката издрънча на покрива и изчезна.

Към него бе насочен скиптърът с вградения череп.

— Слез долу, Сам! — извика Брама и завъртя леко скиптърът, при което болката се усили. — Ти и Ратри сте единствените останали живи! Вие сте последните! Предайте се!

Той с мъка се изправи и вкопчи пръсти в блестящия пояс.

После се залюля и прецеди през здраво стиснатите си зъби:

— Добре! Ще се спусна сред вас като бомба!

И тогава небето потъмня, после блесна и отново потъмня.

Пронизителен вопъл надви пукотът на горящите сгради.

— Това е Гаруда! — извика Мара.

— Защо му е на Вишну да идва точно сега?

— Гаруда е открадната! Забравихте ли?

Огромната птица се спусна към горящия град като титаничен феникс, летящ към пламналото си гнездо.

Сам вдигна глава и в същия миг качулката падна пред очите на Гаруда. Птицата махна с крила и се понесе като камък право към мястото, където стояха изправени боговете.

— Червено! — извика Мара. — Ездачът носи червено!

Брама вдигна пред себе си блестящия скиптър и го насочи към главата на пикиращата Птица.

Мара махна с ръка и перата й сякаш бяха обгърнати в пламъци.

Вайю вдигна дланите си и ураганен вятър се спусна към нея.

Птицата нададе повторен писък, разтвори криле и забави падането си. Наоколо се суетяха ракашаси и я побутваха да продължи надолу. Скоростта на падане се забавяше, забавяше, но птицата не можеше да спре.

Боговете се разбягаха.

Гаруда се блъсна в земята и тя потрепери.

Сред перата на гърба й се появи Яма с ятаган в ръка, скочи, направи три крачки и рухна. Откъм близките руини дотича Мара, приклекна и го удари два пъти по шията с острото на дланта си.

Сам скочи преди втория удар, но не можа да стигне на време. Отново изпищя скиптърът и светът около него се завъртя. С отчаяни усилия се помъчи да забави падането си. Почти успя…

Земята бе на тридесет стъпки под него …двадесет… десет…

Изведнъж я обви гъста мътно-червена мъгла, после стана черна…

— Най-сетне Бог Калкин бе сразен в битка — каза някой с тих глас.

Брама, Мара и двамината полубогове наречени Бора и Тикан бяха единствените оцелели, които можеха да изнесат Сам и Яма от горящия Кинсет край река Ведра. Зад тях вървеше Господарката Ратри, със завързана на шията примка.

Отнесоха Сам и Яма при гръмотевичната колесница, която бе в още по-плачевно състояние, откакто когато бяха извършили принудително кацане — от едната й страна зееше голяма дупка и част от опашката й липсваше. Боговете оковаха своите пленници, като преди това свалиха Талисмана на Обуздателя и аленото наметало на Смъртта. След това изпратиха послание на Небесата и не след дълго няколко гондоли се спуснаха да ги приберат в Небесния град.

— Победихме — обяви Брама. — Няма го вече Кинсет.

— Скъпоструваща победа, струва ми се — отбеляза Мара.

— Но все пак победихме, нали?

— Но Черният отново е на свобода.

— Той искаше само да изпробва силите ни.

— И какво ли си мисли сега? Та ние изгубихме цяла армия! И няколко божества в добавка!

— Затова пък победихме Смъртта, ракашасите, Калкин, Нощта и Майката на Жаравата. След такава победа Нирити едва ли ще дръзне да вдигне ръка срещу нас.

— Всемогъщ е Брама — произнесе Мара и се извърна.

Повелителите на Карма бяха призовани да съдят пленените.

Господарката Ратри беше изгонена от Града и обречена на вечно пребиваване в света на хората и на превъплъщения в закръглени тела на средна възраст, лишени от всякаква женска привлекателност, които в никакъв случай да не могат да приемат нейния Облик или да издържат мощта на Атрибутите й. Тази милост й бе оказана, защото решиха, че се е присъединила към заговорниците случайно, доверявайки се на по-опитния Кубера.

Когато наредиха да изправят пред съда Бог Яма, в килията откриха само мъртвото му тяло. Оказа се, че в чалмата му била скрита малка метална кутия, която избухнала.

Господарите на Карма извършиха аутопсия.

— Щом е искал да умре, защо не е взел отрова? — запита Брама. — Много по-лесно би било да скрие в себе си таблетка, отколкото кутия.

— Теоретически е възможно, — каза един от Повелителите, — някъде по света той да има второ тяло, в което е възнамерявал да се пренесе с помощта на самовзривяващо се след работа устройство.

— Възможно ли е да се направи подобно нещо?

— Не, разбира се. Апаратурата за прехвърляне е обемиста и сложна. Но Яма не веднъж се е хвалил, че може да направи каквото си поиска. Веднъж се опита де ме убеди, че е възможно създаването на подобен миниатюрен механизъм. Ала контактът между двете тела трябва да е непосредствен, чрез множество кабели и жици. Нито един механизъм с подобни размери не може да генерира необходимата енергия.

— А кой ви построи машината за пситотестуване? — запита Брама.

— Бог Яма.

— А кой дари на Шива гръмотевичната колесница? Огненосния жезъл на Агни? Всепоразяващия лък на Рудра? Тризъбеца? Ослепителното копие?

— Яма.

— Тогава искам да ви съобщя, че примерно по същото време, когато е било активирано това устройство, от само себе си се е включил Главният генератор в Просторната Зала на Смъртта. Работил е около пет минути, след което се е изключил.

— Енергия за излъчване?

Брама вдигна рамене.

— Време е да изправим пред съда Сам.

Така и направиха. И тъй като вече веднъж вече бе умирал и това не бе дало необходимия резултат, този път решиха да не се ограничават само със смъртна присъда.

И той беше трансмигриран. Но не в друго тяло.

Издигнаха радиопредавателна кула, сетне упоиха Сам и го скачиха с трансфериращите кабели, но нямаше друго тяло. Кабелите водеха към преобразувателя на кулата.

И излъчен бе неговият атман нагоре през разтворения купол право в огромния магнитен облак, който обгръща планетата и се нарича Божествения мост.

А след това го дариха с уникалната чест да го погребат за втори път в Небесата. Заедно с него изгориха и трупът на Бог Яма, и докато наблюдаваше виещите се над кладата кълбета дим, Брама се чудеше къде ли се намира той в момента.

— Буда потъна в нирвана — възвести Брама. — Молете се в храмовете! Пейте на улиците! Величествено беше неговото възвисяване! Той реформира старата религия и сега сме по-съвършени от когато и да било! И нека всички, които не мислят така да си спомнят Кинсет!

Така и беше.

Ала не можаха да открият Бог Кубера.

Свободни бяха демоните.

И Нирити беше силен както никога.

А по света се скитаха хора, които помнеха бифокалните очила и шумящите клозети, знаеха за нефтопреработването и двигателите с вътрешно горене и за денят, в който слънцето бе отвърнало лицето си от правосъдието на Небесата.

А Вишну заяви, че пустинята най-накрая е проникнала в Града.