— Значи тази песен дрънкате на вашите фашистки балалайки?
— Избра неподходящо прилагателно.
— Ами ти използва всички останали.
— Изглежда, че по този въпрос никога няма да сме на едно мнение.
— Ако в отговор на въпроса защо подтискате света, всеки път бълваш подобни поетични фъшкии, то, естествено, не. Мисля, че просто не може да има разбирателство.
— Тогава да изберем друга тема за разговор.
— Макар че действително като те гледам си казвам: „Той е Смърт“.
Яма не отговори.
— Странна е все пак твоята страст. Чух че си бил стар, преди да станеш млад…
— Знаеш, че е вярно.
— Помня че беше вундеркинд по техника и майстор на оръжията. Изгуби юношеството си в пламъка на огъня и същия ден се превърна в старец. Тогава ли смъртта стана твоя водеща страст? Или по-рано? Или по-късно?
— Няма значение — изрече Яма.
— Защо служиш на боговете — заради онова, което ми каза, или защото ненавиждаш по-голямата част от човечеството?
— Не съм те лъгал.
— Тогава Смъртта е идеалист. Забавно.
— Не чак толкова.
— А може би, Господарю Яма, нито едно от тези предположение не е вярно? И страстта, която те управлява…
— Вече спомена името й — прекъсна го Яма. — В същата онази реч, в която я сравни със зараза. Не беше прав тогава и сега не си прав. Не искам да слушам същата проповед отново и тъй като в момента не съм затънал в подвижен пясък — няма да я слушам.
— Мир — усмихна се Сам. — Но кажи ми, сменят ли се понякога водещите страсти на боговете?
Яма също се усмихна.
— Богинята на танца на времето беше богиня на войната. Така че, изглежда всичко се променя.
— Сам след като умра от истинска смърт, — каза Сам, — ще се променя напълно. Но дотогава ще мразя Небесата с всяко мое дихание. Ако Брама ме осъди на изгаряне, ще се изплюя в пламъците. Ако нареди да ме обесят, ще захапя ръката на палача. А рече ли да ми отреже главата, кръвта ми ще разяде острието. Това водеща страст ли е?
— Ти си отличен материал за бог — отбеляза Яма.
— Мили Боже! — възкликна Сам.
— Преди да се случи онова, което трябва да се случи, — каза Яма, — ми беше обещано, че мога да те заведа на сватбата.
— Сватба ли? Ти и Кали? Толкова скоро?
— При малкото пълнолуние — отвърна Яма. — Така че, каквото и решение да вземе Брама, преди това ще ти поднеса някоя избрана напитка.
— Благодаря ти за това, Смъртоносецо. Но доколкото си спомням, на Небесата няма сватби.
— Тази традиция предстои да бъде нарушена. Нито една традиция не е свещена.
— Тогава — успех — каза Сам.
Яма кимна, прозя се и запали поредната цигара.
— Между другото, — отбеляза Сам, — коя е сега водещата мода за екзекуции в Небесата? Питам от чиста любознателност.
— В Небесата не се правят екзекуции — отвърна Яма и извади от едно чекмедже шахматна дъска.
5
От Адския кладенец той се възнесе на Небесата за да общува с боговете. Много тайни крие Небесният град, включително и тайната на неговото минало. Не всичко, което се е случило там по времето, когато е пребивавал е известно. Знае се, обаче, че се е застъпвал пред боговете за съдбините на света и с това е предизвиквал симпатията на едни и омразата на други. Ако беше избрал да измени на човечеството и да приеме предложението на боговете, казват че тогава щял да получи вечен прием като Господар на Града, а не да срещне смъртта си в ноктите на призрачните котки от Канибурхи. Злите езици твърдят, че отначало бил приел предложението, но после самият той бил предаден и едва в последните си дни, отново застанал изцяло на страната на страдащото човечество, ала броени били тези дни…
С мълнии препасана, знаменоска, с меч
въоръжена, и щит и лък,
разкъсваща, поддържаща, Кали, нощта на разрухата в
Края на света, скитаща се из мрака,
защитница, измамница, безгрижна, обичана и красива,
Брахмани, Майка на ведите, обитателка на безмълвни
и тайнствени места,
предвещаваща добро, нежна, обладана от сила, сумрачна,
непобедима водачка, милостива,
пътеводна звезда за заблудените, на блага дарителка,
учителка, доблест в облика на жена,
със сърце променливо, практична и аскетична,
вълшебница, благородна, безсмъртна и вечна…
Ариятарабхатариканамаштотарасатакастотра (36–40)
И ето, както често се бе случвало и преди, вятърът погали белоснежната й козина.
Тя се разхождаше там, където се полюшваха лимонено-жълти треви. Вървеше по виещата се между тъмните дървета пътечка, сред цветята на джунглата, зъбери от яспис се издигаха отдясно, с белокаменни жили, пронизани от оранжеви капиляри.
И ето, както често се бе случвало и преди, безшумно пристъпваха по пътеката меките възглавнички на лапите й, вятърът рошеше козината й, бяла като мрамор, а около нея се носеха десетте хиляди аромата на джунглата и равнината — там, в сумрачното място, което съществуваше само наполовина.
Тя вървеше сама по неостаряващата пътека през джунглата, която отчасти беше илюзия. Белият тигър е ловец-единак. Дори и да имаше други чудовища наоколо, нито едно от тях не търсеше подобна компания.
И ето, както често се бе случвало и преди, тя погледна към гладката, сива обвивка на небосклона и към звездите, които блестяха там като ледени висулки. Очите й — полумесеци, се разшириха, тя спря и приседна на задни лапи, загледана нагоре.
Какво преследваше?
От гърлото й се надигна нисък звук, подобен на кикот. Тя се метна внезапно на върха на гладката скала и замръзна там, ближейки рамото си. Когато изгря луната, тя впери поглед в нея. Приличаше на скулптура, изваяна от нетопящ се лед, изпод веждите й блестяха топазените очи.
И ето, както често се бе случвало и преди, тя не знаеше, дали наоколо е истинската джунгла на Канибурха. Чувстваше, че се намира под сянката на разлистената гора, но не беше абсолютно сигурна.
Какво преследваше тя?
Небесата са разположени на плато, което някога е било планинска верига. Тези планини били разтопени и изгладени, за да се получи равна основа. От далечния плодовит юг бил докаран повърхностния слой почва, за да се захване плът, по оглозгания природен скелет. Над целия район бил издигнат прозрачен купол, за да го пази от полярния студ и да отблъсква нежеланите.
Горди и високи се издигат Небесата и се наслаждават на здрача на дълги и безгрижни дни. През Града и гората непрестанно циркулира свеж, затоплен въздух. Под купола могат да се образуват облаци, които да освежават с дъжд, там където е необходимо. Дори сняг може да се получи по този начин, макар това никога да не е било правено. В Небесата винаги цари лято.
И сред летните Небеса се издига Небесният град.
Небесният град не е израснал така, както обикновено израстват хорските градове — около пристанище, сред плодородна равнина, пасбища, ловджийски краища, търговски пътища, или места богати на природни залежи. Небесният град възникна като концепцията на своите първи обитатели. И не растеше той бавно и донякъде случайно — тук се издига сграда, там се прокарва улица, руши се едно, за да се построи друго — и всичко това заедно в едно грозно и нехармонично цяло. Не. Отчетени бяха всички изисквания за удобство и внимателно премислен всеки сантиметър от бъдещото великолепие, не само от първите архитекти, а и от техните мощни проектантски машини. Накрая всички планове бяха координирани и претворени в действителност от един брилянтен архитект-художник. Вишну-Пазителят пазеше образа на града в ума си — до денят, в който прелетя на гърба на своята Птица Гаруда, около Километровата кула и когато погледна надолу, целият Небесен град се отрази в капчицата пот на челото му.
И така, Небесата са възникнали от ума на един бог, но в създаването на концепцията са участвали много. И той бе разположен по-скоро по избор, отколкото по необходимост, сред пустош от лед, сняг и скали, на вечния полюс на света, където само най-могъщите сред могъщите могат да си построят дом.
