Сам приближи до нея, отвори люка и влезе.

— Ще можеш ли да се справиш с управлението, Обуздатею? — запита Тарака. — Да я накараш да литне в небосвода и да залее с разрушителна вълна земята?

— Сигурен съм, че Яма се е постарал да направи управлението колкото се може по-просто. Рационалността е неговата лебедова песен. Летял съм и преди на реактивни съдове и бих се обзаложил, че този не се различава много.

Той се приведе в кабината, настани се на пилотското място и огледа пулта за управление.

— Проклятие! — извика той като протегна ръка и тутакси я отдръпна.

Демонът се бе появил ненадейно, минавайки направо през металната стена на колесницата.

— Боговете се приближават бързо — съобщи той. — Особено Агни.

Сам натисна серия от превключватели и постави ръка на един клавиш. На контролното табло блеснаха разноцветни светлини и от някъде се раздаде тихо бръмчене.

— Колко далеч от тук са? — запита Тарака.

— Почти на половината път. Агни разширява с огъня си пътеката и се носи по нея сякаш е булевард. Изгаря всичко, което му се изпречи на пътя.

Сам придърпа една ръчка към себе си и като следеше индикаторите завъртя внимателно диска за управление. Корабът се разтресе.

— Готов ли си? — запита Тарака.

— Не мога да излетя, докато е студена. Трябва да изчакаме да се стопли. А и пулта за управление е по-сложен, отколкото очаквах.

— Преследвачите наближават.

— Знам.

От далечината достигна грохотът на няколко поредни експлозии, които заглушиха нарастващото бръмчене на колесницата. Сам придърпа ръчката още малко и продължи да нагласява диска.

След минута го повтори отново и бръмченето отслабна в едва доловимо мъркане.

— Изчезна — рече Тарака. — Умря.

— Кой? Какво?

— Демонът, когото изпратих да спре Господаря на Огъня. Не успя.

Последваха още експлозии.

— Разрушават Адския кладенец — рече Тарака.

Сам чакаше неподвижно, пот бе избила на челото му.

— Ето го — идва Агни!

Сам погледна през дългия наклонен защитен екран.

Богът на Огъня влезе в долината.

— Време е, Сидхартха.

— Още не — отвърна Сам.

Агни погледна към колесницата и вдигна жезъла.

Нищо не се случи.

Той стоеше с насочен към тях жезъл, сетне го свали и го разклати.

Отново го вдигна.

И пак не излезе огън.

Агни се пресегна, бръкна в раницата на гърба си и нагласи нещо. Докато въртеше ръка от предната част на жезъла изскочи огнен стълб и прогори отвор в земята, недалеч от колесницата.

Богът насочи жезъла към тях.

Нищо.

И тогава Агни се затича към кораба.

— Електронасочване? — запита Тарака.

— Да.

Сам придърпа към себе си ръчката и завъртя рязко диска. Около тях се разнесе рев.

Той натисна един бутон и от задната част на колесницата се чу свистене. Сам завъртя друго копче и в този миг Агни посегна към люка.

Разнесе се металическо звънтене, блесна ослепителна светкавица.

Сам изскочи от креслото и се втурна в тесния коридор.

Насреща стоеше Агни с насочен към него жезъл.

— Не мърдай, Сам — или Демон! — извика той над шума на двигателя и лещите му се озариха в червено. — Демон — повтори той. — Не мърдай, или ще изгориш заедно с твоя стопанин!

Сам се хвърли към него.

Агни не направи никакъв опит да се защити, изглежда и през ум не му минаваше, че другият може да нападне.

— Късо съединение, а? — изсмя се Сам и нанесе удар в шията. — Или слънчеви петна — продължи и удари слепоочието.

Агни падна настрана, Сам замахна и нанесе съкрушителен удар с острото на ръката право в адамовата ябълка.

Сам ритна с крак жезъла, който се затъркаля по коридора и когато посегна да затвори люка осъзна, че е твърде късно.

— Иди си, Тарака — извика той. — Това е моя война. Ти не можеш да направиш нищо повече.

— Обещах ти помощта ми.

— Няма с какво да ми помогнеш. Измъквай се, докато все още можеш.

— Щом такава е волята ти. Но последното, което трябва да ти кажа…

— После! Следващият път, когато се видим…

— Обуздателю, става дума за онова, което научих от теб… аз съжалявам… аз…

В тялото и главата му внезапно възникна мъчително, всеподавящо чувство, докато смъртоносният поглед на Яма се впиваше все по-навътре в съществото му.

Кали също се вгледа в очите му и бавно насочи своя скиптър.

Сякаш се вдигна една завеса, за да се спусне друга.

— Сбогом, Обуздателю — се разнесе в главата му.

И тогава черепът му започна да пищи.

Сам усети, че пада.

Нещо пулсираше.

Вътре в главата му. И около него.

Събуди се от това пулсиране и почувства, че целият е омотан с болки и бинтове.

На ръцете и краката си имаше окови.

Седеше на пода в малко помещение. До вратата бе приседнал Червеният и пушеше.

Яма кимна, но не проговори.

— Защо съм жив? — запита Сам.

— За да изпълниш една уговорка, сключена преди много години в Махартха — отвърна Яма. — Брама умира от желание да се срещне с теб.

— Но аз нямам никакво желание да се срещна с Брама.

— След всичките тези години това взе да става очевидно.

— Виждам, че все пак си успял да се измъкнеш от пясъка.

Другият се усмихна.

— Какъв гадняр си — отбеляза.

— Знам. Старая се.

— Доколкото разбрах, твоята сделка се провали?

— За съжаление, да.

— Може би, ще успееш да наваксаш загубата. Вече сме на половината път до Небесата.

— Мислиш ли, че имам шанс?

— Възможно е. Времената се менят. През тази седмица Брама може да е милостив бог.

— Моят домашен терапевт ме съветваше да се специализирам в изгубени каузи.

Яма сви рамене.

— Ами демонът? — запита Сам. — Онзи, който беше в мен?

— Докоснах го, — отвърна Яма, — достатъчно силно. Не знам дали го убих, или само го прогоних. Но вече може да не се безпокоиш за него. Напръсках те с демоничен репелент. Ако тази твар е още жива, много време ще мине, преди да се възстанови от срещата с мен. А може и никога да не се възстанови. Как се случи това? Винаги съм смятал, че от всички хора, ти си най-невъзприемчив към демонично обладаване.

— И аз също. Какъв е този демоничен репелент?

— Открих химично вещество, безобидно за нас, към което демоните изпитват остра непоносимост.

— Хитро. Щеше да ми послужи във времената на Обуздаването.

— Да — съгласи се Яма. — А какво е това — да те обладае демон? Как се чувстваш, когато си подчинен на чужда воля вътре в теб?

— Странно, — рече Сам, — и малко страшно, но също и поучително.

— В какъв смисъл?

— Този свят в началото бе техен — каза Сам. — А ние им го отнехме. Защо да се откажат от онова, което ненавиждаме в тях? За тях, ние сме демоните.

— Но как се чувстваше?

— Подчинен на чужда воля ли? Струва ми се, че ти е познато.

Усмивката на Яма изчезна, после се появи отново.

— Искаш да те ударя, нали, Буда? Така ще почувстваш превъзходство над мен. За съжаление, аз съм садист и няма да го направя.

Сам се разсмя.

— Touche, Смърт — каза той.

Известно време се гледаха мълчаливо.

— Ще ме почерпиш ли с една цигара?

Яма му подаде цигара и я запали.

— Как изглежда в наши дни Първа база?

— Сигурен съм, че няма да я познаеш — каза Яма. — Дори ако всички жители измрат в този момент, след десет хиляди години ще изглежда все така перфектна. Цветята ще си цъфтят, ще свири музика и над фонтаните ще греят разноцветни дъги. Павилионите ще са отрупани с вкусни ястия. Градът, сам по себе си е безсмъртен.

— Подходяща обител, доколкото разбирам, за онези, които се наричат богове.

— Да се наричат? — запита Яма. — Грешиш, Сам. Божествеността, не се свежда само до едно име. Това е начин на съществуване. Човек не го достига с обикновено безсмъртие, дори и последният работник в полето може да постигне продължителност на своето съществуване. Може би тайната се крие в създаването на Облик? Не. Всеки компетентен хипнотизатор може да разиграва всевъзможни игри с образа си. Или в придобиването на Атрибут? Разбира се, че не. Мога да създам машини, далеч по-могъщи и по-точни от всякакви способности, на които би могъл да се научи човек. Да си бог — това значи да си самия себе си и то до такава степен, че страстите ти да съответстват на вселенските сили и всеки който те зърне да го знае още преди да е чул името ти. Един древен поет бе казал, че светът е пълен с отгласи и съответствия. Друг написа дълга поема за ада, където всеки човек е подложен на мъчения от онези сили, които са управлявали живота му. Да си бог — значи да умееш да разпознаваш в себе си най-важното и сетне да засвириш онези мелодия, която да е в най-пълно съзвучие с всичко останало на света. И тогава отвъд пределите на морал, логика и естетика, ти се превръщаш във вятър или огън, в море, планина, дъжд, слънце или звезди, в полет на стрела, в залеза на деня, в любовно обятие. Управлявайки страстите си, управляваш и света. И тогава, онези, които вдигат взор към боговете, ги наричат дори без да знаят имената им: „Той е Огън. Тя е Танц. Той е Разрушение. Тя е любов.“ И така, връщайки се към думите ти — те не се наричат богове. Това правят всички останали, които ги виждат.