А в този момент Сам се изправил лице в лице с последния тигър, който бавно свел глава, сякаш познавал своята жертва. Нямало накъде да отстъпва и той спрял и зачакал. Ала котката също не бързала. Цяла орда демони направила опит по същото време да проникне в града, но проклятието ги задържало. Някой видял богинята Ратри да плаче и името й било внесено в специалния списък. Архиварят Так бил окован и хвърлен в дълбоката тъмница под Небесата. И не един и двама от гостите чули Бог Яма да мълви: „Животът не въстава“, сякаш почти очаквал да се случи нещо подобно.

Погледната по този начин, това била тържествена и впечатляваща смърт.

Седем дни продължило сватбеното тържество и през всичките тези дни Бог Мара изпращал на гостите една след друга нови и нови мечти. Като на вълшебно килимче ги пренясал той през страната на илюзиите, издигал палати от разноцветен дим върху стълбове от вода и огън, спускал ги заедно с креслата, на които седели в клисури, изпълнени със звезден прах, издигал пред всеки един неговия Облик, завъртал ги около архетипите, на които градели своята божествена мощ, — и танцувал Шива на гробището Танца на Разрушението и Танца на Времето, празнувайки своя легендарен подвиг — унищожаването на трите летящи града на Титаните, а Кришна Тъмният се полюшвал в такта на Бойния танц, припомняйки си победата над злия демон Бана, докато Лакшми изпълнявал Танца на Статуята и даже Великият Вишну бил увлечен в празненството, пристъпвайки в Танца на Амфората, а Муругат, облечен в ново тяло се смеел на обгърнатия в океани свят и танцувал по плискащите се вълни като по сцена същият онзи танц, който изиграл някога след смъртта на Шура, потърсил убежище в дълбините на морето. При всеки жест на Мара възниквали нови вълшебства, цветове, музика и вино. Редували се поезия и игри, песни и искрен смях, пламвали състезания по сила и искусност. И наистина се изисквала божествена сила, за да се издържат тези седем дни на пищни удоволствия.

Погледната по този начин, това била впечатляваща и тържествена сватба.

А когато всичко свършило младоженецът и невестата напуснали Небесата за да странстват по света и да се насладят на неговото разнообразие. Без свита и слуги заминали те, за да пътешестват на свобода. Не съобщили нито маршрута на пътешествието, нито продължителността на медения месец — което било напълно в рамките на очакваното, като се има предвид какви шегаджии били техните най-близки небесни приятели.

Но дори след като заминали не утихнало напълно празненството. Бог Рудра, погълнал невероятни количества сома, взел неочаквано думата и произнесъл обстойна реч относно явните и интимни достойнства на младоженката, реч, относно която биха възникнали големи разногласия с Яма, стига той да присъстваше на нея. Бог Агни побързал да вземе нещата в свои ръце и зашлевил Рудра през устата, за което незабавно бил извикан на дуел — в пълен Облик, по цялото протежение на Небесата.

Агни се възнесъл на върха на планината отвъд Канибурха, а Бог Рудра заел позиция недалеч от Края на света. Когато бил даден сигналът, Рудра изпратил топлинно-насочваща се стрела по посока на своя опонент. Бог Агни обаче засякъл стрелата на разстояние от петнадесет мили и я възпламенил с Огъня Всеизгарящ, който след това насочил право към Рудра, като тъничка игла светлина, която го изпепелила на място и пробила дупка в купола зад него. Така била запазена честа на локапалите, а от редовете на полубожествата бил избран нов Рудра, за да заеме мястото на падналия бог.

Един раджа и двама архижреци също предали богу дух, вследствие на изкусни отравяния и се наложило да вдигнат нови клади, за да изгорят останките им. Бог Кришна приел своя Облик и изсвирил музиката, след която вече не се свири музика, а Русокосата Гуари смекчила сърцето си и се явила пред него, когато мелодията утихнала. Сарасвати с блясък изиграла Танца на Наслаждението, а след това Бог Мара пресъздал още веднъж бягството на Хелба и Буда през Града. Това видение обаче разстроило много и специалния списък отново се попълнил. И тогава сред множеството дръзнал да се яви демон с тяло на юноша и тигрова глава и с дива ярост се хвърлил срещу Господаря Агни. Той бил отблъснат със съвместните усилия на Ратри и Вишну, но все пак успял да се измъкне в безтелесната реалност, преди Агни да насочи жезъла си към него.

Големи промени настъпили в Небесата през следващите дни.

Так архиварят, Пресветият копиеносец, бил осъден от Господарите на Карма да се превъплъти в тяло на маймуна, а в ума му било заложено предупреждение, че всеки път, когато поиска ново тяло ще се преражда в маймуна, за да странства в този облик по света, докато не благоволят някой ден Небесата да проявят милосърдие и да вдигнат проклятието си от него. А след това го изпратили в южните джунгли, да отработва своето кармично бреме.

Бог Варуна, наречен Справедливият, събрал своята прислуга и напуснал Небесния град, за да живее някъде другаде. Някои клеветници свързвали отпътуването му с бягството на Нирити Черния, Богът на Мрака, който преди това пропил Града със зловонията на своето проклятие и с отвратителни миазми. Наистина малобройни били онези, които се присмивали на Варуна, защото всички знаели, че Варуна заслужавал своята титла Справедливият и всяка подигравка би се обърнала срещу онзи, който я произнасял, ето защо само след няколко дни затихнали приказките по негов адрес.

След доста време и други богове били прогонени по света, но това било в дните на Небесните Чистки.

Брама, най-могъщият сред четирите божествени рода и сред осемнадесетте войнства райски, Създателят на всичко, Повелителят на високите Небеса и онова, що е под тях, от чийто пъп разцъфтява лотос, чийто ръце се срастват с океаните, а краката трижди обикалят всички светове, чийто величествен барабан внася смут в сърцата на враговете, а в десницата му е колелото на закона, който плете катастрофи, използвайки змии за въжета — се чувствал все по-объркан след прибързаното обещание, което дал на Господарката на Смъртта. Макар че от друга страна, вероятно точно така щял да постъпи и без нейната настойчива намеса. Единственото успокоение от взетото решение бил фактът, че поне за известно време разполагал с някой, на когото да стоварва вината за въпросите, които терзаели съвестта му. Все пак, той бил известен и като Брама Непогрешимия.

В края на празненствата се наложило куполът да бъде поправян на няколко места.

В Небесния музей бил назначен на постоянна служба един въоръжен пазач.

Планирани били няколко наказателни експедиции срещу демоните, но нито една от тях не била приведена в изпълнение.

На мястото на Так назначили нов архивар, който не знаел нищо за своите предци.

По цялата земя, призрачните котки получили в знак на признание правото да посещават Храмовете.

В последната нощ на празненството, един самотен бог пристъпил прага на Павилиона на Мълчанието и се настанил в стаята наречена Памет. После се засмял и се смял дълго, преди да се върне в Небесния град, и смехът му бил изпълнен с младост, красота, чистота и сила, а ветровете, които браздят небето над Небесата подхванали неговия смях и го понесли по земята, където всички, които го чули се зачудили на странната, вибрираща нотка на тържество, която се долавяла в него.

Погледнато по този начин, това били тържествени и впечатляващи времена на Любов и Смърт, на Живот и Омраза — и на Безумие.