— Да — рече Яма, а очите му горяха с ярка светлина.
— И какво обяснение би дал? Ражда се някой с паранормален мозък, след това душата му се пренася в нормален и въпреки това неговите паранормални способности се запазват непокътнати. Защо става така?
— Защото всички ние разполагаме с една единствена телесна матрица, както химическа, така и електрическа по своята същност и тя веднага се заема да преустройва новото физично обкръжение. Новото тяло съдържа много неща, които матрицата е склонна да третира като болестни промени и се опитва да излекува. Ако например, тялото, което заемаш в момента е физически безсмъртно, рано или късно под въздействие на същата тази матрица то ще заприлича на твоето изходно тяло.
— Колко интересно.
— Ето защо пренесените способности в началото са доста слаби, но с течение на времето стават все по-силни. За това, по-добре е да се сдобиеш с Атрибут и дори да прибегнеш до помощта на определени механизми.
— Добре. Често съм се чудил над тези неща. Благодаря ти за поясненията. А междувременно — продължавай да ме изпепеляваш със своя смъртоносен поглед, знаеш ли — той е доста болезнен. А това все пак е нещо. Но да се върнем към проповедта. На един такъв горд и самонадеян изследовател като теб — при това с възхитителна склонност към поучение — веднъж се наложило да проведе изследвания върху заболяване, което водело до физическа и морална деградация на пациента. Но един ден той самият заболял от него. И тъй като все още не бил успял да изобрети лекарство против болестта, всеки ден когато се поглеждал в огледалото, той казвал: „На мен не ми причинява нищо“. Ти приличаш на този човек, Яма. За нищо на света не искаш да се бориш със създалото се положение, а по-скоро предпочиташ да се гордееш с него. В своя гняв ти издаде слабото си място и сега вече знам, че твоята болест се нарича Кали. Не би предал уменията си във властта на недостойните, ако не бе те принудила тази жена. Познавам я много отдавна и уверен съм, че в нищо не се е променила. Тя е неспособна да обича. Държи единствено на онези, които й поднасят плодовете на хаоса. Ако някога престанеш да й се подчиняваш тя ще отстрани и теб, Повелителю на Смъртта. Не го казвам защото сме врагове, а по-скоро като един мъж на друг. Повярвай ми, знам какво говоря. Жалко, че никога не си бил млад, Яма, и не си познал първата любов, когато дойде пролетта… Смисълът, иначе казано, на моята проповед е следният — даже и огледалото не ще те покаже, ако не желаеш да виждаш. За да изпиташ верността на думите ми, постъпи поне веднъж пряко волята й и ще видиш колко бързо ще реагира и по какъв начин. Какво ще направиш, Смърт, ако срещу теб се обърнат твоите собствени оръжия?
— Свърши ли с приказките? — запита Яма.
— Почти. Моята проповед е предупреждение и то предупреждение към теб.
— Каквато и да е силата ти, Сам, виждам, че за момента тя спира моя смъртоносен поглед. Смятай, че ти е провървяло, защото ако не бях така слаб…
— Съгласен съм и без това главата ми ще се пръсне от болка. Проклети да са очите ти!
— Някой ден отново ще изпитам силата си срещу теб и дори отново да спреш погледа ми, считай, че този ден ще е последен за теб. Ако не от моя Атрибут, тогава от сабята ми.
— Ако това е предизвикателство, бих искал за сега да не го приемам. Съветвам те, преди следващия опит да провериш онова, което ти казах.
По това време Яма вече бе потънал до пояс в пясъка.
Сам въздъхна и се изправи.
— До тази скала води само една сигурна пътека и сега ще се възползвам от нея. Ще ти кажа как да спасиш живота си, ако не си прекалено горд. Наредих на моите монаси да дойдат незабавно тук ако чуят вик за помощ. Преди малко ти казах, че аз не възнамерявам да ги викам и това беше самата истина. Ако ти, обаче, заревеш със своя мощен глас, сигурен съм, че ще дотичат преди да потънеш. Те ще те изведат на твърда земя и не ще ти сторят зло, защото такава е натурата им. Освен това, харесва ми идеята Богът на Смъртта да бъде спасен от монасите на Буда. Лека нощ, Яма, време е да те напускам.
Яма отвърна с усмивка.
— Ще дойде и друг ден, Буда — заяви той. — Ще го дочакам. Бягай сега, колкото се може по-бързо и по-далече. Светът не е достатъчно голям за да те скрие от моя гняв. Аз ще вървя след теб и ще те науча на просветлението на пречистващия адски огън.
— А междувременно, — обади се Сам, — те съветвам да се обърнеш за помощ към моите последователи, или да овладееш трудното изкуство на дишане в пясъка.
Той се извърна под изпепеляващия поглед на Яма и закрачи през полето.
Когато стигна пътеката, погледна назад.
— Ако искаш, — извика, — съобщи в Небесата, че напускам града по работа.
Яма не отговори.
— Струва ми се, че е време да се заема с набавяне на оръжия, — приключи Сам, — някой доста специални оръжия. Така че, като тръгнеш да ме търсиш, не забравяй да вземеш със себе си и своята приятелка. Ако й хареса онова, което ще види, може и да мине на моя страна.
И той пое по пътеката и изчезна в нощта, подсвирквайки си, под луната бяла и луната златна.
4
Разказват за това, как Господарят на Светлината се спуснал в Кладенеца на Демоните за да сключи сделка с главатаря на ракашасите. И бил той честен с тях, ала ракашасите си остават ракашаси. Иначе казано — злобни същества, притежаващи огромна сила, дълголетие и способността да приемат всякакви форми. Да се унищожат ракашасите е почти невъзможно. Това, което най-много им липсва е истинското тяло, а основното им достойнство е честността в хазартните игри и натрупаните дългове. Самият факт, че Господарят на Светлината е дръзнал да слезе в Адския кладенец потвърждава колко загрижен е бил за състоянието на света…
Когато боговете и демоните, и едните и другите потомци на Праджапати, в бой влезли по между си, боговете завладели жизнения принцип на Удгита, мислейки, че с негова помощ ще надделеят над демоните.
И прекланяли се те пред Удгита, като ухание, но демоните го поразили със зло. Ето защо уханията биват както приятни, така и неприятни. А със зло било заразено уханието.
И прекланяли се те пред Удгита като слово, но демоните го поразили със зло. Ето защо словото може да бъде както вярно, така и лъжовно. А със зло било заразено словото.
И прекланяли се те пред Удгита, като зрение, но демоните го поразили със зло. Ето защо зрението може да вижда както хубави, така и лоши неща. А със зло било заразено зрението.
И прекланяли се те пред Удгита като слух, но демоните го поразили със зло. Ето защо до слухът достигат както приятни, така и неприятни вести. А със зло бил заразен слухът.
И прекланяли се те пред Удгита, като разум, но демоните го поразили със зло. Ето защо разумът мисли както за доброто, истинското и хубавото, така и за лъжовното, измамното и поквареното. А със зло бил заразен разумът.
Чхандогя Упанишад (I,2, 1–6)
Адският кладенец е разположен на покрива на света, но води чак до неговите корени.
Вероятно е стар, колкото и света, а ако не е, то поне така изглежда на външен вид.
Кладенецът започва от входа. Там има огромна врата от полиран метал, поставена от Първите, тежка като грях, три пъти човешки бой, а в ширина дваж по-малка. Дебела е една стъпка, има окачена масивна медна халка, а над нея ключалка с множество копчета и надпис, където се казва приблизително следното: „Върви си. Това не е място за теб. Ако се опиташ да влезеш — не ще успееш и ще бъдеш прокълнат. А промъкнеш ли се все пак — не казвай, че не сме те предупредили и не ни досаждай с предсмъртните си молитви. Подпис: Боговете.“
Входът се намира на самия връх на една много висока планина, наречена Чанна, в центъра на високопланинската система Ратнагари. По тези места земята вечно е покрита със сняг, а от безбройните висулки се раждат разноцветни дъги. Въздухът реже като нож, а небето е ярко като котешко око.
