— Не, Сам, не е това — отвърна Яма. — Чувствам, че става дума за далеч по-обширен замисъл, разработен от теб и че през всичките тези години, през които се представяше за светец и четеше проповеди, в които ти самия не вярваше, си се занимавал с изпълнението на съвсем друг план. Колкото и обширно място да заема една армия в пространството, тя може да окаже съпротива само в ограничен отрязък от време. А сам човек, песъчинка в пространството, е принуден да разпростре съпротивата си на много години, ако иска да успее. Ти го осъзнаваш добре и сега, след като си посял семената на откраднатата религия, се готвиш да преминеш към следващия стадий на съпротива. Опитваш се да се утвърдиш като антитеза на Небесата, като се противопоставяш години наред на волята им, по най-различен начин и зад най-различни маски. Но всичко това ще свърши тук и сега, фалшиви Буда.

— Защо, Яма? — запита той.

— Всичко това бе обсъдено много внимателно, — отвърна Яма. — Не искахме да те превърнем в мъченик и по-такъв начин да способстваме за по-нататъшния растеж на онова, което си посадил. Но не те ли спрем своевременно, то ще продължава да расте. Ето защо бе решено, че трябва да паднеш от ръката на небесен посланик, та всички да разберат коя религия е по-силна. И така, дори и да се прославиш като свят мъченик, будизмът ще остане второразрядна религия. Ето защо сега трябва да умреш от истинска смърт.

— Когато те попитах „защо“, имах предвид нещо друго. Ти не отговори на моя въпрос. Исках да узная, защо именно ти дойде да изпълниш това решение, Яма? Защо ти, майсторът на всички оръжия, владетелят на всички познания, се яви тук като слуга на сбирщина от впиянчени теломенители, които не заслужават дори да ти излъскат сабята или да мият епруветките ти? Защо ти, един свободен и възвишен дух, се унижаваш като слугуваш на недостойните?

— За тези обиди ти обещавам не съвсем приятна смърт.

— Защо? Просто зададох въпрос, който сигурно не измъчва само мен. Не се обидих, когато ме нарече фалшив Буда. Аз знам кой съм. Но кой си ти, Смъртоносецо?

Яма пъхна сабята в пояса и извади лулата, която бе купил сутринта в таверната. След това я натъпка с тютюн и запали.

— Изглежда, че ни предстои малко по-дълъг разговор, щом ще трябва да очистим умовете си от измъчващите ни въпроси, — заяви той, — така че, ако нямаш нищо против ще се настаня по-удобно — при тези думи Яма се облегна на един камък. — Първо, човек може да превъзхожда по един или друг начин своите началници и същевременно да им служи за дело, което стои над всички хора. Вярвам, че аз служа на такова дело, иначе нямаше да се захвана въобще. Доколкото разбирам и ти вярваш също толкова непоколебимо в онова, което правиш, иначе едва ли би се примирил с този жалък аскетизъм, с който си обкръжен — макар че, забелязах, че не си толкова отслабнал, колкото твоите последователи. Доколкото си спомням, само преди няколко години в Махартха са ти предложили обожествяване, а в отговор ти си се подиграл с Брама, нападнал си Двореца на карма и си натъпкал с фалшиви жетони всички молитвени автомати в града…

Буда се изкиска. Яма се присъедини към него за кратко, след това продължи:

— С изключение на теб, на този свят няма останал нито един жив аскелерист. Това дело е мъртво, а и никога не е било перспективно. Но аз лично изпитвам уважение към теб и онова, което върши през всичките тези години. Дори се надявах, че ако някога прозреш безсмислието на своите опити, може би ще пожелаеш да се присъединиш към обитателите на Небесата. Макар че дойдох да те убия, ако ми дадеш дума да прекратиш своята борба, обещавам да ходатайствам за теб. Ще те взема с мен в Божествения град, където ще можеш да приемеш онова, което неотдавна си отказал. Те ще ме послушат, защото разчитат на мен.

— Не, — поклати глава Сам, — защото не съм убеден в безизходността на моето положение и възнамерявам да продължа представлението.

Откъм пурпурната горичка отново долетяха отгласи от песни. Една от луните се скри зад короните на дърветата.

— Защо твоите последователи не ти се притичат на помощ?

— Ако ги повикам ще дойдат, но аз не ще го сторя. Нямам нужда от помощ.

— А защо ме накараха да сънувам този глупав сън?

Буда сви рамене.

— Защо не ме убиха докато спя?

— Не на това съм ги учил.

— Ни ти би го направил, нали? Стига да си уверен, че никой няма да узнае.

— Може би — отвърна събеседникът му. — Както сам знаеш, личните качества на предводителя не свидетелстват за достойнствата, или недостатъците на неговото учение.

Яма всмукна от лулата. Облакът тютюнев дим се издигна нагоре и се сля с мъглата, която ставаше все по-гъста.

— Знам че сме сами тук и ти не си въоръжен — каза Яма.

— Вярно е че сме сами. А вещите ми са скрити надолу по пътеката.

— Вещите ти? Да не възнамеряваш да пътуваш?

— Делото ми тук е приключено. В това беше прав. Началото е дадено. След като свърши разговора, ще поема по своя път.

Яма се закиска.

— Винаги съм се чудил на революционния ти оптимизъм. И как смяташ да си тръгнеш? На вълшебно килимче?

— Ще вървя като всички останали.

— По моему, това е под достойнството ти. И мислиш, че силите на света ще побързат да ти се притекат на помощ? Не виждам никакво гигантско дърво, което да те защити с клоните си. Нито пък хитроумна трева, която да се вкопчи в краката ми. Кажи ми, как ще си тръгнеш?

— Предпочитам да те изненадам.

— А какво ще кажеш за един двубой? Не бих искал да убивам невъоръжен човек. Щом вещите ти са наблизо иди си вземи меча. Това е шанс, макар и нищожен. Чувал съм, че на времето Господарят Сидхартха бил знаменит фехтовач.

— Благодаря, може би друг път.

Яма отново дръпна от лулата, протегна се и се прозя.

— Е, не се сещам за други въпроси, които бих могъл да ти задам. Изглежда е безсмислено да споря с теб. Нямам какво повече да ти кажа. А ти имаш ли нещо да добавиш към нашия разговор?

— Да — рече Сам. — Как изглежда тя, тази кучка Кали? Толкова различни неща чух за нея, че вече се чудя, дали за всеки не е различна…

Яма запрати внезапно лулата и тя отскочи от рамото на Сам сред облак искри. Той подскочи и сабята блесна като ярка мълния над главата му.

Но когато направи крачка през пясъчната ивица, която ги делеше, краката му се заковаха. Той едва не падна, завъртя се и с мъка запази равновесие. След това се помъчи безуспешно да продължи напред.

— Някои подвижни пясъци, — отбеляза Сам, — са по-подвижни от други. За нещастие ти си попаднал на по-бавния тип. Така че, разполагаш с доста време за размисъл, преди да се измъкнеш. Бих искал да продължим нашия разговор, но едва ли ще се съгласиш да тръгнеш с мен. Така както и аз не пожелах да те последвам в Небесата.

— Ще се измъкна — отвърна с мек глас Яма, като престана да се съпротивлява. — Ще се измъкна и тогава ще те намеря.

— Да, — кимна Сам, — знам, че ще направиш точно така. Но в настоящия момент, ти не си нищо друго освен идеалния слушател на всеки проповедник. Ето защо, съм приготвил къса проповед специално за теб, Господарю Яма.

Яма прибра сабята в ножницата, с мъка подтисна желанието да я запрати нанякъде преди да я пъхне в пояса.

— Проповядвай — нареди той и впи ужасяващия си взор в очите на другия.

Макар и седнал, Сам се залюля под погледа му, но въпреки това заговори:

— Удивително е, че твоят мутирал мозък поражда разум, способен да пренася всички свои вътрешни сили във всеки друг мозък, който решиш да завладееш. Изминаха доста години, от последния път, когато изпитах моите собствени способности, които не са по-различни от твоите. Без значение в какво тяло се пренасях, винаги ме съпровождаше и моята сила. Доколкото знам и при останалите е така. Чух например, че Шитала можела да променя температурата от разстояние. И когато се прехвърляла в ново тяло, тази нейна способност се запазвала, макар и малко отслабнала в началото. Известно ми е, че Агни може да подпалва предмети като се вгледа по-продължително в тях и пожелае да да пламнат. Или пък да вземем за пример твоя смъртоносен поглед, който и в момента си впил в мен. Не е ли поразително твоето умение да запазваш този дар, в продължение на толкова много години? Често съм размишлявал над физиологичната основа на този феномен. Ти не си ли правил изследвания в тази насока?