— Аз няма да мина психотеста, — заяви Сам. — Дори ако разполагам със солидна сума от молитвени пожертвования. Ще ме надушат отдалеч, опре ли въпросът до греховете.

— Какви грехове?

— Грехове, които предстои да извърша, но вече са записани в ума ми, тъй като в момента ги обмислям.

— Да не възнамеряваш да се възправиш срещу боговете?

— Да.

— Как?

— Още не съм решил. Най-напред трябва да се свържа с тях. Кой сега е най-главният?

— Трудно е да се каже. Управлява Тримурти — с други думи Брама, Вишну и Шива. Кой от тримата е най-главен, не аз ще определям. Някой казват, че Брама…

— Кои са те — в действителност? — запита Сам.

Ян поклати глава.

— Не знам. Те всички носят различни тела от онези. И всички използват божествени имена.

Сам се надигна.

— Ще се върна по-късно, или ще изпратя да те повикат.

— Надявам се… още едно?

Сам поклати глава.

— Отивам, за да се превърна отново в Сидхартха. Смятам да се появя пред Храма в цялото си великолепие. Щом едновремешните ни приятели сега са богове, трябва да имат някакъв способ за комуникация с Храмовете и жреците. Сидхартха отива да се помоли.

— Кажи и няколко добри думи за мен — отвърна Ян и си наля още вино. — Не знам, дали ще имам сили да понеса някое божествено посещение.

— Е, не вярвам да са чак толкова вездесъщи — усмихна се Сам.

— И аз се надявам, искрено, но страхувам се, че този ден не е чак толкова далеч.

— Бог с тебе, Ян.

— Скаал.

По пътя към Храма на Повелителя Брама, принц Сидхартха се спря на улицата на ковачите. Половин час по-късно, той излезе от един магазин, съпроводен от Стрейк и още трима сподвижници. Усмихнат, сякаш е бил споходен от щастливо видение за предстоящото дело, той прекоси централния площад на Махартха и застана пред високия и просторен Храм на Създателя. Без да обръща внимание на любопитните погледи на тълпящите се пред молитвения автомат, Сам пое нагоре по стълбата, където вече го очакваше предварително уведомения за срещата жрец.

Сидхартха и хората му влязоха в Храма, като преди това свалиха от себе си всички оръжия и се поклониха в знак на почит пред централния олтар.

След това Стрейк и хората му отстъпиха назад, а принцът извади една добре натъпкана кесия и я положи в ръката на жреца, добавяйки с нисък глас:

— Бих искал да разговарям с Бога.

Жрецът се вгледа внимателно в лицето му и отвърна:

— Храмът е отворен за всички, Господарю Сидхартха, и всеки може да общува с Небесата, колкото счита за нужно.

— Не точно това имах пред вид, — рече Сидхартха. — Мислех за нещо по-интимно, от някое дребно пожертвование, или дълга проповед.

— Не разбирам напълно…

— Но разбираш какво има в кесията, нали? Пълна е със сребро. А тук има още една — този път със злато — която ще получиш, след като изпълниш моята молба. Трябва да говоря по телефона.

— Теле…?

— Системата за комуникации. Ако беше от Първите като мен, веднага щеше да разбереш за какво говоря.

— Аз не…

— Уверявам те, че моето обаждане няма по никакъв начин да повлияе на положението ти в този Храм. От край време съм известен със своята пословична дискретност. Ако толкова много се притесняваш, можеш сам да поискаш връзка с Първа база. Ще чакам тук отпред. Кажи им, че Сам иска да размени няколко думи с Тримурти. Ще се обадят.

— Но аз не знам…

Сам извади и втората кесия и премери тежестта й на ръка. Очите на жреца се впиха в нея и той облиза устни.

— Чакайте тук — нареди свещенослужителят, извърна се рязко и влезе във вътрешното помещение.

Или, петата нота от гамата на арфата, се разнесе над Градината на Пурпурния Лотос.

Брама тъкмо се изтягаше край басейна с топла вода, където се бе разположил заедно с целия си харем. Притворил блажено очи, той мързеливо помръдваше потопените си във водата крака.

Но под спуснатите клепачи, той внимателно следеше дузината млади момичета, които се забавляваха в басейна, с надежда да види как някоя от тях оглежда с възхищение неговото стройно, мускулесто тяло. Дребни капчици вода блестяха в мустаците му, черните му коси се спускаха като криле назад по гърба. Той разтвори уста в ослепителна усмивка под ярките лъчи на слънцето.

Но нито една от девойките не поглеждаше към него и Брама обидено се намръщи. Всички бяха прекалено увлечени в играта на водна топка.

Или, сигналната камбанка на комуникационната система зазвъня отново и заедно с нея, изкуствения бриз довя до него ароматът на градински жасмин. Той въздъхна. Така му се искаше да боготворят могъщото му тяло, изваяните черти на лицето. Да го боготворят като мъж, а не като властелин.

Но макар че неговото специално подобрено тяло правеше възможно извършването на подвизи, които не са по силата на нито един простосмъртен, той се чувстваше неловко в присъствието на стар боен кон, какъвто бе Бог Шива, който, независимо от привързаността си към по-обичайни човешки пропорции, изглежда се радваше на по-голяма популярност сред жените. Изглежда, въпреки всичко, полът е в състояние да надвие която и да е биологична форма и колкото и да се стараеше да подтисне своите спомени и да унищожи тази част от своята душевност, Брама знаеше, че е роден жена и до известна степен си остава жена. Ненавиждайки тази своя черта, той упорито се прераждаше отново и отново във все по-красиви мъжки тела, но дори в тази постъпка, сякаш се долавяше неизтриваемото позорно клеймо на неговия истински пол, което сякаш бе изписано на челото му. При тези мисли му се искаше да тропне ядосано с крак и да се разплаче.

Той стана и се отправи към своя павилион — покрай низките дръвчета, които се извиваха с някаква гротескна красота, покрай езерцата с разцъфнали водни лилии, покрай блестящите гирлянди от перли и бисери, обковани с бяло злато, покрай фенерите, оформени като стройни тела на девойки, триножниците, от които се разнасяше аромат на димящи благоуханни пръчици, покрай осемръката статуя на синята богиня, която, ако съумееше да зададеш правилно въпроса, отръщаше с нежно изпълнение на виина.

Брама влезе в павилиона и се приближи към кристалния екран, около който се извиваше бронзовото тяло на Нага, захапала опашката си с уста. Той натисна клавиша за обратна връзка.

Екранът се изпълни със смущения като от снеговалеж и после от там го погледна лицето на неговият жрец в Храма на Махартха. Жрецът падна на колене и три пъти докосна своя кастов знак в пода.

— ~От четирите божествени рода и осемнадесетте войнства райски, най-могъщият е Брама, — произнесе с напевен глас жрецът. — ~Създател на всичко, Повелител на небесата и всичко, що е под тях. ~Лотос разцъфтява на свещения ти пъп, ръцете ти се срастват с океаните, а краката ти трижди обикалят всички светове. ~Барабанът на твоето величие внася смут в сърцата на враговете ти. В десницата ти е колелото на закона. ~Ти плетеш катастрофи, използвайки змии за въжета. ~Приветствам те! ~Благоволи да се вслушаш в молитвите на твоя жрец. ~Благослови ме и чуй думите ми, Брама! ~

— Стани… жрецо — произнесе Брама, който не можеше да си спомни името му. — Каква е тази неотложна работа, която те е накарала да ме тревожиш в покоите ми?

Жрецът се изправи, хвърли бърз поглед на мокрото божествено тяло и после сведе очи.

— Господарю, — заговори той, — не исках да нарушавам твоето свещено къпане, но тук има един от твоите смирени поклонници, който иска да общува с теб по въпроси, които, осмелих се да сметна, ще са важни за теб.

— Един от моите поклонници! Кажи му, че вездесъщият Брама чува всичко и нека отиде и да ми се помоли в Храма, както правят всички останали.

Брама понечи да изключи връзката, но в този миг ръката му замръзна.

— А той откъде е научил за линията Храм-Небеса? — запита Богът. — И за директното общуване между светии и божества?

— Той каза, — отвърна жрецът, — че е един от Първите и помоли да предам, че Сам иска да разговаря с Тримурти.

— Сам? — изненада се Брама. — Сам? Но той не може да е… онзи Сам?