Макар че се чувстваше напълно изпразнена, Айдан повдигна коленете си към корема и го притисна с ръце. Известно време лежа така. Когато дойде на себе си, повдигна възглавницата си, опря гръб в таблата на леглото и запали цигара. Джем гол, без да изпитва нужда да облече каквото й да е, се върна в стаята и й поднесе купа студени ягоди.

Починаха си, а после започнаха да се целуват с дъх на ягоди. Винаги си спомняше как ароматът на ягодите ги беше обвил от всички страни, и тя се чувстваше като сред малки, пухкави червени облаци. Докато се целуваха, Джем ту долепяше, ту откъсваше тялото си от нейното. Твърдината, която толкова я възбуждаше, шареше по слабините, върху корема, по бедрата й и тя искаше да я усеща още и още.

Не можеше да издържа повече. Обърна се по гръб, сви колене, разтвори бедра и придърпа бедрата на Джем към себе си.

Когато онова, което липсваше на тялото й, вече беше в него и тласъците му из дълбините му стигаха чак до мозъка й, когато ароматът на ягоди, огнените вълни и страстните стенания я поведоха към черната бездна на удоволствието, Джем леко се отдръпна назад и започна да я докосва бавно и леко, леко… Айдан го молеше да продължи, а той я държеше на ръба на пропастта и рисуваше малки кръгове в нея. После изведнъж от потното му тяло се разнесе онази чиста и остра мъжка миризма, отпусна цялото си тяло върху нея.

— Да! Да! — крещеше Айдан, а той отново се отдръпна леко назад и с леки, леки докосвания продължаваше да чертае кръговете вътре в нея.

Айдан не беше на себе си — искаше, желаеше, стенеше. После неочаквано последваха мощни тласъци и цялото удоволствие, събирано по време на любовната игра, се отприщи като порой, разкъсал бента. Айдан се тресеше като лист, потапяше се в огнената река, разтапяше се и изчезваше в нея, после отново изплуваше и отново потъваше в дълбините й.

Четири часа минаха така — с целувки, ягоди, леки докосвания, мощни тласъци. Айдан вече не можеше да си спомни колко пъти потъна в огнената река и колко пъти крещеше в екстаз, носена върху червените облаци. Спомняше си, че когато на свечеряване с тяло и душа, пропити от ягодов аромат, излизаше от дома на Джем, тялото й потреперваше от вълнение и сладостна умора.

Качвайки се в асансьора, върху лицето й бе изписано изражение като на моряка от приказките, видял и разговарял с морска русалка.

Влезе вкъщи, без да включи лампите, и веднага тръгна към банята, като същевременно се събличаше. На светлината в банята се погледна в огледалото — изненада се. Едва забележимите бръчици около очите, бледорозовият тен на кожата, вълнистите кичури над челото, които още от гимназията все се опитваше да изправя и които си оставаха все същите, придаваха на лицето й малко предизвикателно, да не кажем похотливо, изражение. Не това обаче я изненада. Изненада се, че въпреки случилото се, лицето й си беше същото лице.

Мислеше си, че всичките нови преживявания, които разтърсиха живота и душата й, ще се отразят и върху лицето й. Душата се беше преродила, нима беше възможно лицето да си остане същото? Това й се струваше странно и неестествено. Затова лицето й й се стори малко чуждо.

Извърна глава към рамото си и го помириса. Върху него все още се усещаше миризмата на Джем, която още след първата им среща бе накарала сърцето й да трепне и която вече беше незабравима част от живота й. Оказа се в положението на крадец, откраднал ценна вещ — хем искаше да я запази за себе си, хем да се отърве от нея. Трябваше да се освободи от тази миризма върху тялото си — най-голямо доказателство за преживяното, преди мъжът и дъщеря й да се върнат вкъщи. Влезе под душа.

Изкъпа се и без да си подсуши косите както трябва, отиде в спалнята и си легна. Зави се през глава. Нямаше сили да вижда нито мъжа си, нито дъщеря си, не искаше да се среща с тях. В тъмната къща светеше само лампата в банята.

Боеше се да остане съвсем на тъмно. Знаеше — тъмнината ще роди нови мечти и ще я накара да изживее още веднъж преживяното, а тя искаше да го забрави в този дом. Вярваше, че стореното е грях и не искаше неговият призрак да се промъкне тук. Страхуваше се дори да мисли за това.

Всички таени дълбоко в душата й, от детството насам, чувства и желания, се пробудиха и размърдаха, и подобни на дух, излязъл от бутилката, обикаляха навсякъде в нея.

В този емоционален взрив не знаеше кои чувства да потуши, кои да подхрани и кои да остави да растат на воля. Нито едно от тях не се задържаше дълго в нея — появяваше се, опарваше душата и се изгубваше, за да дойдат на негово място други. Объркана, лежеше свита на кравай в леглото.

Страхуваше се. Боеше се и от случилото се, и от това, което предстоеше да се случи. Не искаше да въвлече семейството си в тази обърканост. След време с болка щеше да разбере, че не е било толкова страх, колкото предчувствие, предупреждение за предстоящото.

Изпитваше мъчително угризение на съвестта — бе изневерила на мъжа си и на дъщеря си. И не защото се беше любила с друг мъж — и за това страдаше, но болката не беше толкова силна. Това, което я измъчваше истински, от една страна, беше доверието и непоколебимата вяра, с които мъжът и дъщеря й я гледаха, а от друга — увереността й, че преживяното ще се повтори отново.

Въпреки страховете си не съжаляваше за случилото се, а това още повече засилваше угризенията й — не само за преживяното, но и за това, което предстоеше да преживее.

Страдаше по Джем — разговорите с него, гласа му, шегите му, докосванията му. Изражението, изписано на лицето му, когато казваше „Моята майка почина“, беше пред очите й. Въпреки дързостта, самочувствието, високомерието, въпреки цялото му богатство тя си мислеше за него като за едно изоставено, самотно дете и това събуждаше състрадание и обич към него. Имаше и друго — изгаряше от ревност, че утре, а може би и в този миг, Джем можеше да прави същото с друга жена.

Наред с всички чувства, съмнения, угризения имаше още едно чувство, което въпреки силата и яснотата си, бе пренебрегвано и избутвано в сянка — изненадата.

Айдан винаги си мислеше, че има прекрасен сексуален живот. Когато се събираха с приятелки и станеше дума за това, макар и да не го казваше направо, даваше да се разбере, че заедно с Халюк изживяват прекрасни, вълнуващи мигове на наслада. Любеше се с мъжа си редовно и винаги изживяваше удоволствие от това. И за миг не й беше минавало през ума, че е възможен друг начин на любене и друга сила на страстта.

Сега изведнъж се озова пред вратата към един нов свят, чието съществуване не беше подозирала, озова се в приказка — водопади от светлина, цветя, аромати — никога не беше се любила така.

За Джем любенето беше свещенодействие. Прекланяше се пред жената и дълго, дълго се застояваше пред всяка част от тялото й. Джем се любеше с такава жар, устните му толкова нежно докосваха всяка част от тялото й, че Айдан за пръв път в живота си се почувства толкова красива. Благодарение на него започна да обича тялото си, дори онези малки части от него, които жените не харесваха и които се опитваха да скрият, пред Джем Айдан ги показваше без ни най-малко притеснение или неудобство. Когато беше до него, не намираше нищо грозно и некрасиво у себе си.

Както се възхищаваше от ума си, разговаряйки с Джем, така се възхищаваше от тялото си, любейки се с него. Може би най-голямата особеност или сила на Джем беше способността му да прави всяка жена, до която се докосне, по-красива и по-умна и да я накара и тя да го почувства.

Любейки се, това, което доставяше огромна наслада на Айдан, доставяше същото удоволствие и на него. Дори когато главата му се губеше в слабините й, Айдан знаеше, че това му е приятно, и нейното собствено удоволствие се умножаваше многократно.

Айдан с почуда научаваше колко недокоснати места по тялото й е имало и какъв източник на удоволствие се е криел в тях.

Джем предчувстваше желанията на Айдан и преди тя да си е помислила за тях, той вече правеше необходимото. Хората, когато се любеха помежду си, понякога изпитваха съмнения: „Ако не го преживея сега, после няма да мога; ако го преживее преди мене, аз няма да мога.“. Любейки се с Джем, Айдан беше освободена от тези мисли. Сега разбираше колко много удоволствие се крие в това, да се любиш на воля. Даде си сметка, че години наред, любейки се с Халюк, все е била неспокойна. Когато Халюк беше на път да стигне върха на насладата, и тя бе бързала, бе се стремила да го достигне заедно с него.