Както бе казала веднъж Айдан — в него имаше една „обикновена необикновеност“. Геният от операционната зала проявяваше необикновеността си в миговете, когато се любеха, но след това ставаше обикновен. Тази му особеност караше Айдан да се чуди, а понякога и малко да съжалява.

Ето и сега пристъпваше след жена си, изгарящ от възбуда и желание. Може и да е трудно за вярване, но след толкова години брак все още трепереше от вълнение. По челото му избиха ситни капчици пот. Изпитваше мощно желание да се люби, но никога през годините не успя да превърне това си желание в дива, яростна, необуздана страст.

В спалнята започнаха да се целуват. Айдан го беше научила да се целува така — с език, да смуче устните на жена си и да се оставя и тя да прави същото с неговите. Целуваха се сладострастно, изпитвайки удоволствие от това. В същото време Айдан го събличаше.

Когато остана гол, Халюк повали жена си върху леглото. Внимателно избута прозрачната нощница нагоре и започна да я целува по корема. После се плъзна надолу и лицето му доближи слабините й. Леките докосвания на езика му накараха Айдан да потрепери. Много обичаше това. Примираше от удоволствие, когато езикът на Халюк шареше между гънките, но въпреки това не можеше да му се отдаде изцяло. Боеше се, че за мъжа й това не е толкова приятно, че всеки момент може да се откаже да го прави. Мисълта, че може да му омръзне и да спре, държеше съзнанието й будно и й пречеше да се отпусне и да изживее насладата до край.

Хвана главата на Халюк с ръце „Ела“ и го притегли към себе си. Халюк, без да се противи, плъзна тялото си нагоре по нейното. Айдан сви краката си в коленете и се изтегли назад. Когато устните им се срещнаха, двете тела се бяха покрили едно друго и се бяха слели в едно напълно. И двамата се оставиха на удоволствието, което ги теглеше към себе си подобно на огромна черна дупка. Въпреки страстта си да се люби, Халюк винаги го правеше внимателно — никога не си позволяваше да бъде груб или да направи нещо, което да причини болка на Айдан. Никога не стискаше и мачкаше, винаги само я галеше.

Не разговаряха, когато се любеха. Заедно с ускореното им дишане се чуваха само тихи стенания и шумоленето на чаршафите. От време на време се чуваше едно сподавено: „Ах, Айдан“ или „Ах, Халюк“.

И двамата заедно приближаваха към онзи момент. Навиците, изградени през годините, им помагаха да се нагаждат един към друг и да усещат приближаването му — това придаваше допълнителна сила на удоволствието им.

Когато, забила нокти в гърба на Халюк, Айдан крещеше „Хайде! Хайде!“ и тъмнината, подобна на тази на границата между живота и смъртта, ги обгърна отвсякъде — дъхът им секна, не бяха на себе си, после, с подобно на болка удоволствие, усетиха телата си и изпитаха фойерверка от наслада, който изригна в тях.

Когато Халюк се отпусна до Айдан, все още беше задъхан. Известно време остана така, после стана и облече халата си. Целуна жена си, която се протягаше сладко, сладко като коте в леглото.

Излизаше от стаята, когато чу гласа на Айдан зад гърба си:

— Ела…

Халюк се върна при нея, Айдан го целуна още веднъж. Беше доволна от живота си. Чувстваше се подмладена, разхубавена, жизнена. Усещаше тялото си олекнало и това я изпълваше с доволство. Беше щастлива.

Още веднъж с мъка се върна към случилото се. Мислеше си, че бе отишла случайно на басейна, но дълбоко в съзнанието й имаше едни други думи и картини, които се надигаха отделно и независимо от останалите. Един ден преди това излезе от работа и отиде в козметичния салон. Направи си коламаска.

— Внимавай, че утре ще ходя на басейн — каза на момичето.

Уж не беше планирала да ходи на басейн, а се оказва, че беше се готвила. Не се замисли много, много върху това противоречие, вярваше, че е права и че случилото се е просто някаква поредица от случайности.

Не осъзнаваше, че виждайки истината, не беше й повярвала. Продължи да си мисли така. Беше свикнала с противоречията и всеки път им придаваше форма и смисъл, каквито на нея й се искаха, но в един момент си помисли дали наистина няма нещо, което да крие от самата себе си. Дали дълбоките тъмни места на съзнанието й не крояха планове, които оставаха скрити от ясното съзнание? Дали не носеше в себе си един друг човек? Дали последвалите събития не бяха планирани именно от този втори, тъмен, скрит за очите човек?

Още веднъж си припомни всичко, опитвайки се да открие следите на тъмния човек, но или той много умело успяваше да се скрие, или светлата страна на съзнанието, предчувствайки горчивата истина, се опитваше да избяга от нея и й пречеха да открие следите.

Към мъката и срама, които изживя, се прибави и съмнението. „Другата жена вътре в мен дали ще се появи отново? Кога ще ме завлече отново към пропастта?“ Въпреки всичко все още продължаваше да вярва, че тогава бе отишла на басейна случайно, без предварително да го обмисля. Странните черти на човешката душа, противоречията, неясните неща бяха излезли на повърхността и съзнанието, опитвайки се да спаси господаря си от бъркотията, сговорчиво приемаше някои лъжи, правеше се, че не забелязва истините, или ги отричаше.

Връщаше се към миналото, бавно пристъпваше между руините, останали от тогава, и изпитваше огромно съжаление за случилото се, но заедно с това не можеше да отрече, че въпреки съжалението изпитваше и доволство, че е отмъстила на себе си или на някой друг за нещо. В цялото това нещастие никой не би предположил, че е възможно да се открие нещо хубаво. Без друго на никого не се опита да го обясни. Към множеството си тихи тайни прибави още една.

Поредицата от необясними, странни и горчиви моменти, които преживя, може би не бяха чак толкова свързани с отиването й на басейна, но и тя, подобно на повечето, които отиваха там, се вълнуваше от въпроса: мислеше ли си, или не, че онзи нахално-дързък архитект я наблюдава през прозореца си, и дали е искала, или не да му се покаже гола?

Айдан беше уверена, че през този ден не беше й минавала подобна мисъл. Но кой знае, може би се лъжеше. Може би бе изпитала такова желание, но го криеше сама от себе си. Никой, никога нямаше да научи истината…

На следващия ден сутринта след онзи четвъртък й предстоеше събрание с американското ръководство на банката. И тя подобно на другите заместници на генералния директор бе взела цял куп папки у дома с намерението да работи. Беше един от онези пролетни дни, ухаещи на рози и ангинар1, които карат човек да се чувства в особено настроение. След като Халюк замина на работа, а Селин на училище, затвори се в работната стая и до обяд, без да се разсейва, работи усилено. Прегледа всички рапорти и справки, може да се каже, че ги научи наизуст.

Дисциплината и умът й не бяха тайна за никого — всички ги знаеха. Благодарение на тях за кратко време успя да се издигне от шеф на трезора до заместник на генералния директор. За разлика от суховатостта и твърдостта на мъжете началници в работата си, успешно използваше женска топлота и толеранс и по този начин правеше подчинените си съпричастни към своите успехи. И преди, и сега винаги отдаваше дължимото на колегите си и пазеше правата им. Благодарение на ума и чувството си за мярка не изкарваше на показ егоизъм и амбиции, опитваше да се хареса на шефовете, но не се отказваше и от обичта на подчинените си. Тази стратегия й помогна да започне много бързо започна да се изкачва по служебната стълбица.

Хесна ханъм й донесе обяда в стаята. Хапна и отново за последно разгърна папките — нямаше пропуски. Трябваше само да си вземе някои бележки. Дали защото й стана горещо, или защото слънцето по-ярко блестеше в прозореца, или защото звукът на прахосмукачката, с която Хесна ханъм чистеше в салона, я подразни, но реши да свърши това край басейна. Знаеше, че по това време там все още няма много хора. Може би й се бе приискало да се покаже пред американците леко загоряла, кой знае… А може би бе решила да се самонагради за добре свършената работа.