— Следва подписът на Алетео Верита. И така, какво е ефикасното в това опровержение на опровержението? Първо, забележката, че вестникът е научил това, което е написал, от източници, близки на господин Сментуча. Това винаги работи, не се назовават източниците, но се внушава, че вестникът има тайни източници, може би по-достоверни от Сментуча. След това се прибягва до бележника на журналиста. Този бележник няма да го види никой, но идеята за записки на живо укрепва доверието във вестника, кара читателите да мислят, че има документи. Накрая се повтарят инсинуации, които сами по себе си не казват нищо, но хвърлят сянка на подозрение върху Сментуча. Не казвам, че опроверженията трябва да са от този тип, това тук е пародия, но не забравяйте трите фундаментални елемента за опровержението на опровержение: събрани мнения, бележките в бележника и различни съмнения за достоверността на опровергаващия. Ясно?

— Отлично — отвърнаха всички в един глас. И на другия ден всички бяха донесли примери на по-правдоподобни опровержения и на не толкова гротескни, но все така ефективни опровержения на опроверженията. Петимата ми ученици бяха разбрали урока.

Мая Фрезия предложи:

— „Вземаме предвид опровержението, но бихме искали да уточним, че написаното от нас е видно от съдебните решения, тоест от гарантиран източник“. Че Сментуча е оправдан в хода на предварителното разследване, читателят не знае. Нито пък знае, че тези съдебни решения би трябвало да са недостъпни и не е ясно как ние сме се добрали до тях нито дали са автентични. Аз си написах домашното, доктор Симеи, но, ако ми позволите, това ми се струва, как да го кажа, мръсен номер.

— Скъпа моя — саркастично отбеляза Симеи, — още по-мръсен номер е да признаем, че вестникът не е проверил източниците си. Но съм съгласен, че вместо да обявяваме данни, които някой би могъл да провери, е много по-добре да се ограничим до инсинуациите. Намекването не означава да кажеш нещо точно, а само да хвърлиш сянка на подозрение върху опровергаващия. Например: „С удоволствие си вземаме бележка от уточнението, но разбрахме, че господин Сментуча (винаги използваме господин, а не доктор или почитаемият, господин е най-лошата обида в нашата страна,), та разбрахме, че господин Сментуча е изпратил десетки опровержения в различни вестници. Сигурно е компулсивна дейност на пълен работен ден“. Сега, ако Сментуча изпрати още едно опровержение, ние имаме право да не го публикуваме или да го преразкажем с коментара, че господин Сментуча повтаря все едно и също. Така читателят се убеждава, че той е параноик. Виждате предимството на намеците: като кажем, че Сментуча е писал и до други вестници, казваме само истината, която не може да бъде опровергана. Ефикасната инсинуация е тази, която разказва факти, сами по себе си лишени от стойност, макар и неопровержими, защото са истина.

След като старателно запомнихме тези съвети, се отдадохме — както казваше Симеи — на brainstorming. Палатино си спомни, че до момента е работил в списания с кръстословици и главоблъсканици, и предложи вестникът заедно с програмата на телевизиите, метеорологичната прогноза и хороскопите да отдели половин страница за игри.

Симеи го прекъсна:

— Хороскопите, по дяволите, добре, че ни напомнихте, това е първото, което ще потърсят нашите читатели! Ето, госпожице Фрезия, това е първата ви задача, вървете да прочетете малко вестници и списания, които публикуват хороскопи, извадете повтарящите се схеми. И се ограничете само до оптимистичните прогнози, хората не обичат да им казват, че другия месец ще умрат от рак. И съставете прогнози, които стават за всички, искам да кажа, че една читателка на шейсет години не би се идентифицирала с перспективата да срещне младежа на своя живот, но предсказанието, че на този козирог в близките дни ще се случи събитие, което ще го направи щастлив, става за всички, за подрастващия, ако случайно ни чете, за лелката и за счетоводителя, който чака увеличение на заплатата. Но да се върнем на игрите. Какво имате предвид? Кръстословици?

— Кръстословици — каза Палатино, — но за съжаление ще трябва да направим кръстословици от тези, които питат кой е акостирал при Марсала.

— И да благодарим на бога, ако читателя напише Гарибалди — изкикоти се Симеи.

— В чуждестранните кръстословици пък дефинициите са загадки сами по себе си. В един френски вестник веднъж излезе приятелят на простите и отговорът беше билкар, защото на френски прости се наричали не само простаците, а и лековитите билки.

— Това не е за нас — каза Симеи. — Нашият читател не само не знае какви са тези билки, а може би и какъв е и какво работи билкарят. Гарибалди или мъжът на Ева, или майката на телето, само такива работи.

В този момент заговори Мая — лицето ѝ бе озарено от почти детинска усмивка, сякаш се кани да направи някоя пакост. Каза, че кръстословиците били хубаво нещо, но читателят трябвало да чака следващия брой, за да разбере дали отговорите му са верни, докато можело да се престорим, че в предишните броеве сме обявили нещо като конкурс и публикуваме най-духовитите отговори на читателите. Например, предложи тя, да си представим, че сме поискали да съберем най-глупавите отговори на също толкова глупав въпрос.

— Някога в университета се забавлявахме да измисляме доста безумни въпроси и отговори. Например: защо бананите растат на дървета? Защото ако растяха на земята, крокодилите щяха да ги изядат. Защо ските се пързалят по снега? Защото ако се пързаляха само по хайвер, зимните спортове щяха да са много скъпи.

Палатино се въодушеви:

— Защо Цезар преди да умре е успял да каже: „И ти ли, Бруте?“ Защото не го е намушкал Сципион Африкански. Защо пишем отляво надясно? Защото иначе изреченията щяха да започват с точка. Защо успоредките никога не се пресичат? Защото ако се пресекат, този, който играе на тях, ще си строши краката.

И другите се развълнуваха и Брагадочо влезе в надпреварата:

— Защо пръстите са десет? Защото ако бяха шест, и божиите заповеди щяха да са шест и например кражбите щяха да бъдат позволени. Защо Бог е най-съвършеното същество? Защото ако беше най-несъвършеното, щеше да е братовчед ми Густаво.

И аз се присъединих към играта:

— Защо уискито е изобретено в Шотландия? Защото ако беше изобретено в Япония, щеше да е саке и нямаше да може да се пие със сода. Защо морето е толкова голямо? Защото има прекалено много риби и би било нерационално да ги сложат в Гран Сан Бернардо. Защо кокошката кудкудяка? Защото ако квакаше, щеше да е жаба.

— Чакайте — каза Палатино, — защо чашите са отворени отгоре и затворени отдолу? Защото ако беше обратното, баровете щяха да фалират. Защо мама си е мама? Защото ако понякога беше и татко, гинеколозите щяха да се побъркат. Защо ноктите растат, а зъбите не? Защото иначе невротиците щяха да си гризат зъбите. Защо задникът е ниско, а главата — високо? Защото в противен случай щеше да е много трудно да проектираш тоалетна. Защо краката се сгъват назад, а не напред? Защото в самолет това би било много опасно в случай на аварийно кацане. Защо Христофор Колумб е тръгнал на запад? Защото ако беше тръгнал на изток, щеше да открие Фрозиноне. Защо пръстите имат нокти? Защото ако имаха зеници, щяха да са очи.