— Повечето от тях бяха мръсотия. — Пол поклати глава. — Чух, че е била в ужасно състояние, когато е пристигнала.

— Не сте ли я почистили вие? — Джеси го изгледа остро, след което погледна към лекаря и реши, че той изглежда малко хилав, за да се справи с тази работа.

— Дойдоха няколко жени от общежитието — отвърна колебливо санитарят. — Мъжете нямат право да се докосват до никоя от тях, когато те са без дрехи, освен ако не е на живот и смърт. Мисля, че се страхуват. — Той се прокашля. — Знаете. — Направи знак с глава. — Виждате ли камерата? Инсталираха я, за да я наблюдават.

— Нима се притесняват, че някой от вас ще я изнасили? — Джеси се обърна, погледна към окото на камерата и помаха с ръка за „здрасти“. После й обърна гръб. — Можем ли да ги виним? Сигурна съм, че сте надежден, но тези жени са минали през ужасно малтретиране.

Пол кимна.

— Та те казаха, че голяма част от синините са били мръсотия.

— Тя е в добро здравословно състояние, като изключим непълноценното хранене и насилието, на което е била подложена. — Доктор Трейдмонд въздъхна. — Позволиха ми да я прегледам в присъствието на четири от жените им. — Погледът му срещна този на Джеси. — Била е жестоко малтретирана в продължение на години. Освен това е гладувала.

Тя разбра онова, което той не произнесе на глас.

— Не съм открила никоя, която да не е била измъчвана и да не е гладувала. — Приближи до леглото, хвана ръката на Бюти и я задържа в дланите си. Почувства я деликатна и малка в нежната си хватка. — Знаете ли в какво точно се състои работата ми? — Погледна към възрастния лекар.

— Каква работа? — Човекът сви рамене. — Казаха ми, че сте тук, за да разговаряте с нея, когато се събуди. — Той погледна часовника си. — Което трябва да стане много скоро. — Сетне се изправи. — Ще бъда в кабинета си. Един от нас се очаква да остане с нея през цялото време.

— Просто извикайте, ако имате нужда от помощ. — Пол срещна погледа й. После придърпа свободния стол до леглото, така че Джеси да може да седне, без да пуска ръката на Бюти. — Казаха ми, че е по-добре да няма мъже наоколо, когато разговаряте с нея. Късмет!

— Почакайте! Знаете ли каква ми е работата?

Той се поколеба.

— Просто да бъдете до нея. След като разговаряте и я настаните, знам, че искат да я запознаят с някои от техните женски. На първо място трябва да й помогнете да не се бои от тях. Когато стане по-стабилна, от медицинска гледна точка, ще бъде преместена в женското общежитие.

Чудесно!

— Значи ще трябва да се обадя на някой, за да знаят, когато е готова да се срещне с жените от нейния вид.

— Освен видеонаблюдение има и аудио. — Санитарят посочи към камерата. — Говорете с камерата, така ще знаят от какво имате нужда. — И той изчезна.

Джеси започна да изучава отблизо Бюти. Изглеждаше млада, но те обикновено бяха по-възрастни, отколкото имаха вид. Предположи, че жената, вероятно, е в края на двайсетте. Обикновено Джеси имаше време да проучи профила на мъжа, притежаващ жената-подарък, и що за чудовище е той, но не и този път. Чудеше се какъв изверг бе заключил Бюти. Щеше да действа на сляпо. Най-важното сега бе да я преведе през шока от драстичната промяна в живота й.

Бюти се размърда. Джеси се изправи и стисна ръката й малко по-силно. Кафявите очи на жената се отвориха и Джеси й се усмихна.

— Здравей, Бюти! Аз съм Джеси. Помниш ли ме? Аз съм добре. Ти как се справяш?

Страхът бе мигновен. Жената се напрегна и здраво стисна дланта й. Тя се втренчи в Джеси с широко отворени, разтревожени очи, преди да се успокои.

— Мислех, че си умряла.

— Не. Само имам рана на главата. Добре съм. Как се чувстваш?

Жената се поколеба.

— Уплашена.

Джеси продължи да й говори, да я успокоява, докато Бюти се отпусна. Тя научи, че жената-подарък е била с изверга в течение на дълго време. Не си спомняше съоръжението за изпитание и нямаше идея какво представлява.

На Джеси щеше да й се наложи да обясни всичко това, но не знаеше откъде да започне. Не искаше да й разказва за всички ужаси около Мерикъл Индъстрис и онова, което са направили.

Това беше история за някой друг път, когато жената щеше да бъде по-силна. Вместо това, тя внимателно й обясни, че помежду им има известни физически различия, след което й заяви, че хора, които много приличат на Бюти, искат да се запознаят с нея.

— Помниш ли, какво ти казах миналата нощ? За това как ще те заведа у дома, при твоето семейство, където ще бъдеш в безопасност? Е, ето че вече си тук. — Джеси стрелна с поглед камерата. — Искам да те запозная с някои от тях. С наистина хубави жени като теб. Те ще дойдат скоро да се срещнете. — Тя съсредоточи цялото си внимание пак към жената в леглото.

Бюти отново изглеждаше уплашена и Джеси се опита да я успокои.

— Те няма да те наранят. Ти се боеше и от мен, когато се срещнахме, но вече не, нали?

— Не. Ти си добра.

— И те са такива. — Джеси се усмихна. — Търсиха те толкова дълго. — Тя долови тих звук и обърна глава към вратата. Усмихна се на Халфпринт, и разбра, че вероятно са чакали в коридора. Джеси й махна, докато наблюдаваше Бюти. — Това е Халфпринт. И тя беше също като теб, Бюти — заключена и наранена. — Гласът й стана мек. — Тя наистина е добра и знае как се чувстваш в момента. Била е на подобно място, откъдето идваш и ти.

Бюти, за миг, погледна към жената, която плахо влезе в болничната стая и ахна. Халфпринт отстъпи, за да излезе, но Джеси й направи знак да остане. Бюти пусна ръката й и вдигна длани към собственото си лице. Джеси разбра.

— Нали тя е красива? Също като теб — заяви й тихо Джеси. — Казах ти, че имаш семейство тук.

Бюти се втренчи в Джеси и започна да проумява.

— Приличам на нея, а не на теб?

— Да. Ти си много по-красива, отколкото аз мога да бъда някога. Завиждам ти. Бих се радвала да имам твоите скули и красивите ти очи.

— Наистина ли? — Бюти се усмихна.

— Да. Защо мислиш те нарекох Бюти? Ти си красива.

Жената погледна срамежливо към Халфпринт.

— Ти си като мен? И теб ли злите хора те държаха заключена?

— Да. — Другата жена Вид преглътна сълзите си. — Джеси ме намери и ме доведе у дома. Свободна съм от известно време и съм много щастлива тук. Мога ли да те докосна? Бих искала да те прегърна.

Бюти отправи питащ поглед към Джеси. Тя й кимна, отстъпи назад и направи място на Халфпринт. На минутата жените се прегърнаха и започнаха да си говорят.

Облекчена, Джеси излезе от стаята и забеляза Тайни да дебне в коридора.

— Джеси!

Джеси силно я прегърна. Тайни също бе една от жените, които бе спасила. Сега тя изглеждаше напълно здрава и щастлива.

Джъстис се отдръпна от монитора и установи, че Тайгър стои зад него ухилен.

— Човекът ми харесва. Тя наистина е добра с нашия вид.

— Да. — Съгласи се тихо Джъстис. — Джеси е такава.

Усмивката на Тайгър изчезна.

— Сигурен ли си, че искаш тя да живее в нашата зона? Никога не сме имали човешки същества там.

— Заклех се на баща й, че ще я държа под око и че ще бъде в безопасност. Никъде не може да бъде по-защитена, отколкото там, където ще живее.

Тайгър не изглеждаше особено доволен.

— Радвам се, че живея няколко къщи по-надолу от нея. Надявам се да няма някакви странни навици.

— Какви навици? — Джъстис изгледа приятеля си.

— Не знам. Може би готви гадно миришещи храни или по-лошо, слуша силно музика, което аз мразя.

Джъстис отново погледна към монитора. Джеси бе извън обсега на камерата, тъй като бе излязла от стаята, където държаха Бюти, но много му се искаше тя да се върне. Копнееше да я зърне, да чуе гласа й; желаеше да я види лично.

— Изпрати някой да я вземе и да я откара до дома й. Денят й бе дълъг. Предай й утре сутринта отново да се върне в медицинския център. Може да премести Бюти в общежитието, ако Тед е приготвил апартамента й. Онзи, който вземе Джеси да я заведе на вечеря. Тази вечер не бива да готви, тъй като последните дванадесет часа бяха много натоварени за нея. Тя обича ребърца.